Малка, сред космическия безкрай, нашата планета Земя е огромна за нас, хората, със своите морета и океани, с планините и равнините си, с пустините и плодородните земи, с ледените полюси и горещия екватор...
И много сме различни людете, дето живеем заедно на нашата планета. Едни от нас живеят в студения скандинавски север, сред снежни планини и ледове, други са в умерен климат и познават радостите на раждащата се пролет, топлото лято, богатата есен и здравата зима, трети са сред горещите пустини или африканските джунгли... Различни са порядките, различна е храната ни, различни са езиците и културата ни, различни са държавите, различни са знамената и героите, които са пазили народа си под тези знамена.
Но има едно слово, има един Свят Дух, има една памет и спасение, което е изписано в свещените книги и се предава от поколение на поколение на всички, или поне на повечето народи, които съществуват на земята. Нарича се това писание различно, но целта му е една: да опази духа на хората от дяволската поквара, да пречисти душите за да бъдем достойни за своя Създател, Творецът на Вселената.
За християните това е Библията. Ето какво е казано за тази пазителка на вярата:
* Библията e “Боговдъхновена” /2. Тимотей 3:16/. Макар, че думите в нея са записани от хора, Бог насочвал техните мисли, така че Библията действително е “Божие слово” /1 Солунци 2:13/
* Библията била писана в продължение на 16 века от около 40 мъже с различен произход. Но въпреки това крайният резултат е книга, която е хармонична от началото до края.
* Библията е преживяла повече противопоставяне от всяка друга книга. През средните векове хора били горени на клада, само защото притежавали екземпляр от Библията.
* Библията е рекордният “бестселър” в света. Досега е преведена, цялата или частично, на повече от 2000 езика. Отпечатани са милиарди екземпляри, и едва ли има място на земята, където да не може да се намери екземпляр от нея.
* Най-старата част на Библията датира от 16-и век пр.н.е. Тоест, преди да се появят индуската “Ригведа” /около 1300 г. пр.н.е./, будисткият “Канон на трите кошници” /500 г.пр.н.е./, ислямският Коран /700 г.сл.н.е./, както и шинтоистката “Нихонги” /720 г.сл.н.е./
Има и други светини, които обединяват хората и ги карат да бъдат единни. Сред тях са знамето, флагът на страната. За нас това е трибагреникът. Бяло – това е чистият дух у човека, свободата и волята за живот. Зеленият – това е плодородието, земята сътворена от Бога за да дава живот. Червеният – това е силата на кръвта, която дава живот в тялото на човека.
Светиня е знамето, но само когато е в чисти ръце. Когато не се ползува за да събере хората от една страна за да нападнат и ограбят друга страна. Когато не е подвластно на дявола.
Защото през вековете на човешката история виждаме и безкрайния наниз на войни и погроми, които едни хора правят срещу други хора, водени от алчност, ненавист и презрение – че те са силните, великите, истинските, а другите са долно качество, роби, или са по-слабите, които могат да бъдат поробени. Изглежда последното е най-точно...
Сатанинското начало е обсебило много хора. Отчайващо понякога е това, че въпреки вярата, въпреки силата на Божието слово, в света има толкова много злини и нещастия. Отчайващо е, че въпреки стотици хилядите църкви и други духовни храмове, въпреки безбройните училища, въпреки великолепното образование, което мнозина получават в университетите, крамолите между хората продължават и мащабите им като че се увеличават.
Има в моето родно село Богутово паметник на загиналите по време на Втората световна война. И понеже ние, планинците, сме душевни и сърдечни хора, и до ден днешен ще видите поставена китка в памет на падналите преди повече от половин век бащи, деди и прадеди на днешните богутовчани. Поспират се хората, мълчаливо гледат имената, изписани на паметника, застояват се там, където грее и тяхната фамилия, понякога проронят сълза и си тръгват... Сигурно има и далече някъде в Германия друг паметник, където са изписани немските фамилии на непрежалимите, загинали по бойните полета на далечните Балкани...
В България има паметници, или поне спомени, за българи, сразени от ръката на българи. Защото едни били фашисти, други били комунисти, трети били чорбаджии изедници и капиталисти, четвърти били трудещи се работници и селяни... А те всички са родени от български майки, отгледани с любов и обич в българско семейство, учени с умение от умни учители, и мнозина от тях са чели и Библията и са укрепвали вярата си в храма...
Защо е така?
Или по-точно докога ще е така?
Знам, че и аз, един бояджия, напуснал Родината си, за да вапцва стените в друга държава, много по-неук от хора с големи умове, на които това им е работата, няма да “оправя света”.
Но не искам да стоя и чакам безучастно. Все ми се струва, че ако повече хора мислим и казваме мислите си, ДОБРОТО, в крайна сметка, има повече шансове да победи сатанизма на земята...
Самуил КАВАРДЖИЕВ
