"За всичкото време, откакто работя по тези въпроси, не съм открил или повярвал в нито едно доказателство, че на Земята са идвали други цивилизации" – казва в едно свое интервю водещият научен експерт в Министерството на отбраната на Руската федерация по проблемите на анормалните аерокосмически явления Александър Пласкин.
"Убеден съм, че видях част от летящия апарат и неговия космически екипаж" – споделя в писмените си показания Уолтър Хоут от американската авиобаза Розуел в Ню Мексико, където на 07. 07. 07 бяха организирани своеобразни тържества послучай 60 години от първата, макар и трагична, среща с пришълци на нашата планета. На 7 юли 1947 г. там катастрофира “летяща чиния”...
Според руските военни НЛО не съществува, но въпреки това точно НЛО помага на американците да създадат супероръжие, което е забулено в тайна и до днес, но реално съществува.
Обяснението на този парадокс руснаците виждат в следните факти:
Съществува документална книга на Брюс Маккаби “НЛО и ФБР”, в която авторът твърди, че първоначално в САЩ всички анормални явления се приписват на НЛО. Но по едно време всичко се обръща с краката нагоре: в медиите се появява масирана кампания, че научните изследвания за НЛО са безперспективни. Пишат се само измислици и шеги, а важните резултати и техническите подробности изчезват. /Но не предизвиква ли съмнение, че точно това в Русия се прави и на времето и сега?/
В Русия твърдят, че още през седемдесетте години на миналия век учените в тогавашния СССР яростно изследват всички анормални явления. Американците започват да се вълнуват от това. Те се занимават с тези явления още от четиридесетте години, но виждат, че и конкуренцията напредва. И решават видимо да дискредитират идеята, а невидимо да утроят усилията си в тази насока.
Според руснаците НЛО не съществува, но редица крупни победи за американския военно-промишлен комплекс са изковани именно в лабораториите, изследващи анормалните явления. И сега те имат оръжие много по-страшно от атомното.
“Невидимите” самолети не са “откраднати” от пришълците, но те са рожба на лабораториите, занимаващи се с възможните пришълци. Изучаването на аномалиите помага не толкова за откриването на космически цивилизации, колкото за разработката на най-новите военни технологии.
Руските военни твърдят, че в специалната наземна станция за изследване на космическите явления в Аляска, американците са построили мощна радиоелектронна станция с невероятна излъчваща система. Състои се от 180 антени на площ от 13 хектара. Това било супер геофизическо оръжие, силата на което плаши дори самите му създатели. Мощ 3.5 милиона вата. Антените позволявали да фокусират късовълновите излъчвания на йоносферата и да я доведат до високотемпературна плазма. Ставало нещо като глобална микровълнова печка... В нея се изпаряват моментално всички ракети, пуснати от Русия към САЩ. Нарушава се радиовръзката на огромни територии.
Но никой не знае последствията от такова действие на екологията на цялата планета. Бащата на тази система Бернард Истлунд твърди, че с тази система може да се променя розата на ветровете, да се променя климата. Но възможни са още и непредсказуеми реакции на магнитното поле на планетата, чак до промени на магнитните полюси. Суша и наводнения, аварии в енергетичните системи по света, едновременно изригване на стотици вулкани... Ако се достигне до някаква степен на контрол, владетелят на такова оръжие може да постави на колене икономиката на една или повече държави и то така, че никой да не разбере какво става...
“Естествено, и ние не спим” – твърдят руснаците.
На тях пък им помага “Петрозаводският феномен”. На 20 септември 1977 г. цял свят, и особено скандинавските страни са ужасени. Кремъл е засипан с ноти: какво е това ново оръжие, което съветската военщина изпитва в небето на севера?! Отговорът тогава е “Космическа аномалия”... И за да “докажат” тези аномалии руснаците сформират почти веднага “Лаборатория по изследване на анормалните явления”. С разрухата на СССР, обаче, тя престава да съществува през 1991 г. поради липса на средства.
Признаващи или “целево” непризнаващи съществуването на НЛО руснаците все пак коментират някои техни срещи с Неидентифицирани Летящи Обекти. Те са над 2 000! Ето някои от тях:
В град Горки над военна част прелита НЛО. Часовият се опитва да доложи за това на началник-караула. Връзката загадъчно прекъсва. Часовият хвърля автомата и побягва...
Над аеродрума в Борисоглебск се появява неподвижен черен облак с дължина над километър и ширина 500 метра. Виси на височина 7 километра, а на радарите свети сигнал за тревога: “самолет”! Изпращат изтребител. Щом влизат в облака в пилотските шлемове се чува непоносим вой на сирена. Самолетът се затресъл като перушинка във въздуха. Летците с огромни усилия излизат от облака, който виси още четири часа над аеродрума и после изчезва.
