ИСТОРИЯТА
     Формирането на Ниагарските водопади е започнало преди около 500 милиона години. Сегашният им вид е от един сравнително млад период на развитие - те са само на 12 000 години.
     Първите хора, заселили се там, са дошли преди 8 хиляди години. Най-силно е било влиянието на племето Ирокуа, което е господствувало над тези територии повече от 1500 години. Водопадите, реката и земите с гъстите гори, гъмжащи от дивеч, са били в основата на техния поминък. Тези територии са наричани още Вратите към Запада и са били основен коридор за транспортиране на стоки и хора покрай бреговете на Великите Езера. С течение на времето Ирокуа( или ирокезите както са по-познати в България), формират край Ниагарските водопади конфедерация известна като Лигата на 5-те нации, която включвала още племената Сенека, Мохаоус, Каюга, Онандага и Онейда.
     Първият бял човек видял красотата на водопадите бил френският изследовател отец Луи Хенепин, посетил района на водопадите през 1678 и останал до края на дните си омагьосан пред тяхната широта и красота. След като се върнал във Франция отец Хенепин, описал видяното чудо в книга, която публикувал през 1683 г. Книгата предизвикала огромен интерес в Европа и била преведена на повечето европейски езици. От тогава до днес интересът към Ниагарските водопади не спира.

     РЕКАТА
     Река Ниагара е граничната река, разделяща САЩ с Канада. Тя тече от Запад към Изток и се придвижва от езерото Ери към езерото Онтарио, след което през реката Св. Лауренс се влива в Атлантическия океан. Реката тече по наклон защото езерото от което тръгва - Ери е по високо от това, в което се влива - Онтарио. Така че докато стигне Онтарио река Ниагара слиза по наклон от 80 метра, като най-големият си скок, тя прави при едноименният водопад - споменатите вече 56 метра.
     Районът около езерата, и най-вече около реката и Ниагарските водопади, е изключително богат на земеделски култури. Изпаренията от огромните водни маси, създават много благоприятен климат и затова земята около водопадите и реката е толкова плодородна. Без преувеличение може да се каже, че пейзажът около езерата прилича доста на нашите Дунавска и Добруджанска равнини.
     Просто няма как, на българина, преминаващ през северните райони на щатите Пенсилвания и Ню Йорк, да не му направят впечатление безбройните зелени хълмове отрупани с лозя, овощните дръвчета натежали с плодове, царевичните и слънчогледови ниви, полюшващи се от вятъра, подобно на нашенските край Сливен, Плевен, Пловдив и Русе.

     ГРАДЪТ
     Ниагара Фалс ( т.е. Ниагарски водопади), е град разположен от двете страни на реката и е разделен на две части - Канадска и Американска.
     И Канадската и Американската части са претрупани с хотели, които поемат огромните потоци туристи, идващи неспирно през годината. Над 12 000 000 души преминават през двете страни на водопадите за да видят чудото на сгромолясващите се води на Ниагара. А това не е никак зле за местния бизнес.
     През седмицата почти няма туристи.
     През уикенда, тук обаче картината е доста по-различна. Просто "друга бира", както се казва. Особено през месеците от ранният април та до късният октомври далаверата цъфти та процъфтява. Хотелите в Американската част неусетно се напълват с народ, безплатните паркинги изведнъж стават платени, по улиците плъзват хора, говорещи всякакви езици и става нещо като гъмжило изпуснато от Вавилонската кула, в което всеки говори на всеки и всеки се опитва да надвика всеки. Но това е не защото хората са нещо арогантни или некултурни, просто тътенът от водата е толкова силен, че трябва да викаш за да се чуеш с този до тебе.
     В това пъстроцветно море от хора, раси и езици често се чува и българка реч.
     Е, има и един човек, работещ на асансьора, който слиза по една от отвесните скали до пенещата се вода. Той прилича като брат близнак на българския национал по футбол Тиаго Силва и като разбере, че си от България веднага казва "Ждравей! Каок си. Довищане! Наздраве!" Това последното го казва без грешка и след това пак превключва на английски.
     Канадската част, по отношение на кич и безвкусица, не пада по долу от Американската.
     Честно казано тук най-голямата атракция (като се изключи водопадът, разбира се) е кулата Скайлон Тауър, която се издига точно над Ниагарският водопад. Тя е едно истинско архитектурно бижу и е нещо, с което канадците направо удрят в земята `конкурентите` от американска страна.
     Скайлон Тауър е висока 236 метра. Три външни остъклени асансьора бавно издигат пътниците до върха на кулата сред писъците и крясъците на тези с по-слаби нерви, дръзнали да се извисят над Ниагара. На върха на кулата има ресторант и бар, които се въртят бавно на 360 градуса, така че там ставаш пиян и без да пиеш. Скайлон Тауър е построена за една година - от май 1964 г. до октомври 1965г. Същият месец кулата отваря врати и въпреки 42-те години зад гърба си не изглежда никак зле за възрастта си.
     От Американската страна също са измислили уловка да зарибяват туристите. Тук има един надуваем балон, който издига смелчаците на около 100 метра височина. Удоволствието е 20 долара но гледката е също така зашеметяваща. От балона човек вижда най-добре как реката се плъзва между гористите островчета, след това се разстила на няколко ръкава, засилва се между бързеите, сякаш се опитва да надбяга краткия миг преди да се хвърли в пенливата бяла бездна под нея, след което експлодира в милиардни капчици, носещи червени, сини, зелени, оранжеви частици от дъгата. Дори и от тази височина, човек чувства върху лицето си пръските от тези капчици, които вятърът разнася денонощно във въздухът на града.
     Освен водопада това което свързва САЩ и Канада е мостът на дъгата или Рейнбоу Бридж, на който са издигнати граничните бариери на двете страни. По него денонощно преминават коли, камиони, микробуси и пешеходци.

