Моливът на стария родопски дюлгерин е валчест камък, който завършва с остър връх в един от краищата си. С този уред и със здравата си ръка майсторът скицира върху подходяща широка тикла /керемида/ бъдещия градеж. Не е чакал някой да го изпрати на училище в Европа или да дойдат хората на пашата или на султана от Стамбул да му помогнат. Гледал е как са го правили майсторите преди него. Понякога го е правил скришом, защото малцина са били склонни да разделят с някого своята наука, която сами, с години и много труд са трупали в главата си. Не можем да ги упрекнем за това - "тайните на фирмата" и днес са най-пазените неща и техническият шпионаж като че напълно е заместил шпионирането между държавниците.
После, докато се строят къщите, чешмите, кладенците или хамбарите, всички наоколо се стараели да угаждат на майстора и неговите помощници. Жените месели специално погачи за строителите, приготвяли им храна и ги канели на богата трапеза. Знаели хората, че "гладна мечка хоро не играе", пък и ситият човек по-добре работи и по-му спори мисълта като как да го направи. Не като днес, дето някои чорбаджии мислят, че колкото по-беден и гладен е неговият работник - толкова повече ще се старае и ще му бъде като роб. В такава лоша посока се е развила човешката мисъл отпреди много години до сега...
В моя родопски край моите родители, моят дядо и баба, ни учеха така: ако мине край нас човек, пък и непознат да е, да го попитаме - няма ли да влезе унас, да хапне и да пийне нещо, може да е жаден и гладен, не може да го оставим така...
И ако е гладен - да го нахраним.
Ако е жаден - да го напоим.
Когато човек е посрещнат с добра дума, когато не е гладен и жаден, тогава той и не ще направи зло никому. Като е сигурен, че каквото и да стане с него - домашните му, комшиите, селото, всеки към когото се обърне ще му помогне - няма да е толкова лош и ненаситен, няма да събира толкова много имане, като гази под себе си другите...
Защо сега много хора бъркат по кофите с боклук и търсят там своя хляб насущен? Такова нещо нямаше някога да го позволим у нашето село. Затова и хората бяха повечето духовно благородни и добри.
Разбира се, че е имало и тогава лоши, алчни хора. Такава е ориста на човечеството.
Всеки има в главата си един мозък, но в този мозък мислите се въртят по различен начин. Някъде се е получил дефект някакъв. Както човек куца или му се схваща ръката - така и някому нещо куца или се е схванало в главата. Но болшинството хора бяха добри и почтени.
Почти две хилядолетия минаха откакто Спасителят Иисус Христос дойде на земята, за да ни спаси от греховете - от алчността, властолюбието, от гордостта.
Толкова е времето откакто пророците пишеха Библията, която ако разтворим ще срещнем и следното:
Блажени са кротките, защото те ще наследят земята.
Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.
Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани.
Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.
Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е Царството небесно.
Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума, заради Мене.
Но уви, нашите хорски грехове за това време не само,че не станаха по-малко, но и като че се увеличават. Сатаната като че стиска здраво в ръцете си душите на все повече хора и, започвайки от най-богатите и безскрупулните, се надсмива над очакванията на гладните за правдата, които някога да се наситят. И все по-малко ни се струва, че някога кротките ще наследят земята. И са необходими още много и много усилия и време за да се сбъднат Божиите предначертания.
Пак ще ви кажа, че някога в Родопите майките учеха децата си да не тръгват на път заедно с лошия. Да не му стават ортаци ни през деня ни през нощта, каквото и да прави. Защото дори и да им каже, че добро ще прави - сигурно ще ги излъже...
И сега си мисля, че добрите и вярващи хора, които са повечето, трябва да спазват това правило. Да не тръгваме с тях, когато грабят някого или всички нас. Да не сядаме в каруцата му та и ние да вземем нещо от краденото. Ако видим, че лъже хората - да не заставаме зад него за да не си помислят, че и ние мислим като него.
Да не си изкривяваме душата като видим, че нещо е неправда, но може да получим келепир някакъв от него...
Уви, много са съблазните на днешното време. Много са лъжепророците, които подучват младите на алчност и ненасита, та те да спечелят от тяхната глупост. И на лошото може да се надвие само с повече доброта едни към други. И с нашата вяра - защото ако я изгоним от сърцето си вече нищо не може да ни спаси.
Самуил КАВАРДЖИЕВ
Красотата на Родопите
