а талантът лесно се руши
Международният институт по антропология, Солт Лейк Сити, Юта, САЩ, има специален интернетeн сайт за българите, допринасящи за развитието на престижна световна култура. Една от страниците е на Албена и Максим, световни шампиони по фигурно пързаляне.
Само няколко часа преди да науча новината за Максим Стависки, актуализирах интернетния сайт за българите, допринасящи за развитието на световната престижна култура, с новo селебрити – Галин Стоев. И както винаги, с усмивка на възхищение разглеждах отново и отново страницата на Албена и Максим. Една от най-любимите ми. За мен те са светли личности, които са се извисили над всичко земно, за да достигнат върховете на човешката култура. Но уви, човекът и в най-талантливата природна дреха не е опазен от несъвършенството и от пороците на човешкото ежедневие. Като културен антрополог през следващите часове не можех да се избавя от мисълта за случилото се край Ропотамо и въпросите възникваха един след друг: Ще му простят ли близките на починалия? Ще му забранят ли да практикува професията си?
Мисля, че от всички въпроси най-същественият беше дали близките на починалия ще простят на Максим. Тяхната прошка ще бъде прошка на целия български народ и на всички ценители на красотата и таланта в нашето ежедневие.
Ако Максим беше в САЩ, където живеят повечето мегазвезди във фигурното пързаляне, вероятно нямаше да има подобно изпитание в живота. Но у нас да се почерпиш е като че ли най-естествено. Такава е социалната среда. Алкохолът все още е ежедневна привичка като национална традиция, с която едва ли скоро ще се разделим. Той се оказва психологически медиатор между познати, роднини, познати и непознати. И едва ли има българин, който може да си представи гости без алкохол – за разлика например, от Солт Лейк, където появата дори само на бира на купон на открито може да смути поради опасението за нежелан диалог с полицията. A как у нас, в България, Максим е бил спрян и предупреден от полицай, а не изпробван за алкохол при повишена скорост, и то в неделя вечер?
Преклонение пред VIP или пагубна немарливост на тези, от които ни зависи понякога дори животът? В САЩ вече доказаха, че и Перис Хилтън може да е в затвора за алкохол.
Случилото се с Максим е социален урок и предизвикателство към всички нас. В мненията към интернетните статии за случая надделява хуманността, а аз научих сега oт тях и друго за Максим – че е добър човек. Дано тази доброта победи у всички и пак да го видим на леда. Защото човешки живот не може да се върне, но талантът може да се спаси.
Животът е изпитание и много от уроците, които получаваме в нашето ежедневие, са и жертвоприношение към националната ни съдба и традиции.
Д-р и. Лолита Николова
Солт Лейк Сити, Юта, САЩ
http://www.iianthropology.org
