15 август 2007 г.
УСПЕНИЕ НА СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ
“Радвай се, преподобни Иоане,
Рилски Чудотворче,
слава и радост наша!”
/Из службата на Свети Иван Рилски/
Свети Иване, радост и утеха в скръбта ни,
Простри десница свята върху нас!
Ний грешни сме, и ето оковани
Държи ни злото в лютата си власт!
О, ние сме деца на греховете,
Живеем в свят потънал в коварство и лъжи,
И все пак тих копнеж в сърца ни свети –
Да се спасим! Но как? Ти сам кажи!
Пред нас, зад нас реват бесовете шумни.
Наслади съблазнителни зоват.
И ние хвърляме се кат безумни
В обятията на зиналия ад.
Тъй ден след ден лети, а ние чезнем
В греховните измами на света,
Забравили пространствата надзвездни
И вечната небесна красота!
Блажен си Ти, че литна със жажда свята,
В просторните лазури на духа!
Остави в низината лъжата и суетата
И радостите дребни на греха!
Кат ангел лекокрил с хвалебна песен
Ти литна в Божий небосвод
И с поглед, в надземното унесен,
Летеше Ти от възход към възход!
Сърцето Ти жадуваше за други
Велики радости, де Божий мир цари!
В полянката сред ухаещи теменуги
С Бога разговаряше се Ти.
Ни тътенът греховен в градищата
Смути мира на кроткия Ти дух,
Ни мътната мълва на суетата
Докосна с грешни думи твоя слух.
Ти вслушан бе в химните небесни
На ангелите, безплътни духове
И своите песни с чудните им песни
Ти сливаше молитвено в самотни часове.
Ти кат бор пораснал сред скалите
Със връх всегда в небето устремен
И нивга не обърна си очите
Надолу към греха от Теб прозрен!
Тъй Ти възнесе се до небесата
Далеч от злобата на суетния свят
И кат орел, забравил низината,
Ти къпеше се в Божията чудна благодат!
И днес високо се над нас издигаш
Връх най-висок на родни хоризонт!
Ний виждаме, как облаците стигаш
И там в сияние стоиш пред Божий трон!
И молим те ний, твоите братя малки,
Простри ръка над нашите съдби!
Свети над нашите пътеки жалки
И направи ни Божий раби!
Ний виждаме във своите бездни тъмни,
От Тебе колко, колко сме далеч!
О, нека над пътеките ни съмне,
И ние чуем благата Ти реч!
И отвратени от греха тогава,
Дано възлюбим тихите мечти
На Твоята душа тъй величава –
Да бъдем там, където си и Ти!
Свещеноиконом Валентин Ноцков
14 август 2007 год., Чикаго
Назад
|