Проф. д-р Никола Чаракчиев
Всеки субект (личност или търговска компания) има гарантирани разходи, най-често изразени в паричен еквивалент. За да заплати своите разходи субектът трябва да има и осигурени приходи. Балансът между приходите и разходите определя неговия жизнен стандарт. Днес почети всички приходи и разходи преминават през банкови операции и се акумулират в банковия сектор. Следователно може да се приеме, че при един управляем бизнес в банковата сметка на субекта трябва да постъпват периодично (например всеки час) определена сума. Регулярното постъпване на финанси в сметките на една компания е показател за нормалното развитие на нейния бизнес.
Изложеното до тук не е новост, но то има специфично значение в САЩ. В тази държава съществуват редица технологии (мениджърски, социални, държавни, банкови, кредитна история и други), които целенасочено и методологично подпомагат равномерното и стабилно развитие на бизнеса. Особено внимание в САЩ се отделя на своевременното плащане задълженията на фирмите. Съществуват редица механизми, спомагащи компаниите да изплащат своевременно направените от тях разходи. Това е една от основните причини американската икономика да е стабилна и силна. Този, който не се съобразява с американските традиции е възможно бързо да попадне в кризисна ситуация и от просперираща да се превърне в дегенерираща личност. А това не трябва да се случва.
Спазвайки американските традиции субектът цели приходите му да бъдат повече от разходите. В тази връзка той се стреми първо да изплати своите многобройни текущи задължения и след това да отдели внимание на други събития. Компаниите постигат това по различен начин. Обикновено те използуват рутинни и подсигуряващи ги бизнес решения, за да се предпазят от изненади. След като субектът е сигурен, че балансът "приходи-разходи" е положителен, той може да отдели ресурси (време и капитали) за разработване на нови проекти, целящи "Развитие на бизнеса". За тази цел при по-малките компании мениджърът променя личната си програма и отделя повече време и внимание на нови предложения, а при големите компании с това се занимава отдел "Развитие". По-важното е, че субектът си позволява "Развитие" при определени ситуации в своя бизнес. Обикновено мениджърът ранжира задачите си по някакъв критерий (най-често очаквана печалба). Перспективните задачи той развива с предимство, а спорните остават за изясняване.
Тази теза може да се илюстрира с един пример. Ежедневно ръководителят на компанията получава разнообразна кореспонденция. Логично е да се очаква, че първоначално той ще отговори на предложенията, които са го заинтересували и предлагат гарантирани приходи, а останалите ще бъдат разгледани допълнително. Тази селекция действа стабилизиращо на фирмата.
Ако надникнем по-детайлно в икономиката на бизнеса ще открием, че има една условна долна граница на приходи, над която компанията започва да работи стабилно. Един илюстративен пример ще осветли по-конкретно тази теза. Ще разгледаме "Приходите за един час" при фирма в областта на услугите (фризьорски, авторемонтни, компютърни и други), състояща се от един служител, който същевременно е и собственик на компанията. В повечето случаи в тези компании пазарната цена на един работен час е приблизително $60 (т. е $1 за минута)*. Това означава условно, че в банковата сметка на субекта всяка минута постъпва $1 през така нареченото "Ефективно работно време". Статистически Ефективното работно време във фирмите е четири часа дневно при продължителност на административното работно време от осем часа. При тази ситуация ежедневните приходи на субекта са около $250 на ден, $5000 на месец или $60 000 годишно. По-голяма част от тези приходи са предназначени за заплащане на разходите на компанията и само една част от тях остават като печалба. Приходите на субекта (в случая $60 на час), над които той започва да работи стабилно, ще приемем като индивидуална долна "Граница на стабилност".
При работа под границата на стабилност приходите не могат да покрият разходите на фирмата. При неблагоприятни пазарни ситуации някой лица предпочитат да не работят с клиенти под долната граница на стабилност, а да инвестират в обучение, т е. да усъвършенствуват своите познания. Ще припомним, че да се работи в САЩ безплатно е допустимо само за кратки периоди от време. При безплатната работа няма реални финансови приходи, няма данъчни отчисления и съответно няма приходи за държавата. Естествено това не е приемливо за обществото и може да се приеме и като несериозно отношение към страната, която създава еднакви ценности за всички свои поданици.
Ако Вие сте изпратили предложение до някоя компания и не предлагате печалба над границата на стабилност, най-вероятно ще получите стандартен отговор, ще трябва да изчакате своя ред в списъка за отговори или няма да Ви отговорят (т. е. ще имате мълчалив отказ). Условията, при които дадена компания започва да проявява интерес към дадена оферта може да се нарече "Праг на бизнес интерес".
Границата на стабилност и прагът на интереси се променят в пространството и времето. Дълбочинното и детайлно им познаване позволява на фирмите да ориентират своя бизнес към печеливши решения. Границата на стабилност е пряко свързана с конкурентно способността на фирмите. Колкото дефинираната долна граница на стабилност на една фирма е по-ниска, толкова на по-голям пазарен сегмент може да разчита тя. Познаването на пазарните граници на стабилност и праг на интереси спомагат на компаниите да изберат подходящ партньор и да управляват успешно своята дейност. Различните граници на стабилност и праг на интереси между американски и български фирми е една от причините за затруднено партньорство между тях.
И така - защо е стабилен бизнеса в САЩ, защо е силна Америка? Защото работи със стабилни и силни икономически технологии и всеки дисциплинирано спомага за това.
-------------------
* Стойността е условна (б. а.)