     ВОДОПАДЪТ
     Водопадът на Ниагара е образуван на завой, при който реката се разширява като фуния и, както всичко тук, е разделен на две части - една в Канада и една в САЩ.
     В американската част водопадите са два - Американ Фалс или Американските водопади и Брайдъл Вейл или Булченското було. В канадската част водопадът е един. Наричат го Хорсшу или Подковата. Това всъщност е най-разпространения вид на водопадите, защото най-често се отпечатва на картичките, рекламните брошури, а и най-често се показва по филмите.
     Петдесет и шест метровите американски водопади са около 286 метра широки. Канадският водопад - Подковата е с около 3-4 метра по-нисък, но пък ширината му е над 762 метра или общо водопадът е широк над километър. 283 905 тона за секунда от американския водопад и 2 555 000 литра на секунда се изливат през подковата. Скоростта на падащата вода е 9 метра в секунда.
     Американските водопади са разделени от няколко малки гористи островчета които са свързани с мостове. По тези мостчета човек може да стигне до най-крайните точки, откъдето водата започва свободното си падане през скалите.
     Само два са случаите на оцелели хора паднали във водопадите на Ниагара. Това се е случило в Канадската страна на реката. През 1960 г. на 9 юли 7-годишният Роджер Уоодуард, който се е возел с лодка по реката, пада през борда и течението моментално го понася надолу през скалите в бездната на водопада. Роджер носел на гърдите си спасителна жилетка и по някакъв невероятен начин, противно но физическите природни закони, оцелява. Намират го край брега жив и здрав и много уплашен. Другият случай на оцелял е на Кърк Джонс от Мичиган, който на 20 октомври 2003 г. се е опитал да се самоубие хвърляйки се през Подковата. Как и по какъв начин този човек е преминал през силата на водната маса, разбиваща се с над 2500 тона на секунда и размазваща като преса всичко под себе си е просто феномен, на който точните науки не могат да отговорят.
     И все пак до водопадите човек може да се докосне в истинския смисъл на думата. Това разбира се става по вода. Точно до реката от Американската страна върху една от скалите е издигната 80 метрова кула с огромен балкон, който води до средата на водопадите. От този балкон гледката също е прекрасна. Към този балкон е прикрепен асансьор, който слиза до брега на реката, която вече е преминала през водопада и като че ли е спряла да си поеме дъх. На малкото пристанище, изсечено почти в скалите, има закотвено корабче, което на всеки 30 минути прави обиколки с туристи точно до подножието на водопадите. 10 долара и 50 цента е билетът за възрастен, а за децата от 6-12 г. е 6 долара и 25 цента.
     В момента, в който корабчето тръгне, клатушкайки се през водовъртежите и застане пред зловещо зейналите отсреща водопади, човек разбира какво нещо е Чудото, наречено Ниагара.
     Направо изгубваш дъх от цялата тази неописуема магия от течащата водна мощ. Леещите се на воля води от скалите, след като излязат от формата на реката и скочат в празнотата под тях, като че ли за миг остават да висят във въздуха като водни дантелени завеси, които постепенно се спускат надолу, надолу, надолу в един плавен хипнотизиращ танц. Танц, който неусетно прераства в бесен бяг на орди водни капчици подгонени от разярена, подивяла пяна, която безмилостно ги поглъща и смила в един ужасен, зловещ, разтърсващ тътен. Попаднал веднъж в тази зашеметяваща картина, човек се чувства като че ли е попаднал в някакъв магичен храм обитаван от Боговете на водата. Храм, в който не е господар, а гост. Гост от когото зависи как този храм и други подобни на него, дарени ни от природата, да останат вечни и все така величествени...

Симеон ГАСПАРОВ

Назад