Труден и понякога дори страшен е и нашият век, както времето на хората преди нас. Както и много години от бъдното, което е пред тия, които ни наследяват.
     Тежката битка със семето на сатаната хвърлено в душите на човечеството - властолюбието, алчността, злобата, завистта, омразата, жаждата за кръв и убийство, измамата, продължава.
     Тази битка е изпитанието, което трябва да преминем. В нея ще подготвим себе си и нашия свят за новата среща, която ни предстои със Спасителя.

     Когато Иисус бил сред хората те го чувствали и като човек и като Бог и когато те искали колкото се може по-скоро да се доближат до божественото, до изгубения Рай и безсмъртието, той, както ни напомнят в писанията си пророците, е казвал:
     "Не се допирай до мен, защото още не съм възлязъл при Отеца си, но иди при братята ми и им кажи, че възлизам при моя Отец, при вашия Отец, и при моя Бог и при вашия Бог...”/Ев. Йоана, стр.1325, гл.20:17/.
     Днес нашият застъпник при създателя е Той, Спасителят, и Той, който познава издъно и нашата любов и вяра, и нашите грехове и страсти, държи в ръцете си Спасението, което очакваме.
     И то ще дойде за цялото човечеството, защото Светата Троица - Отец и Син и Светият Дух са наистина необятната и непобедима сила създала и Вселената и Човека.
     Но за една толкова велика и всеобхватна победа е необходима и нашата, малка, но също така трудна, победа над нашите собствени грехове и страсти.

     Затова и, братя и сестри, ние ходим в нашите църкви, където постоянно усилваме духа си и надеждата си, където в единението с нашите пастори, и помежду си, ставаме стократно по-силни и за нашата, вътрешна, духовна битка, срещу внушенията на сатаната.
     В тази лична борба за Спасението ние ще бъдем често пъти смутени от различни хора, с различни думи, проповеди и учения и може да се стъписаме от толкова много тълкувания, често и различия, за пътя по който да стигнем до нашия Бог.
     Но нали всички знаем, че "...По делата им ще ги познаете!"?
     И нека не бъдем непримирими към дребните различия, ако се спазва Цялото, същността на Христовото учение. Ако се върви по пътя очертан ни от Спасителя.

     Наскоро приятели ми дадоха превод на книга, написана от страдалец, едно от петте деца на бедно китайско семейство, когото в Европа наричат Юн. И аз съм едно от петте деца в нашата фамилия, и моето име е Самуил, както майката на автора на книгата го наричала по християнски. Намерих и други прилики - родени толкова далеч един от друг, ето че и двамата се опитваме да тълкуваме словото Божие и да го разнасяме по света - кой колкото може. И двамата сме се сблъсквали с управници, искали да прекъснат пътя на хората към Христовата религия, помним дни на безверие, потъпкване на пътищата към Храма, но знаем и думите на Христа: "Но ще приемете сила, когато дойда при вас..."
     И хората от цялата Земя знаят, че ще бъдат светли и чисти в този миг на новото пришествие. Знаят го хората които Вярват, които спазват Божиите закони... Защото има и други - тези, които са изпаднали в пороци и завладени от страстите си, не слушат и не четат Евангелската истина, не я познават... Те са, които сами ще се погубят - дълго още преди този велик ден...
     Светът в наши дни е пълен с човешка мъка, с катастрофи, убийства, насилие, измама. Преди няколко дни, когато излязох в ранната утрин на улицата, видях съсирена човешка кръв по асфалта. Минувачите се взирахме в червеното петно и гадаехме какъв ли грях е свършен през нощта, как ли е успял още веднъж да направи черната си работа сатаната? И колко много са, все още, кървавите дела, на които той се радва... Беше по времето на годишнината от кървавите Унгарски събития, когато в Будапеща влязоха танковете на тогавашния Съветски съюз и смазаха желанието на религиозните унгарци да се върнат в лоното на Църквата, свободно да живеят и свободно да изповядват религията си. После се запознах и с писаното от Чараз Гати, който е унгарец, емигрирал в САЩ, преподавател в американски университет, разказал в "Изгубените илюзии" с много болка за тогавашните трагедии и за света отвъд светлината на религията.

     А на колко още много други места човек налага своето насилие над други като него, на колко много места има ненавист помежду хората, жестока борба за имоти, злато, за власт?!
     В онази утрин, когато виждах следите на една смърт, отново си казах моята молитва:
     "Господи, и Ти, Спасителю Иисус Христос, не искаме сатаната да властвува над света, нито на небето, нито на земята, искаме Вашата сияйна сила да бъде същност на живота ни, искаме да победим завинаги злото!"

     Но, молейки се Богу, пак си помислих: нека първом се пречистим ние самите! И когато всеки, или поне повечето, надвием на сатаната у нас - тогава и ще се спаси целият свят!
     Защото голямото тръгва от малкото - от една зла човешка душа, и става голяма злина.
     Защото малък пламък от клечка кибрит - голяма гора запалва...

     Това искаше да ви каже през цялото време Самуил Каварджиев, роден в махалата Извора, над Чепеларе, в Родопите, в нашата хубава страна България...

Назад