Оскарите отшумяха, но 79-ата церемония ще се помни дълго от актрисата Валентина Динева (26), която беше единствената българка на церемонията Оскар в Кодак театър в Холивуд. Блондинката завърши с отличие колеж по актьорско майсторство в Лос Анжелис и вече регистрира участие в касов филм - "Тhe longest yаrd" с Адам Сандлър и Бърт Рейнолд.
     Като ученичка се е снимала в българските филми "Закъсняло пълнолуние" на Едуард Захариев и "Вагнер" на Андрей Слабаков.
     Мечтата й е да направи кариера в Холивуд.

     - Какви са впечатленията ти от атмосферата на Оскарите? Как се озова там?
     - Случи ми се нещо, което трябва да се изживее и не може да се опише лесно. Бях поканена от училището ми, което завърших с отличен успех - Joanna Baron and D.W. Brown Studios в Санта Моника, Los Angeles, специализирано по актьорско майсторство.
     Аз отидох още на обяд от нетърпение. Толкова се вълнувах! До началото на церемонията бях на червения килим, където минават всички звезди. Имах специален пропуск с електронен чип, който ми даваше достъп до различни зали. Когато се сложи на върху нещо като око, на компютърния монитор излизат името и снимката ти. В залите имаше голямо напрежение - всички репортери дърпаха и крещяха имената на минаващите актьори, за да грабнат вниманието им и да ги заговорят за нещо. Репортерите не слизаха от мобилните телефони, дори нямаха време да се запознаят един с друг.
     Повечето звезди не знаеха на къде да погледнат в суматохата, а Никол Кидман и Джоди Фостър подминаха журналистите едва ли не на бегом. За разлика от тях, Джон Траволта и жена му позираха за всички фотографи и даже дадоха автографи на журналистите. Леонардо ди Каприо беше на една ръка разстояние от мен! Той отдаде голямо внимание на пресата. Пенелопе Круз, която беше с една от най-хубавите рокли, позира за журналистите заедно със сестра си. Мъжете бяха облечени адски скучно - всички в смокинг. Най-известните в гилдията от ранга на Копола, Спилбърг и Лукас, пристигнаха последни с лимузините. Повечето от звездите бяха много резервирани.

     - Имаше ли актьори с охрана вътре в Кодак?
     - По-скоро бяха с лични асистенти, които им казваха къде да ходят и какво да казват. И вътре и отвън охраната беше много силна. Колкото пъти излизах и влизах, все показвах пропуска с чипа, ровеха ми в дамската ми чанта и ме обхождаха по тялото с металотърсачи. Имаше специален отряд с кучета, обучени да откриват експлозиви.

     - При такава яка орана, успя ли да поговорш с някого от победителите?
     - След церемонията бях в залата за пресконференции в хотел Ренесанс. Говорих с Хелън Мирън от "Кралицата", която спечели Оскар за най- добра женска роля. Аз я поздравих за Оскара, а тя вдигайки статуетката каза: "Харесва ми. Стана, както си помислих, че ще бъде!" И дори след това каза една шега, че трябва да облече статуетката, защото е гола. Певицата Мелиса Етъридж, която взе Оскар за песен и благодари на жена си, ха-ха-ха, постоянно след награждаването се майтапеше с Оскара, че бил мъж. Пък тя харесва жени очевидно...

     - Забеляза ли нещо интресно по време на самата церемония, което остана скрито за зрителите?
     - Залата беше съвсем обикновена, докато не светнаха прожекторите. Не съм виждала таван с толкова сложна техника по него. Имаше и официално облечени хора, които сядаха веднага на местата на победителите, за да няма празно за тв камерите, които бяха над 150 в залата.
Преди 3-4 дни, когато ходих да си вадя пропуска, имах шанса да се снимам със статуетките. Божичко, колко са тежки тези златни човечета!

     - Какви усилия хвърли, за да докараш външен вид, достоен за червения килим?
     - Подготовката ми беше много голяма и изморителна, защото имах страшно много срещи с дизайнери за роклята. Исках да е съобразена е моето тяло. Дори бях взела за подкрепа световната шампионка по акробатика Капка Тодорова. Спрях се на черна рокля на италианския дизайнер Savalas Cober. Гарнирах я със сребърен шал и комплект бижута - колие, гривна и обеци от черни перли. Купих си 2 чифта обувки - високи и ниски и добре постъпих, защото всичко влезе в употреба в Оскаровата нощ. Косата ми беше направена в един от най-известните фризьорски салони в Бевърли Хилс - "Умберто". Топстилистът Крейг Стивънс изправи иначе доста къдравата ми коса. Не пожалих средства за външния си вид.

     - Валентина, ти си доказателство, че силният дух е над физическата болка. Голямата ти мечта да станеш световна актриса ли те вдигна от инвалидната количка? Сега си в прекрасна форма. Как го постигна?
     - Искам да вдъхна надежда на много млади и стари хора, че могат да се върнат към живота... дори и когато им се е случило най-лошото. Човек, дори да е в инвалидна количка, когато желае нещо много силно, то се случва! Тъкмо бях дошла във Флорида и ме блъсна кола. Тогава тичах, за да поддържам добра форма, тъй като тренирах колоездене. Шофьорът избяга и полицаите така и не го намериха, а аз бях настанена в болница. Направиха ми много тежки операции на левия крак и на лявата ръка с вградени метални пластини. Изкарах 3 месеца в болница. Бях на инвалиден стол почти година, но Слава Богу проходих в Дианабад, където бях на раздвижване при проф. Шойлев. Съвзех се бързо, благодарение подкрепата на семейството ми. Една година по-късно се върнах обратно в САЩ, за да преследвам голямата си мечта - да бъда актриса в Холивуд. За това мечтая от корема на майка ми. От малка съм на сцената - още от Двореца на пионерите от Театъра на словото с ръководител Станка Занова. Да уча в Лос Анжелис ми помогна нашата известна каратистка Стефка Горчева, популярна като Стефани Чийва. Откакто съм тук, ходя на училище и се снимам във филми. Сега завърших даскалото и съм се отдала изцяло на кариерата ми като актриса.

     - Валентина, желая ти успех от сърце!
     - Дай, Боже, стуетката, която подържах за минутка, един ден завинаги да е моя. Господ да ми дава сили и да благослови всички българи в България и по света!

Назад