Миналата седмица в редакцията на "Старт BG Чикаго" намина Ваня Влашка. Беше плеймейкър навремето в клубни и национални отбори на България по баскетбол. Играеше майсторски и изглеждаше супер. Затова и ходехме да гледаме мачовете й - атлети, щангисти, гимнастици, борци, гребци и цялото останало спортно съсловие... После стана спортна журналистка. Били сме с нея заедно на сума ти олимпиади, световни първенства и други спортни фиести. Известна е с това, че колкото беше приятна на глед като баскетболистка, толкова стана неприятна за четене и слушане за някои хора, с някои свои материали... Една от причините да реши по едно време, че единственият път, който и остава, е - високо през океана - та в Чикаго!
     Дойде Влашка в редакцията и, естествено, се опита отново да ни забърка в една история. Измислила е да направим в Чикаго Спортен клуб. По подобие на прочутата "Спортна среща", която се намираше над сектор "В" на Стадион "Васил Левски" в София. Там работеше, още от създаването на света, легендарният с добрата си усмивка, а и с не по-малко достойните за легенди гозби, напитки и неповторима атмосфера, Бай Гошо. Влизаше се само с пропуск, който се ценеше като скъпа реликва и знак на особена завист от страна на всички, които не го притежаваха. Нашата редакция "Старт" беше на една ръка разстояние от Бай Гошо. Бяхме се настанили в най-прекрасното за гледане на футбол място - в съседство с радиокабините на стадиона, само Бог гледаше от малко по-високо и хубаво място тази божествена игра. Щото, както знаете, и той е българин. Което пък го откри нашият незабравим колега Мичмана - един от най-светлите и редовни гости при Бай Гошо. Долу, под трибуните, пък бяха редакциите на "Спорт", на "Футбол", както и разни други близки до спорта институции.
     Та в този спортен конгломерат възникваха какви ли не идеи, правеха се какви ли не интервюта, пишеха се статии, хвалебствия, критики, опровержения, извинения, срещаха се за кавга и сдобряване треньори, идваха спортни лекари, масажисти близки до спорта артисти, заедно сядаха състезатели и шефове, правеха се пресконференции, даваха се награди и бяха отпразнувани стотици рекорди, шампионски титли, купи, шампионати! Тук идваха да позатулят мъката си и всички, които бяха изгубили гореспоменатите лакардии.
     Е, добре, Ваня, добре Влашка, питам я аз, нито ти, нито редакцията ни можем да финансираме такова животно, още по-малко да организираме и ръководим Спортен клуб. А тя смята, че като попрочетете и понаучите от приятели, че има такава възможност, ще се съберете един ден неколцина и може да измислите нещо. Дали ще го наречете /наречем/ "Олимпик", "При Бай Гошо няма лошо" или нещо още по умопомрачително - народът ще каже. Събралите се ще измайсторят едно име.
     Ние ли, спортистите, няма да го направим този Клуб, ние които сме с неизтриваемо в душите си чувство за екип, за борба и победа, за чест и достойнство, за правила, за спортен живот, приятелство, взаимопомощ, които сме преживели не веднъж сюблимни моменти, когато всички са се борели за един, "за Мене", и когато "Аз" съм давал целия себе си за всички!?

     И днес в нашия живот има такива моменти. Знаем и трагедии, когато е нямало кой да ни защити. Ние сме все още разпръснати, не се знаем кой къде е, приличаме на разсипан сред гората отряд, та всеки трябва сам да търси пътя и сам да се спасява...
     Нужен ни е такъв клуб.

     Сега, вече петгодишният български спортен фен в САЩ - вестник "Старт BG Чикаго", ви кани да се обадите на редакционния телефон 773 517 2143 или на e-mail klasveli@sbcglobal.net , та да се координира и събере в скоро време едно ядро и да поеме грижата за създаването на бъдещия наш прекрасен Спортен клуб!

Климент ВЕЛИЧКОВ
Главен редактор

     ***
     Б.Р. А защо само в Чикаго? Да, това е най-големият български град извън страната. 120 000 души. Но в САЩ има още стотици наши треньори, професионални спортисти и аматьори в Ню Йорк, Бостон, Филаделфия, Питсбърг, Лос Анжелис, Финикс, Портланд, Сиатъл, Рино, Лас Вегас...
     Не е лошо Чикаго да бъде пръв, но не трябва никой да го чака!
     "Старт - Чикаго" се обръща и към колегите от българските медии в чужбина, към медиите в страната, които всички слушаме, четем и гледаме дори по-настойчиво и подробно отколкото в България, да бъдат с нас в разпространението на тази идея. Да поработим за една Федерация от спортни клубове на българите в чужбина. Макар и да се усещат доста скептични усмивки още на старта...

Назад