Миналата година медиите в Чикаго бяхме домакини и добре знаем колко усилия и какво умение са необходими за да може за краткото време от два работни дни да споделим много неща помежду си. Но усилията си струваха, защото годината между чикагския и римския май се оказва най-ползотворната и за нашето развитие като медия и за взаимното разбирателство с нашите читатели, което стана видимо по-здраво.

     Шеста година нашите издания се ориентират към репортажна журналистика. Интернет присъства не повече от 10 – 15 процента по нашите страници. Можем да си го позволим, разбира се, защото в Чикаго се издават още пет вестника и те поемат на плещите си новинарския поток. Това дава простор на нашето желание да се срещаме с реалния българин и българка по техния труден път към успеха, понякога и при свличане надолу, което в Америка е изключително болезнено.

     Големи са очакванията за нас от дебатите по предстоящата тема за медиите, “даващи втори живот на изкуството”. Като издания, които отделяме значима част от усилията и от страниците си за култура и изкуство, това е истинско предизвикателство. Още повече, че се намираме в Рим, може би първото място на света, на което заслужава да се говори за това.

     На първо място ние представяме опита, професионалните и човешки качества на сънародници, чието име е носител на добри чувства, доверие, признание в общността и дори желание у някои да приличат на тях. Пишем и за сенчестите страни на емигрантския живот, но не от стремежа да се раздухат страстите, а с представяне на идеи и възможности за справедливо решение на проблема. Вършим всичко по силите ни при събития както 170-годишнината на Левски с изложбите в Чикаго и като съорганизатори на всенародния конкурс за есе, посветено на Апостола, за което се получиха стотици писма. Изданията ни осигуриха и медийната подкрепа на такива изяви като майската изложба на децата от Арт-студио “Владимир Димитров – Майстора”, които посветиха таланта си и направиха изложба в Сити-хол, в центъра на Чикаго, за българи и американци.
     Различни хора видяха нашата Кирилица и се запознаха с българската култура чрез палитрата на малките художници. Децата по асоциативен начин интерпретираха българската азбука във визуални образи, придавайки нов семантичен образ на азбуката

     Благодарни сме на организаторите на Римската ни среща, че включиха темата за медиите, даващи нов живот на изкуството. Това важи и като цяло за духовното и културно наследство на народите. Наистина, колкото и да е гениален един художник, каквито и мъдри мисли да са изказани от титаните на мисълта, те биха останали мъртви за обществото без здравата десница, която им подават медиите, за да ги преведат по пътя към сърцата на милиони и милиарди хора. Затова и ние в Чикаго сме щастливи , че можем да направим нещо, макар и малко, за българския дух и култура, за изкуството. И в същото време да ги отразим и направим достояние на мнозина.

     Вече 2 200 дни нашите два вестника и сайтът bulgaria21.net сме заедно със 120000-то сега Българско Чикаго. Свикнахме едни с други и като че животът ни е по-добър от това общение.

     Искаме и ще се стараем и в бъдеще да сме заедно по пътя напред с нашата общност и да стимулираме в сънародниците си българския, неоспорим талант, волеви характер, физически и духовни сили, бъдещето, което заслужаваме през още много векове след нашата 1300-годишна история... Знаем, че всички пороци у човека не са чужди и у нас. Че имаме също и перфектни мошеници, че живеем рамо до рамо с грабители и ограбени, че в битието ни има много сенки. Но те не са никога нито стръв за вдигане тиража, нито пък изпълняваме поръчките на някой от силните и богатите на деня. Да се чувствуваш независим и да СИ независим вестник е наистина много трудно, но и много сладко...
     Благодаря ви за вниманието!

Назад