по повод 134 години от саможертвата на Васил Левски
Колко малко е необходимо, за да живеем в респектиращ и радващ ни свят - честност, професионализъм, доверие и взаимно уважение. Днес не искам да си задавам въпрос какво си е мислил Левски на този ден преди 134 години. A въобще какво си мисли Човек преди края, когато загуби вяра в държавата или когато иска да бъде с усмивка на лицето.
Религиозно вярващите вероятно мислят за своето безсмъртие или поне за безсмъртието на своята душа. Понякога държавата увеличава религиозността на населението поради загубеното доверие. Сигурно така е и в България. Необходима е вяра. Вяра, която да ражда ежедневно усмивка на лицето ни. И когато не може да вярваш в държавността, обръщаш се към религията. Защото държавата и религията са два различни типа общественост. Държавата има властта, докато единственото оръжие на религията е убеждението. И ето че Левски бе този, който успя да използва oсъзнатата сила на вярата в идеята си за държавна демокрация. От Дякон той стана Апостол на вярата в свободата и в чиста и свята република.
Без чиста и свята република oковите на независимата държава могат да бъдат по-силни дори и от робство. И тази концепция прави геният на Апостола днес глобален. Тъй като и до днес човечеството не е достигнало до онази форма на демокрацията, която поне да е близко до чиста и свята република. Такава република никога няма да има, тъй като държавата означава власт, а там където има власт и пари, има корупция и често престъпления. Човекът не само, че не е съвършен, но човешкото общество дори може да деградира. И тук е ролята на идеалите. И на хората от нашето ежедневие. И на човека с главно Ч. Tук е ролята и на спомените от нашето дърво на живота…
Aко аз искам да имам усмивка на моето лице, спомням си за карловци - например за срещата ми с членовете на Гражданския клуб на 6 ноември миналата година. Сега ми изглежда, че вероятно пред бесилото Левски си e мислил за неговия роден дом, неговата майка и неговите роднини. Защото той е искал да умре с усмивка на лице. А аз си мисля за неговите днешни роднини - например, за майката на Виолета и за всички от Гражданския клуб, с които ще се видим на 18 юли на тържествата за славния юбилей, 170 години от рождението на Апостола. Ако Левски би могъл поне за миг за оживее на 18 юли, и той ще мисли за нас и ще гледа към нас, а нe към онези, които ще използват името му, за да продължават странни социални практики. Как искам някой да изкрещи в този момент - "Такива хора няма да има в Карлово на 18 юли! Всички знаем, че много малко е необходимо, за да живеем в респектиращ и радващ ни всички свят - честност, професионализъм, доверие и взаимно уважение." И разбира се, горещо родолюбиво сърце.
До скоро в Карлово - 18 юли, където очакваме българите от целия свят на нашата среща с родствениците на Васил Левски и всички родолюбиви карловци.
Лолита Николова
Salt Lake City, Utah
ДЕНЯТ НА АПОСТОЛА
В КАРЛОВО
Крайният срок на Международния конкурс за есе, посветено на 170 години
от раждането на Васил Левски /18 юли 2007 г./ е 1 март 2007 г.
Материалите се изпращат на адреси:
Essays-Contest, International Institute of Anthropology,
29 S State Street, # 206, Salt Lake City, Utah 84111.
Или по електронен път: admin@iianthropology.org
Bulgarian World, Start BG
2950 W. Arthur Ave, # 2 S., Chicago, IL 60645
Или по електронен път: editor@bulgaria21.com
Конкурс-есета, Международен институт
по антропология,
ул. "Криволак" 30, Karlovo 4300, Bulgaria
На същите адреси може да ангажирате акредитации за Вашето присъствие на Народния събор в Карлово, който ще се състои на 18 юли 2007 г в чест на Апостола и когато ще се обявят наградите. Всички участници ще получат и паметния сертификат за този Велик Ден на България.
Карлово - Къща-музей "Васил Левски"