- Как го постигнахте?
     - С труд и любов - казва Иринка. - Не е трудно, когато си професионалист. Знаеш какво искаш и можеш да го постигнеш. Започнахме с 5 – 6 момичета в църквата “Свети Иван Рилски – Чудотворец”. Някои от тях се отказаха поради липса на време, но искам да им благодаря за голямото желание – на Маргарита, на Александра за помощта като дизайнер, на Иринка, Ася, Мариана. В Америка е трудно да отделиш време и за хобита и желания, но това е моят живот, така е и за хората от Ансамбъла. Чак не ми се вярва, че вече имаме 20 елитни танцьори! И без притеснение може да танцуваме навсякъде, където ни поканят. Имаме пет носии от различни области на България, непрекъснато разучаваме нови танци. Но за да започнем го дължим на Димитър и отец Валентин, че ни помогнаха и ни подслониха за три години в Църквата.
     Според Иринка най-важното е личният пример и атмосферата. Да си педагог и да ти повярват. А как няма да им повярваш? Вече 30 години Иринка и Тодор Гочеви танцуват и представят българските традиции и българските танци – отначало у нас, сега и в Америка.
     Иринка е родена в Стара Загора. Завършва хореографско училище в София и висша хореографска педагогика и режисура в Пловдив. Но истинската им артистична кариера започва в Сливен, където свързва съдбата си с Тодор. Завинаги. И двамата се посвещават на танца. Танцуват заедно в Държавния ансамбъл “Сливен”, където тя е и балетмайстор.
     Подготвят много ансамбли. И все – със златни медали.
     Така продължават и в Чикаго. Търсят начин да изразят онова, което носят в душата си. И успяват.

     Като че вече няма празник без тяхно участие. Коледа, Национален ден или Великден... За три години и половина са направили страшно много.
     Често Иринка споделя:
     - Ние се радваме на нашите успехи, защото всички танцьори се ангажират еднакво за доброто ни представяне. Дават максимално от себе си и приемат танца като своя съдба. Затова им благодарим от сърце! Удоволствие е да имаш такива хора до себе си. Към всички съм благодарна, но не мога да не спомена Мариана, която ми е помощник и мога да разчитам на нея, когато ме няма.
     Ето и Светла Енчева – без нейните идеи и административна помощ не бихме имали тази популярност. Албена, с двете си дъщери Ели и Биляна, Персиана, Светлана, Таня, Катя, Петя, Венета, Весела – всички са изключително всеотдайни!
     Момчетата са ни сила и не можем без тях. Димитър – танцьор от Добруджанския ансамбъл. Много ни помага за разучаване на новия материал. Константин – танцьор от Стара Загора, Стефан – танцьор от Държавния ансамбъл “Филип Кутев”,
     Диян, Калоян, Николай... Те правят всичко възможно, за да репетират!
     А какво да кажем за Краси и Мариана – танцьори от Варна, които в единствения им свободен ден пътуват чак от Уисконсин, за да репертират!?
     Момичетата разказват, че 2006 – 2007 са най-успешните им години.

     Защо се събират всяка неделя на репетиции?
     Катя казва, че българската музика е празник, тя е като балcам за душата.
     - Обиколили сме света, по два пъти на година даже, но такова богатство никъде няма -казва Ирина. - Чужденците го ценят, ние също не трябва да забравяме корените и традициите си. Тук умората е смазваща понякога, но се съживявам от тези откраднати мигове, когато танцувам.
     - Последният ви благотворителен концерт в Църквата «Света София» беше истински фурор. Сякаш танцувахте не на сцена, а на нестинарската жарава! Лицата ви бяха озарени от радостта на танца. Предадохте го и на препълнената зала, която също кипна от вашата енергия и заигра!
     - Благодарни сме на нашата публика, която ни вдъхновяваше. Великото е, когато между нас и зрители няма вече граници и всички играем!
     Благодарна съм на сърцатите момичета и момчета от „Хоро”, на нашите прекрасни музиканти, виртуозните изпълнители Ангел и Теменужка Жекови, на водещите Цветелина и Красимир , на всички, които спомогнаха този концерт да се запомни.
     А ние, българите в Чикаго, сме благодарни на Иринка и Тодор Гочеви за техния талант, любов и вяра , че дори далеч от Родината намериха сънародници, в които е жива българската традиция и танци и направиха “Хоро” – за чудо и приказ!

     Танцовият ансамбъл “Хоро” е създаден през 2003 г. от професионалните танцьори Ирина и Тодор Гочеви. В продължение на три години те репетират в БПЦ “Свети Иван Рилски – Чудотворец”. Сред многобройните им участия в български тържества и благотворителни концерти изпъкват първият им самостоятелен концерт през 2005 г. в Ирландския Културен Център, спектакълът “Легенда за хляба” през 2006 г. също там, концертът в Монтесори скул в Чикаго през 2007, благотворителни концерти в църквите “Свети Иван Рилски – Чудотворец” и “Света София”, ежегодният пролетен фолклорен фестивал, на който са канени като преподаватели от Джон Куо, и др.

Кина БЪГОВСКА

Назад