Но има едно нещо, без което никой не може в цивилизования свят.
Защото и цивилизацията не може без него.
Това е писмеността и нейната основа – азбуката.
Кой би могъл да запази в паметта си огромния опит и откритията на човешките поколения без писменост?
Как би се появил космическият кораб без компютъра, как би се родил компютърът без поколенията, трупали своите знания, учили ги от тези преди тях и допълвали ги за идващите след тях, без книгите, написани с тези уникални човешки открития – буквите?
Едва стъпило здраво на краката си детето научава буквите и с това става вече наистина Човек! С буквите то израства в своя дом, училището и обществото и в живота му оттам нататък рядко има ден, в който да не му потрябва и да си послужи с писмеността.
Народът го е изразил с няколко думи в една поговорка: “Учи – то сляпото окато прави”. Защото наистина обществото и човеците биха останали слепи без своите азбуки и писменост.
Кой е създавал буквите и писмеността на хората по Земята?
В глъбините на хилядолетията, докъдето са стигнали историци и археолози, срещаме най-различни писмености – от клинообразните знаци през йероглифите, старогръцките букви, арабското писмо, латиницата, кирилицата...
Било е време, когато са смятали, че само еврейското писмо, латинското и гръцкото са “благословени от Бога”, но днес цари мнението, че всяка реч и писменост е просветление и Божия благодат за отделните народи.
Едва ли има съмнение в това, че цялата сила в малкия зародиш, от който израства огромно дърво, сладкопойният славей или човекът е вложена там от Твореца, от Великия Бог на Съзиданието. Бог е вложил в човека както естествените закони да расте, да вижда светлината, да говори, да развива сетивата и ума си, още и стотици възможности. Сред тях е била и тази да създаде своя писменост, която да го отличи още по-силно от останалите творения.
У повечето народи писмеността е създавана с течение на времето от много хора, но нашата Кирилица е изключение и ние знаем нейните създатели. Всяка година на 24 май празнуваме българската култура, която е рожба и на Кирилицата, и славянската писменост, защото от древна България тя преминава и у други славянски народи.
Писмеността и културата носят със себе си познанието и така стават люлка на човечеството. В книгите на Древна Гърция се ражда историята, философията, театъра, понятията демокрация, педагогика, физическо възпитание... От еврейските ръкописи до нас стига Библията. Китайските йероглифи пренасят до нас стотици изобретения и те продължават да служат на този милиарден народ в днешното му бурно развитие. Европейската латиница ни дава основата на днешната цивилизация, Възраждането, на нея пише великият Шекспир, с нея стига прозренията си гениалният учен Айнщайн и пр. Днес на латиница се правят най-великите и съдбоносни за човечеството открития в университетите и лабораториите на САЩ, чертае се пътят на една нова цивилизация, която ще направи и първите си крачки във Вселената...
Нашата Кирилица чертае славни пътища пред България и ни дава християнството, златният Симеонов век, Левски, Ботев, Вазов, Йовков, достойни учени, инженери, хора на изкуството... С Кирилица са изписани достижения на човечеството като творенията на Достоевски, Пушкин, космическите програми и полета на Гагарин... Благодарение на България Кирилската писменост днес е сред официалните езици в големия европейски дом – Европейския съюз.
Голяма беше радостта ни по празниците за Светите братя Кирил и Методий, когато бяхме в България. Денят е в най-хубавото време, когато пролетта събужда и хората и родопската гора в моя роден край. Сутринта още се впускахме през дъхавите горски поляни, набирахме цветя и клонки, правехме огромни букети и венци, с които отрупвахме класните си стаи – там, където учехме буквите, словото и мъдростта, изпратена ни чрез тях от нашите деди и прадеди, живели преди нас във вековете.
Учителите ни бяха нашите най-близки хора в това наше желание да научим повече за земята и хората и ние ги помним до ден днешен. Навремето у хората в Родопите имаше много взаимна любов, ние си вярвахме много едни на други. На учителите - най-вече. На някои от тях – дори така, както се описва любовта към Бога – “Вярвам в един Бог, отец, съдържател, творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо”. Бяха те за нас като пратениците на Светите Кирил и Методий, който пък блестяха в иконите на светци, наместници на Бога...
Минаха години и се случи така, че продължих обучението си в един от големите строителни техникуми в София, където отново се срещнах с изключително подготвени и добри като хора учители.
Винаги в майските дни техните светли образи отново се връщат в паметта ми. Припомням си как с умелите си ръце те правеха от нас – младата и неоформена глина, добри хора и добри майстори, които да си обичат работата и да се гордеят с професията си...
/Следва/
Светите братя Кирил и Методий, създали славянската азбука
Глаголица – азбуката, създадена от Св. Св. Кирил и Методий
Кирилица – азбуката, преработена от Свети Климент Охридски