На 4 октомври 1982 г в Белокоровичи /Украйна/ цяла дивизия наблюдава 7 ярко светещи обекта. А военната част е не коя да е, а 50-та ракетна дивизия с балистични ракети в пълна бойна готовност, насочени към подбрани обекти... Не дай си Боже – и към Чикаго... Изведнъж на екрана блясва безпрекословната заповед “Пуск!” И само защото командирът има мислеща глава на раменете си светът избягва трета световна война: комбатът крещи по резервния канал за връзка направо на най-висшите в Кремъл “Кой идиот се е... с ракетната система?!” Оказва се, че там в момента няма идиот и колкото и да го търсят по-сетне от специалната правителствена комисия това може да е било само едно – НЛО!
Въпреки слуховете, че в лабораториите в Митищи руснаците пазят цял склад с остатъци от НЛО руските военни твърдят, че до ден днешен не са нито пипнали, нито видели такива “глупости”. Според тях това са “естествени плазмени образувания”.
Не като руснаците, обаче, мисли американският каубой Уйлям Брейзъл. Една привечер, преди 60 години той дочува страшен взрив недалече от ранчото. Сред кравите настава страшна суматоха. Даже и почтените бикове проявяват нехарактерна за характера им уплаха. Но във фермата няма телефон. И вълнуващите новини от каубоя стигат до местния шериф след няколко дни.
Шериф Джордж Уилкокс дошъл на указаното място, събрал няколко “метални” парчета и ги занесъл на командира на близката военновъздушна база. Военните веднага “отцепват” района...
След време атомният физик Стентън Фридман разговаря със споменатия командир, Джеси Марсел. И това именно става най-знаменитият и достоверен случай в уфологията, свързан с НЛО. Военният от базата на американските военно-въздушни сили в Розуел признал, че историята с “метеорологичния балон” е била лансирана за да се пресече прекалено голямото внимание към случилото се. Марсел е имал в ръцете си останките от космическия кораб, той ги е доставил лично в лабораторията в Тексас.
“Това бяха предмети с неземен произход – казва бившият военен. – Те бяха леки и гъвкави, като хартия, металните листове и другите фрагменти приличаха на тъкан. Бяха свръхздрави, не се подаваха на огън, бяха покрити със символи, приличащи на йероглифи”.
Единственият човек, който би могъл да види с очите си както отломките от космическия апарат, така и телата на екипажа, е неотдавна починалият офицер в базата Розуел лейтенант Уолтър Хоут. В своите записки, които бяха отворени след кончината му, Хоут пише, че откритието на каубоя и металните отпадъци са само част от космическата катастрофа. Съществува и второ крушение, което военните разкриват при претърсването и дълбоко засекретяват. И за достоверност започват да твърдят, че всичко намерено е остатъци от метереологичен балон–сонда.
Хоут твърди, че като експерт е бил запознат с “метален обект, приличащ на яйце, дълъг около 4 метра и широк 2 метра. Нямал нито криле, нито двигатели, нито перка, никакви детайли.
Освен това той бил изумен от няколко /колко?/ тела частично прикрити. Космическите пришълци били на ръст около 120 сантиметра и имали твърде големи глави. “Убеден съм, че това беше част от екипажа” – пише Хоут.
Само, че в многочислените интервюта давани приживе, Хоут не казва нито веднъж такова нещо.
Самите военни съобщават първоначално през 1947 г., че при тях има летяща чиния, паднала в едно ранчо в Ню Мексико. Само след няколко часа командирът на 8-ма въздушна армия ген. Роджър Реми променя коренно информацията: “ В момента останките са в кабинета ми. Няма нищо необикновено. Това е метереологичен балон, който може да лети единствено с помощта на вятъра”.
Но съществуват и мнения на очевидци, които отново наливат масло в огъня. Археологът Барни Барнет, заедно с колеги, били на мястото на катастрофата.
Преди военните да ги отстранят, те видели как “изнасят телата на загиналите пришълци”. Съществуването на телата се потвърждава от десетки други хора, видели ги по пътя, а и в самата база на ВВС.
Британският видеопродюсер Рей Сантили получил в 1990 г черно-бял видеофрагмент от аутопсията, която била направена на загиналите космически пилоти. Тези кадри са показвани както в Англия, така и в още петдесетина страни. Виждат се още и части от корпуса на летателния апарат изпъстрени с нещо като йероглифи.
Военните контрират, че това е фалшификат, но после се съгласяват, че става дума за нещо приличащо на тяло, което било доставено на базата. Но ставало дума за манекени, които се поставяли в изследователските балони по време на тяхната работа. Самият Сантили се впуска в мъгляви обяснения: по невнимание изпортил получения филм, после го възстановил на базата на видяното, като използувал действително манекени...
Въпреки цялата тази галимация много уфолози продължават да твърдят, че аутопсията на филма се извършвала от “истински”, опитни лекари...
Това са фактите и антифактите, които битуват и до днес сред научните и ненаучните среди, занимаващи се с НЛО.
И така - направихме оглед какво мислят и говорят хора, оказали се близо до необикновени космически истории. И руснаци и американци все още използуват и “Да” и “Не” за описаните анормални явления. Но да не забравяме, че мнозинството и от тия и от ония са все пак военни.
Климент ВЕЛИЧКОВ
