Неотдавна с една поредица от 8 големи репортажа «България 21 век» и «Старт БГ Чикаго» ви запознаха с един от най-достойните и познати българи в САЩ. По негови проекти са изградени уникални казина, хотели и комплекси в Лас Вегас, сред които и “Най-голямото поп-арт творение в света “ - “New York, New York”. Преди тридесетина години нашият гениален инженер-проектант идва в тогавашното малко градче и се хвърля като тигър в уникалното строителство на това единствено по рода си в света чудо сред пустинята.
      Нарича се този инженер Илия Бежански.
      Днес името Бежански е неразривно вплетено в историята на големите огньове сред лунния пейзаж на Невада, които нощно време от самолета приличат на ярка червена лава в гърлото на вулкан. Бежански е световно явление в строителството и архитектурата на супер-високи сгради и многофункционални комплекси. Оказва се, обаче, че той е още и добър художник, още и човек с дълбоко социално възприемане на света, което често изразява и чрез своята поезия.
      Представяме ви две от последните стихотворения, написани съвсем наскоро, по време на гостуването му в старата и никога незабравена от него Родна България.

Илия Бежански
Демокрация

Надушили промяната на времената
Веднага заграбиха и си разделиха те парата.
Приватизираха нещата като ги разбиха
И голями бизнесмени се кръстиха.

Банкери важни някои станаха,
Отпускаха си заеми голями с цел за измами,
На хората средствата обраха
И дълговете на заемите не върнаха.

Бързо се промениха и с Америка се съюзиха
А от Русия се отрекоха завчас
Какво че дълго време братя ги зовяха,
След перестройка ветровете на другаде завяха.

Децата им удобно на Запад отлетяха,
Престижни колежи там им се подбраха.
Заживяха тъй както принцове арабски
И живота им поднесе скъпи ласки.

Построиха си огромни кьщи те с дувари
И зад тях се скриха нашите другари.
По цял ден ядоха и пиха и се веселиха, докато
Телата им и вратовете не се побираха в домовете.

Във нови БМВ-ета и Мерцедеси се качиха
И без сьвест те движението затрудниха.
За тях правилата не важаха и арогантно се държаха,
Полицаите ги гледаха със страх, че и власта си беше с тях

В България хората кьм демокрация вървят,
Но труден се оказа този неизпитан пьт!
По улиците просяци ръка подават,
А на децата драгове се тук продават!

Отчаяни старци и старици с пенсии нищожни
Неуспешно търсят начини възможни
За да могат те някакси да съществуват,
Че от немотията жестока тихо се срамуват.

И тези, които България обраха най безчестно
Те и Евросъюза искат да измамят лесно.
Но, надяваме се ние, във Европата приети
Дано Тя да промени недостойните им мурафети!

5 Януари 2007, София

Илия Бежански
Завръщане

Изморен вървя по улиците стари на града
И взирам се да видя хора от някога познати,
Но бързо отминават загрижените им лица,
Няма ги тез, с които съм делил неволите и радостта!

Минавам с трепет край градинката позната
И сякаш чувам детски глъч и моя глас,
Но призрачно изчезват гласовете на децата,
Взирам се, а ги няма тез, с които сам играл!

Завивам край стените на училището старо,
Дворът, в който някога лудувахме помежду час,

Лоста, от който правехме ний скока на смъртта,
Побоищата и скритите цигари ми нахлуха в паметта.

Изведнъж достигам уличката на махалата,
Където съм тичал чак до късен здрач,
Поглеждам към балкона на стената,
Но не виждам майчиния образ благ.

Бавно вървя по тротоара на мене тъй познат -
Ето я и обущарничката на стария Игнат!
Надниквам, но друг привел глава е тука,
Отдавна изморения Игнат е захвърлил чука.

И неусетно ме обзема тягостна тъга,
Прониква и пълзи дълбоко в моята душа,
Сълзи напират и парят моите очи,
Безмилостно жестоко времето ме победи!

Оставил аз бях тука майка ,татко, приятели и род,
Всичко мило що даваше смисъл на моя живот.
Години дълги зад Океана далече творих и живях,
Но накрая в земята ми родна аз се прибрах.

25 Февруари 2007

Назад