Такава е песента, която ако не сме я пяли, ние от едни по-отдавнашни години, то поне сме я слушали и чули през нашите детски години.
     През годините, когато селското ни школо с даскала в него бяха неоспорими авторитети, пред които се прекланяхме.
     А те, тези авторитети, пък се прекланяха пред словото, на което ни учеха.
     Затова и като идваше светият празник те се радваха толкова искрено и бяха така въодушевени, че предадоха и на нас тази вечна, до живот, любов и почит към школото, към книгите, към буквите, към Свети Свети Кирил и Методий...
     Денят 24 май за нас беше една от немногото ни радости сред упорната работа по полето и горските върхари, с която ставахме неразделни още от седмата-осмата годинка на живота ни и, естествено, школото, с което не винаги и не всички сме били постоянно в добри и мирни отношения.
     И днес правя поклон доземи пред “тези звезди небесни”, пред братята и учители наши Кирил и Методий. Колко велики са те, щом дойдоха и при нас – в махалата Извора на селцето Богутево, до Чепеларе, Смолянски окръг, Родопа, Българската планина, сред най-красивите в Европа... Дойдоха с буквите, чиито образ беше вдъхнат преди повече от хилядолетие в душите им от Бога, и те ни дадоха писмената реч, с която живеем стотици поколения на Земята! С тези букви са написани нашите имена, писмата до най-милите хора, мислите, прозренията и заветите на най-талантливите сред нас.
     Било е толкова отдавна, а те са били толкова напред от времето си, че и до днес можем само да се удивяваме от тяхното просветление!
     Смятайки ги за мои първи учители и прекланяйки се пред тях, и аз, както и мнозина от вас, си спомням с безкрайна обич и благодарност и за всички мои учители в живота ми.
     Не съм от тези, които са прекарали дълги години, нито съм и засядал много часове, над книгата. В Строителния техникум, което е най-висшето ми достижение в образованието, с кирилометодиевските букви ме учеха как да бъркам бетона и да правия мазилката за стените. И това е уникалното – никой не може без буквите!
     Спомням си, като че беше вчера, моята класна наставничка. Самото име ме впечатляваше – Величка от Велик и Величие и Кръстева – от Христовия кръст, Кръста на който Спасителят изкупи греховете на хората.
     И тя беше като Спасителя – спасила е хиляди като мен от тъмнината, дала им е светлината на знанието, при нея ние сякаш се излюпихме като пиленца и прогледнахме в живата. И излетяхме от гнездото, където тя ни подготви за полет, запиляхме се из България и по света, но носехме със себе си Познанието... И то е с мен и тук сега, чак в Чикаго!

     На всеки 24 май, и не само, си припомням за нашите учители. От Кирил и Методий до днешен ден.
     И им благодаря от сърце.
     Добрите учители като Величка Кръстева, осенени от Божията благодат, ни даваха и знания, но ни учеха и да бъдем човечни.
     Случи се така един ден, че ме нарочиха за приказки, които не се харесаха на големи хора. Заплашиха ме с опасното по онова време Белене. И тогава моята класна рече пред тези големи хора: “Не, той не е за затвора. Той ще учи. Аз ще му давам пример и аз отговарям за него!”
     Беше за мен и учител и ангел пазител...
     Имаше, има и сега, такива велики учители, като моята класна Величка Кръстева. Искам да поздравя нея и всички святи учители с нашия – и най-напред техен – празник 24 май, Денят на Свети Свети Кирил и Методий!

Самуил КАВАРДЖИЕВ

Назад