Малцина са и тези, дето се замислят върху тази омразна за предприемачи, фабриканти и въртители на капитали дума, иженарицаема “Екология”. А още по-малко – ония дето не само, че не се тюхкат на вятъра и цъкат с език, каквото правим ние сега с тази статия, а направо си слагат работните дрехи и тръгват да садят дървета.
      Сред тези малцина е и нашият Жеко, с когото се гордеем. Нищо, че от тази наша гордост не се е самозасадило още ни едно дръвце...
      Та разкрихме го наскоро този здрав, млад българин Жеко Марков при едно наше журналистическо разследване с цел и ние да вземем някой “Пулицър” или поне “Черноризец Храбър” в скоро време и почнахме да го разпитваме.
      Как така почна да садиш дървета по Чикаго и защо?
      Всичко тръгнало от познанството на приятелите му Кирил Лазаров и Сара с американец на име Харолд Хувър, който бил професионалист по озеленяване и лесопарковете на Чикаго. И Хувър не само си вършал добре работата, но и почнал, като свое хоби, да засажда дървета около прочутите чикагски автостради – да пречистват малко-отмалко бензиновите пари. После гледали прочутия филм на бившия американски вицепрезидент Ал Гор, който предупреждава хората за неизбежна екологична катастрофа на планетата, ако не поумнеем.
      Образува се малка група млади хора, работещи или студенти, доста българи сред тях, които се срещат с Харолд и той им открива тайните на нашите най-добри приятели – горските масиви, или дори всяко дърво, взето поотделно. Както знаете – без тях няма кислород, а без кислород дори Шварценегер не може и едно мускулче да си помръдне!
      Закупили семена от иглолистни дървета, които са най-устойчиви и лесно приспособяващи се. Изпратили ги в един разсадник в съседен Уискънсин. Когато семенцата станали елхи и борчета на по десетина инча, поканили ги в Чикаго и ги засадили.
      Още при първия мач по залесяване към слънцето погледнали 250 невръстни дръвчета. После сторили още няколко засаждания. Появили се – не е ли това чудо небесно – МНОГО волунтери!?
      Разбира се – не може така!
      В Илиноис не може да садиш дървета без да си застрахован.
      Събрали се тогава нашите хора една вечер, изтръскали тънките си, проветливи джобове, и с изпадналите от там зелени банкноти се застраховали, направили си нон-профит организация и сега, вече организирано, по закона, садят дървета в събота.
      Новата корпорация работи като швейцарски часовник.
      В петък Жеко и Кирил пробиват дупките. Малки, колкото една педя дупки, но всяка от тях е живот или смърт за бъдещия дървесен исполин. Статистиката показва, че при подобни залесявания се прихващат 85 процента от засаденото.
      До всяка дупка оставят флагче с един от цветовете, символизиращи трите вида посъдъчен материал.
      На другия ден пристигат всички корпоративни членове и почват яростно засаждане. Така могат да работят само волунтери, които се обичат помежду си толкова, колкото обичат и своята мисия в днешния шарен свят!
      Дневната им норма е 250 елхи, смърчове или китайски бор.
      Бронират ги отстрани с метални скоби. Засипват с шепи пръст дупката с корена. Позавиват ги с лека материя, която дървото в бъдеще само ще разкъса като порасте. Поливат ги с кофа свежа вода и си вземат довиждане. От този момент Бог поема всички следващи разходи и грижи за бъдещата гора.
      Не го питаме дали той и приятелите му се чувстват нещо повече заради това що правят. Не питаме дали е горд, че е българин. Дали играе народни хора и вдига сутрин знамето. Дали носи фланелка “България на три морета”, дали е демократ или, не дай си Боже, червен, какво мисли за Волен Сидеров и Доган, как ще оправя от тукашната Америка тамошната България...
      Знаят се отговорите по тези въпроси на хората, които работят, вместо да си премятат езиците.
      Тези момчета и момичета в многонационална Америка са частица от новото общество, което може да упази света, където днес мнозина са отворили ненаситна уста, и хич не се страхуват от преяждане...
      Кирил, Жеко, Харолд, Сара, Куни Пенова и останалите имат спасителната за човечеството идея в главата си:
      Всеки може да даде нещо от себе си. За живота днес и в бъдеще!

“България 21 век”
***
Бележка на редакцията:
Нашите засаждащи дървета приятели вече са във връзка с кмета на Чикаго Дейли, който ще им осигури нови терени за бъдещите им подвизи. Те имат готови и 1060 млади фиданки в разсадника. Искате ли да се присъедините и вие?
Телефонът на Жеко е: 630 401 6267

Назад