Фестивалът на българската култура, изкуство и спорт "Аризония 2007", който се провежда под егидата на вестник "Български хоризонт" на 1 април, неделя, във Финикс е първо по рода си събитие за българите в Аризона.
     Представяме ви програмата и някои от участниците в празника.

Въпроси към участниците
1. Българите, особено зад граница, "трудно се навиват" за обществени инициативи. Какво те накара да участваш във фестивала?
2. Има българи, които твърдят, че не им липсва нито България, нито българското. Какво провокира носталгични настроения у теб?
3. Амбицията на фестивала е да заяви пред американската общественост за българското специално присъствие в Аризона, за нашата талантливост, култура и духовни ценности, като същевременно послужи за сплотяването ни на американска територия. Какво друго (или още) би могло да се направи според теб в тази насока?
4. Ако светът трябва да знае за един българин и за една българска добродетел или традиция, кои и защо би трябвало да са те според теб?
5. Какви са очакванията ти за бъдещето на българската общност във Финикс?
6. Каква е твоята реакция относно присъединяването на България към Европейския Съюз и влияе ли това на личните ти планове за бъдещето?
7. Имаш ли послание към българите във Финикс?
8. По принцип, как виждаш "своята чаша" - наполовина пълна или наполовина празна?
9. Как оценяваш събитие от рода на този фестивал? Какво очакваш от следващия?
10. Какви предложения и идеи можеш да предложиш за социално-културния живот на българската общност в Аризона?

Марина Лойд - нашата музикална звезда

     Жена-дете, сладка и женствена. "Българската Мерилин Монро" - е първата визуална асоциация. До момента, в който те докосне магията на топлия й, чувствен и талантлив глас. Докато те залеят звуците на пианото под нейните пръсти. Докато те разтопи с това по детски отворено отношение към хората...
     И макар да идва от реномирани европейски сцени на нашия скромен фестивал, Марина Лойд не се държи като прима (а тя Е нашата музикална прима!). Естествена, непринудена и спонтанна, Марина отговаря на въпросите, а докато я слушам си обещавам тази дълго отлагана статия за нея да бъде написана колкото се може по-скоро! Защото и другите българи във Финикс трябва да знаят за нейното участие в Кан през 2006 , за онова в Monaco Music World awards (1999г.), за продуцирането й в шоута като CBS, Miramax и други. И защото много е възможно скоро да стане трудно да се приближа до нея - случва се често с онези, които са на върха. А за Марина той е съвсем наблизо, просто въпрос на шанс.
     А ето и отговорите й:
     1. Дафни. Тя ме "нави". С това, че е една от малкото, които все още се опитва да държи будна потребността от изкуството в човешката душа. Всички сме под робството на материята, на материалното.
     2. Моменти като празника в българската църква на 3-ти март. Прекрасно е отново да чувам "Аз съм българче" и "Опълченците на Шипка" така както беше, когато още си бях в България.
     3. Моята мечта е със следващия си договор за записи да мога да спонсорирам изграждането на зала в двора на църквата, която да бъде само за културни мероприятия.Всеки си има мечта, нали? Е, това е моята.
     4. Българският цар Симеон. Онзи, който създаде условията за Златния век на България. Славяните са прекрасни хора, с голяма душа, имат право на още много златни векове.
     5. Да се обичаме повече и да се подкрепяме.
     6. Аз никога не съм била екзалтирана относно приемането ни в Евросъюза, дори от времето, когато живеех и работех в Австрия. 50 години робувахме на един Съюз, сега пък - на друг.
     7. Нека всички да ходим повече на църква. Господ сътвори чудо в моя живот през последната година, откакто ходя на църква. Пожелавам и на други да се случи.
     8. Чашата ми е винаги пълна. Дори и тук, в самотата, в която живея. Пълна е, защото моите духовни приятели са винаги с мен.
     9. Подкрепям всички духовно -културни инициативи, защото самата аз винаги съм се занимавала с изкуство. А то е духовна форма на общуване, не е ли така?
     10. Аз ви споделих мечтата си. Освен от финанси, мечта от този род се осъществява, ако всички сме заедно.

Даниел Георгиев - мечтател, изобретател, конструктор...

     В гаража си за една-единствена кола, едва ли не от нищо-нещо, Даниел създава уникално копие на BMW модел 1935 -1940 г. Отнема му точно три години. Проектът се патентова в момента. Подготвя се и книга за печат, която хронологично и с много богат снимков материал ще проследи раждането на една мечта, както сам той окачествява резултата от своя труд. На въпросите отговаря пестеливо, но щом стане дума за колата - целият светва! А гордостта му е повече от основателна. Когато колата се движи по улиците на Финикс, всички се обръщат да я проследят - нейната уникалност е неустоима! На предстоящия фестивал, това ще е едно от най-необичайните неща за фестивал, определено интересно да се види! Дори от дамите, защото колата е истински накит!
     ДАНИЕЛ:
     1. В моя случай везната се наклони от това, че искам да споделя с моите сънародници една сбъдната мечта - колата, която създадох сам в гаража си: първо от кашони, след това от гипс, следва файбърглас... Ще ви покажа целия процес стъпка по стъпка, чрез компютъра на фестивала.
     2. Спомените. Свидните спомени от детството и младостта. От родните места...
     3. Хората трябва да се доверяват повече един другиму. Още и повече инициативи от този род полека-лека ще сближат хората повечко.
     4. Не ми дава сърце да отделя само един българин от нашата история, пък макар и теоретично. Васил Левски се налага от само себе си като най-светла фигура. Добродетел? Хъсът, с който българинът може да работи.
     5. Повече инициативи от всички нас!
     6. Това може само да ме радва! Отпадат глупави административни формалности по пътуванията на българите из Европа, отварят се нови възможности...
     7. Не бъдете лоши един към друг!
     8. Още не съм я пълнил.
     9. Страхотна идея! Дай Боже, да има и интернационално участие на следващия!
     10. Добре би било да има едно място, един център, който да е постоянно отворен, за да може всеки да "прескочи" до там, когато има време. Малко утопично, а?

