"Ако спечеля - печели цял народ, ако изгубя - губя само мене си!"
     Десислава Стаматова
     Васил Левски е най-великия българин. Той е роден на 18 юли 1837 година в Карлово. Иван и Гина Кунчеви са неговите родители. Имал е двама братя и две сестри - Христо, Петър, Ана и Марийка. Истинското му име е Васил Иванов Кунчев. Получил името Левски, когато направил лъвски скок. Той имал сини очи, руса коса и бяла кожа.
     През 1862 година Васил Левски участвал в Първата българска легия в Белград. През следващата 1863 година заминава за Румъния да намери начини да освободи България от турското робство. През 1867 година влиза във Втората българска легия. След което той тръгнал да обикаля България по градове и села да създава комитети за организиране на въстание.
     На 26 декември 1872 година Левски е заловен от турците и е осъден на смърт. Обесен е в София на 19 февруари 1873 година. Едни от най-великите думи, който Левски е казвал са: "Ако спечеля - печели цял народ, ако изгубя, губя само мене си!"

     Гордея се, че в нашата история има Васил Левски!
     Христо Ганев, 4 кл., у-ще"Св. София", Чикаго
     ...Дяконът разбира, че отделни чети няма да освободят България от турско иго. Целият народ трябва да се вдигне на въстание за Свободата. Той започва да обикаля страната и тайно от турците да основава революционни комитети. Идеята си за освобождението Левски изразява в мисли, останали в паметта на народа и до днес. Някои от тях са: "Ако спечеля - печели цял народ - ако загубя, губя само мене си!"; "Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили"; "Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 1861-о лето, да му служа до смърт и да работя по народна воля…"; "Тоз, който ни освободи, той ще ни пороби". За жалост на 26 декември 1872 турците залавят Левски. Те осъждат Апостола на смърт чрез обесване. Той умира на 19 февруари 1873.
     Аз много се гордея, че има човек като Левски в българската история. Впечатлен съм от неговите дела и се прекланям пред подвига му. Но не ми харесва начина, по който попада в ръцете на турците. Не мога да разбера как може българин да предаде българин!
     Всяка година на 19 февруари българският народ отбелязва поредната годишнина от обесването на Апостола. И тук в Чикаго ние отбелязваме това събитие. Зная, че Левски няма да бъде забравен от българите, където и да се намират те - в България или на хиляди километри от Родината.

     Какво е за мен Левски
     Габриела Димова, 4 кл., у-ще"Св. София", Чикаго
     Левски е живял, когато България е била под османско робство. Той е искал страната ни да е свободна. По тази причина през 1862 година заминава за Сърбия и участва в първата българска легия на Раковски, а след това през 1867 до 1868 във втората. През 1863 заминава за Румъния. След година става учител във Войнягово, само за две години. От единадесети декември 1868 до февруари 1869 обикаля България, за да организира революционни комитети. Въпреки напрегнатия си живот, Левски е учил турски, гръцки и арменски.
     Заради неговите големи успехи в организирането на военни комитети, Левски бил преследван от турците. Често бил на косъм от смъртта, но запазвал самообладание и спокойствие. Много пъти се предрешавал: като селянин, като търговец или като пътник.
     Но на 26 декември 1872 година е заловен и на 19 февруари 1873 е обесен в тогавашните покрайнини на София. Той има паметници в София, Ловеч и Карлово.
     Васил Левски е казал, че ако спечели, ще спечели за цяла България, но ако умре, ще загуби само себе си.За мен той е един от най-големите герои на България, защото е дарил целия си живот на свободата ни.

     Васил Левски!
     Васко Иванов, 4 кл., у-ще"Св. София", Чикаго
     ... През пролетта на 1864 г., навръх Великден в Сопот, Левски в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент той става мирски дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски.
     Като учител Левски развива революционна дейност сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание. През 1866 г. на румънска земя се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През ноември 1866 г. се среща с Раковски. На 22 септември 1872 г. Димитър Общи, въпреки несъгласието на Левски, организира обир на турската поща в Арабаконак. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч).
     Съдът осъжда Левски на смърт чрез обесване. На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник. През 1956 г. при археологически разкопки в църквата "Света Петка Самарджийска" в центъра на София е разкрито погребение, около което избухва спор дали това е тялото на Левски. Учените твърдят, че не е, но според устни предания точно това е мястото, на което е погребан Апостолът. Полемиката периодично затихва и се възобновява през годините, докато през 1986 г. БАН взема решение да постави паметна плоча на църквата, но то така и не се осъществява. Спорът няма официално решение и до днес.

Назад