Здравейте!
Ако имате възможност, споделете моята история с българската общност в чужбина! Помогнете ми!
Казвам се Йоанна Станиславова Йосифова, на 33 г. Родена съм и живея в град Левски. През пролетта на 2000 г. завърших висшето си образование в Икономически университет – Варна, специалност „Право”.
На 6.08.2000г. преживях тежка автомобилна катастрофа, в следствие, на което получих травма на гръбначния мозък и останах парализирана. За един миг живота ми коренно се промени. Ужаса , който преживяхме аз и семейството ми, не може да се сравни с нищо на този свят. Дано никой от вас не познава трагедията, с която се сблъсках лице в лице!
През пролетта на 2004 г. гледах предаване по националната телевизия за клиника “Нейровита” в Москва. В българската преса “срещнах” и няколко статии, посветени на руските медици и чудесата, които са случили с един румънски младеж. След трансплантации със стволови клетки,момчето, което е преживяло автомобилна катастрофа , е станало от количката и е направило първите си крачки. Реших, че с цената на всичко, трябва да се свържа и да отида в клиниката в Москва. Знаех,че за мен друга алтернатива, няма! Бях писала много писма до клиники в Швейцария и в Европа, относно възможността да се лекувам със стволови клетки. Отвсякъде получавах отговори, че са на етап, в който извършват опити само с животни и че в близкото десетилетие, няма да прилагат лечението на хора. Клиника “Нейровита” бе шанса и надеждата ми, да върна предишния си живот.
За първи път отидох в руската клиника през месец август 2004г. От тогава, до настоящият момент имам 8 хоспитализации в “Нейровита” и общо 13 трансплантации на собствени стволови клетки. За последен път посетих клиниката през месец март 2007г. Резултатите са отлични и след завръщането ми от руската столица, започнах самостоятелно да правя по няколко крачки. Всичко това е съпроводено с много усилия и голямо търпение. Много усилена рехабилитация! От момента, в който се озовах в инвалидната количка, вече повече от шест години, нямам един пропуснат ден, в който да не правя гимнастика. Постепенно раздвижих глезените си, пръстите на краката, появиха се волеви минимални движения. Зная, че ще успея!
Сега съм отчаяна и леко обнадеждена, защото не мога да довърша започнатото, точно сега, когато вече съм почти в края. Необходимо е, да направя още няколко трансплантации, но, не мога да намеря средства за това.
Тежък е живота в инвалидната количка, особено в първите години след катастрофата!Времето някак лекува. Свиквам, но в никакъв случай не се примирявам с инвалидния стол. Вярвам в себе си, упорита съм и зная,че няма изпитания, изпратени от бог, които да не могат да бъдат преодолени!
Повече от 3години работя,като старши юрисконсулт в Отдел”Закрила на детето” при Дирекция “Социално подпомагане” гр. Левски. До голяма степен, за себе си разбрах, че има много хора, с по- трагични и по – тежки съдби от моята! Урока,който съм получила в живота си, ми помага много в работата ми.
Най-голямата ми цел е разбира се, да стъпя на крака и да стана от инвалидния стол. В никакъв случай,обаче, не е единствената ми цел. Желая да се развивам, както в професионален,така и в личен план. Живот, гимнастика, работа, всичко трябва да върви ръка за ръка. Вярвам, че това е формулата за успех. Трябва да водя нормален живот и въпреки,че съм в инвалиден стол, да забравя за него.
Истината е, че водя активен живот и напоследък все по често забравям, че съм парализирана и не мога да ходя. Чувствам се добре и здрава!
Не искам да търся отмъщение, но искам да споделя с Вас
- има хора и хора, с вина и без вина. Един шофьор, когато познавам повече от шест години, забрави за мен. Може би така е най-добре!
За хоспитализацията в клиника „Нейровита” в Москва ,са ми необходими 6000долара! /всичко мога да докажа с необходимите документи/.
Надявам се да ме разберете и да ми подадете ръка!
Ииии, не се притеснявайте и не ме съжалявайте... Аз съм щастлива!
Йоанна
ioanna28@mail.bg
