15 август 2007 г.
От Чикаго -
с палитра и контрабас!
Спомням си, че една от поредните изяви на художничката Кина Бъговска, наша сънародничка от Чикаго, бе в Оклахома. Там в началото на годината се състоя Международен симпозиум по контрабас, където сестра й Петя Бъговска – преподавател в НМА “Панчо Владигеров”, бе специално поканена да изнесе концерт. На световното събитие двете показаха по най-привлекателен начин близостта на изкуството и музиката.
Ласкавите отзиви и безспорният успех на това уникално партньорство накара сестрите да продължат заедно и в България. Само че този път водеща беше самостоятелната художествена изложба на Кина, поканена за втори път от Полския институт да представи изкуството си, а Петя създаде неповторима атмосфера на изложбата.
Серията от пастели, които Бъговска, възпитаничка на Полската академия на изкуствата в Лодз, беше показала тук през 1999 година, вече са притежание на редица американски частни колекции в САЩ и Германия.
Удивителна е притегателната сила, която кара художничката отново и отново да рисува картини, посветени на музиката и специално на контрабаса.
В Америка и Бразилия има отпечатани музикални списания с “музикални картини” на Кина Бъговска.
Това, което тя експонира сега, са 13 голямо-форматни платна по впечатления от Симпозиума в Мичиганския Университет на Калмазу през 2005 г., където беше отново със сестра си Петя, представяща българската школа по контрабас. Благодарение на нея художничката се запознава с известни имена на джаза, като Рон Картър, Глен Мур, Кристин Корб, Джон Клейтън и музикантите Франко Петраки, Франсоа Рабат, Франк Прото... После тя претвори образите им на платното и ги показа по-късно в Оклахома през 2007 г.
Веднъж, на концерт на Петя художничката беше впечатлена от едно произведение на Пиацола – “Танго-Кичу”.
“На връщане оттам пак бяхме тримата в моята кола – казва Кина – аз, Петя и контрабасът, без да се броят картините... По пътя си мислех за новата творба. След два дни си тръгнахме за България и тук, в София, една вечер се събудих и нарисувах спонтанно преживяното! Нарекох го “Танго”. Дали защото по пътя за Чикаго едва не налетяхме на торнадо в една гръмотевична буря, или самата музика ме провокира... но за първи път използвах толкова контраст – черно и червено, в своя рисунка!”
Кина Бъговска има няколко самостоятелни изложби в Америка и над 30 участия в общи изложби за 6 години. Темите са “Да отвориш прозорец”, “Ритъм”, “Икони” /в смисъл на лица и образи/, “Семена от светлина”....
Надява се и в нейното визуално изкуство да звучи музика, защото подсъзнателно или не, музиката е била почти винаги около нея, благодарение присъствието на сестра й с нейните изпълнения.
В Чикаго Кина участва в организационния и артистичен живот на АRC Gallery. Там я приемат с гласуване. Понякога се задъхва от интензивния творчески ритъм на галерията. Всеки месец се откриват нови изложби, провеждат се търгове или журирани кураторски проекти, членовете участват в тематични дискусии, както например “Поетичен диалог художник – поет”. В този случай изявени американски поетеси си бяха избрали творби на художници от галерията по Интернет. След това гостуваха в ателието на художника, за да разгледат произведенията на живо.
Така българката се запозна с известната американска поетеса Лусия Гетси, Доктор по американска литература, с много награди за поезия. Тя дойде специално от Южна Каролина да види ателието, влюби се в картината “Квартет” и един пастел в кафяво, написа поема, а после купи и картините.
При откриването на тазгодишната изложба на Кина Бъговска в Полския център известната българска изкуствоведка Ружа Маринска казва следното:
“Всички още с влизането си тук бяхме естествено озарени и пронизани от топлата светлина, която излъчват картините на Кина Бъговска, и всички усетихме тяхната вибрация, наистина музикална, не само поради музикалната тематика. Еднакво ме възхищава както дарбата на Кина, така и нейната дързост, отвореност към света, всеотдайност. Първо, разбира се, е дарбата, това до най-голяма степен се чувства в рисунката. Аз много пъти съм говорила с нея да пази грижовно рисунките си, и най-беглите ескизи, които е нахвърлила, защото именно там, именно в тях, е най-автентичния артистичен импулс. Именно там се вижда действително колко Кина си има дарбата от Бога. Разбира се с тази дарба тя тръгва по дългия път, наречен “живот”, и тук именно Полша, полската култура, Лодз, едно много известно художествено заведение, което е дало, а и тя е могла да вземе, много на Кина Бъговска.
И това “много” означава не просто академична школовка, не просто умения, похвати. Това “много” по-скоро се отнася до сферата на мисленето, до сферата на чувстването, до разбирането, че формата има своя философия, своя дълбочина. Тук интелектуалният потенциал, артистичният капацитет и всички други качества на Кина се решава на голямата крачка и през океана достигна до Чикаго, едно място, което е свързано с цялата българска литература и култура, а сега, както разбирам, там вече живеят над 100 хиляди българи, цял един град. Ние виждаме част от нейната продукция, създадена през тези американски години. Нека отново се замислим, всеки от вас навярно, стоейки пред нейните картини, ще почне да чувства, но и да мисли какво има в тях.
В тях има много модерност, много модерен изказ, има нещо, което действително я свързва със съвременния свят на 21-ви век. Но сигурна съм, че в топлината и в ритмите всеки от нас ще почувства някакъв български ток, който присъства в нейните картини.”
Климент ВЕЛИЧКОВ
Назад
|
Един миг от дългите пътешествия на картините и контрабаса...
Кина и Петя Бъговски с младата директорка на Полския център в София Анна Тренда, която беше очарована от уникалната художествена изложба, съчетана с великолепна музика.
Кина Бъговска сред свои приятели и почитатели на изкуството
Изложбената зала на Полския център с картините на българската художничка от Чикаго Кина Бъговска
|