ПРИСЪСТВИЕ

     "Ето онази фигура там е дело на наш българин" - беше ми посочил моят съпруг Филип внушителна скулптура пред сградата на солидна компания. Много пъти чувах от различни сънародници, че във Финикс има изявен наш художник, но аз поне не бях го срещала. Признавам с неловкост, че и аз също не съм търсила връзка с Джордж Кериш. Може би не ми е достигал кураж. А ъгълчето, което ми е отредено, за да го представя на Българската общност тук, е скъпернически тясно.
     Една от нашите родни драми е, че не умеем да ценим и да се гордеем с големите имена на българи, извоювали си свое стабилно присъствие извън пределите на Родината ни. Нямаме традицията да ги популяризираме сред нашите общности, както и сред своите чуждестранни приятели. А 67 годишният българин Георги Керишев, който извървява своя труден път до признанието и до неговия си личен творчески Олимп, за да светне оттам като Джордж Кери, осветява душите чрез духовността, която излъчват неговите безбройни оригинални метални пластики, скулптурни композиции и графични ескизи.
     С надеждата сегашният първи културен наш празник да постави нов ред и нови нагласи у всеки от нас, разглеждам снимките на неговите произведения, разгръщам луксозния албум с графичните му наброски и ми става светло, горда съм, че съм негова сънародница.
     За пръв път чрез неговите изваяни духовни вълнения осъзнавам и своето собствено присъствие в града на огнена птица Феникс.
     Джордж Кериш (Георги Керишев) - Гочо, напуска България през 1968 г. Повече от половината му живот практически е далеч от родината, но ни най-малко не са избледнели спомените му от художествената академия в София през 60-те години на миналия век. Нещо повече: всичко ценно, което е усвоил през този период е съхранено и доразвито по-късно в художествената академия в Будапеща, а в последствие и в Щатите. Гочо не престава да твори, дори и сега, когато са необходими стероиди, за да може да се движи. Линиите и формите на неговите скулптури са невероятно изчистени, пластични, силни, запомнящи се, провокиращи, много негови! Достатъчно е да видиш няколко от творбите му, след което безпогрешно ще разпознаеш неговата измежду подобни от други автори. Същевременно скулптурите са му толкова многообразни, докато се врязват в съзнанието ти с тези меки, но мощни извивки на телата. Жените на Гочо неминуемо пробуждат лични асоциации. Страст и жажда за живот, сила и здраве, земност и вечност - това са само част от посланията, които се запечатаха в съзнанието ми след първото разглеждане на албума му - скицник и на творбите, изложени в галерията "Art in Metal" в Scottsdale.

Материалите подготви Дафни Кърчева-Оррис

Цветан Балчев

     Артистични псевдоними: Балчини, La tolipe Noire (Черното лале), Jack du Ball.
     Роден в красива София - България. Завършва художествено училище. Има многократни участия в общи художествени изложби на приложната графика.
     Двадесет години е административен и художествен директор на рекламен отдел, а също и отговорен дизайнер в рекламната подготовка на София за Зимните олимпийски игри.
     Отделя време и за живопис, но да правиш изкуство трябва да имаш икономическата свобода, а това значи и допълнителен бизнес.      Всеотдайно се отдава на приложната графика.
     През 90-те години имигрира в USA. Работи в градинарството, лодкостроенето, декоративен интериор, докато изчаква решението за имигрантския си статус.
     Получавайки го, започва работа като график дизайнер. С вдъхновението и подкрепата на съпругата си - Искра Велинова - Балчева, той се отдава и на изобразителното изкуство (живопис).
     Много от картините му се намират в частни колекции. Често обича да казва: "Обичам изкуството, защото това е живота. Обичам живота, защото е изкуство да се живее."

Теменужка Димитрова

8-ми март и DJ Кико

      На 8-ми март вечерта десетки български жени и момичета бяха посрещнати с рози в ресторант "Мираж" и до късно се веселиха с музикалните селекции на дисководещия Кико.
     Докато Кики е зад пулта, танците не замират. Самият той е неуморим. И професионален. Не и меркантилен. Неговото безвъзмездно участие в предстоящия Първи Български фестивал на културата, изкуствата и спорта е друга една гаранция, че събитието ще се изпипа по-добре.
     Кико се занимава с музика от началото на 70-те. Започва в България, а по-късно продължава да работи в DJ бизнеса на Австрия и Швейцария. От 2000-та същото прави и в Щатите. Без DJ Кико нашите празниците не са празнични и вие със сигурност ще прочетете отново и повече за него в някое от бъдещите ни издания. Защото българите тепърва започват да се веселят.
     Повече и по-често заедно - това е и идеята на предстоящия фестивал.

Дафни Кърчева - Оррис

Назад