Из Алманаха "Избрани творби от Международните конкурси за деца от българските общности в чужбина"

     Деница Христова, Председател на ДАБЧ
     Отбелязваме десетото юбилейно издание на литературния конкурс "Стефан Гечев", учреден през 1994 г. и шестото издание на конкурса по изобразително изкуство "България в моите мечти", чието начало датира от 2001 г. Инициативите са част от цялостната програма на Държавната агенция за българите в чужбина за приобщаване на най-младото поколение българи зад граница към Отечеството, за съхраняването на езика, културата и националните ни традиции.

     Любомир Левчев
     Участието на децата е трогателно и струва повече от много патриотични речи на съвременните политици.

     Проф. Румен Скорчев
     Една линия, която се огъва като змия и излиза извън листа. Сигурно е път, си мисля аз. Не! Не е път! Означава нещо, което само в детската главица може да се роди.
     Детето рисува и така открива света около себе си.

     София Рьочке, VI клас, Берлин, Германия
     На моята майка много й липсваше празникът 24 май. Ние искахме да празнуваме не само в нашето семейство. Не можахме да спечелим нашите приятели заедно да празнуваме Кирилицата. На тях това им се струваше националистическо и безинтересно. Тогава решихме да празнуваме на 24 май всички букви по света. На нашия Ден на буквите къщата ни се изпълва с над сто човека. Децата правят гирлянди с азбуки и писмени символи. Художници донасят картини за спонтанна изложба. Писатели четат свои произведения, музиканти свирят, ученици казват стихотворения. Всички гости се включват по някакъв начин. Навсякъде ухае на люляци, божури, лалета, здравец. И български гозби. На централно място са портретите на Кирил и Методий и ние разказваме на всички за тяхното дело. Така ние въведохме празника на буквите в Берлин. В града се разказва за нашия Buchstabentag и някои приятели вече го празнуват, дори ако нас ни няма в Берлин.

     Кристине Ботева, 14 г., Чикаго, САЩ
     Животът в Америка не е лош, но не е това, което търсим. Всички искаме да се завърнем, но само сънуваме. Може би Америка е една голяма грешка, грешка, от която страдаме и може би съвсем мъничко печелим.

     Сабина Недкова, 15 г., Чикаго, САЩ
     Америка е като приют, а емигрантите са сираците в него. Ние сме сираци, защото нямаме дом, нямаме Родина, нямаме място в света. Америка ни приютява и ни дава сигурност, но това, което тя не може да ни даде, е дом, дом, в който де се чустваме обичани.

     Елена Грозданова, 8 г., Чикаго, САЩ
     Желая някои от лошите шофьори да дойдат в Америка и да видят как трябва да си карат колите. Желая някои български деца да дойдат и да видят колко са послушни учениците тук и колко много спортуват.
     Нека и американците дойдат у нас, за да видят, че в България учениците знаят много, защото учат много трудни неща.

     Тодор Овчаров, 15 г. Берлин, Германия
     Здравейте, казвам се Тодор Овчаров и съм роден в България. Иначе нямам други проблеми. Тук като чуят моя славянски акцент веднага: "Руснак, нали?", "Не, българин". "А, ние знаем за България, много евтини дискове продават там".
     "Бре, тъпи германци" - си казвам. А те: "Вие на руски ли говорите?". "Ние на руснаците кирилицата сме дали" им казвам и още много друго.
     Изобщо печен народ сме ние, българите. Имаме най-красивата природа, най-добрите поети, най-цветистите псувни и най-способните разбойници. Изобщо техните разбойници никакви разбойници не са. И те нямат, германците, Кръстника, Крушата, Ганеца и Роко. И най-много имат някакъв, дето отвлече милионер и избяга в Аржентина, а жена му - и тя българка.
     Сега стига съм се присмивал на българското чуство за мегаломания, защото не ми е до смях, а ми е тъжно. Тъжно ми е как всички в България обвиняват разни политици и управници, вместо да работят. Всеки е свикнал да краде, но по едно време вече няма от кого да краде. Никой не разбира, че като краде, краде от себе си. Боли ме като ние се мислим за най-великите, а никой не ни бръсне за нищо. Защо никой не си спомня България с нищо друго, освен със софтуерно пиратство. Че то на пиратството нищо му няма, след като един българин спестява три месеца да си купи един диск...

     Георги Чипев, 15 г., Ню Йорк, САЩ
     Последен куплет от стихотворението "България! О, България"
     ...Малка, но Голяма!
     Съща и различна.
     Моя и твоя.
     Завинаги, България!

     Денис Даков, XI клас, с. Андреевка, Приморски район, Украйна
     Какъв беши моят дядо с душа, аз не моя да ви реча зарад тва, чи човек се познава по душата. Който живееши в село, той ще ма разбере!

     Тодор Паунов, 15 г., Чикаго, САЩ
     Къде е моята България?
     На картата я гледам,
     това обаче тя ли е?

     Да можех да намеря детството си само...
     Усмивката на мама и бащиното рамо,
     Песните на баба, приказките страшни,
     Игрите до насита по улиците прашни.

     Това, което търся, аз няма да открия
     И дълго да се взирам в този лист хартия.
     Моята България е ясна като ден,
     На картата я няма, защото тя е в мен!

     Дупца Лучан, VIII клас, Арад, Румъния
     Се зва Дупца Лучан, познавам повише езици: български-павликянски, румънски, енгелски и по-малко латински и французки, разбира се, че чета по кирилица. За това съм задължен на дядо ми и на баща ми, които са ме научили на нейния ред.
     Искам да ви кажа, без да се гордея, че дядо ми е най-големият поет на българите- павликяни и дето досега е писал двайсет томове, дето съдържат стихотворения - на български-павликянски, румънски език и на кирилица. И преводил от класическите румънски поети на павликянски и на кирилица. И основал едно списание на български-павликянски език още от година 1993 и дето се зве "Майчин език" и още много писмености, дето седят у ръкопис, и макар че познат толкова у България, както и у българските станища в Румъния, досега никой не го е питал за какво пише, кога пише и особено с какви финанциални усилия...

     Деян Руменов, IV клас, Чикаго, САЩ
     В училището всичко си е по старому. С тази разлика, че тук се срещаш с деца от Япония, Индия, от Европа и Америка. Със словашките деца се разбираме, дори и да не говорим на английски. Езиците ни звучат толкова близки. Пък и не е за пренебрегване фактът, че словашките деца разбират много повече от футбол от американските.

     Александра Попова, Марсфийлд, Австралия
     България е една много хубава страна с нейните чисти извори и високи планини. Аз много я обичам и когато ние идваме в Австралия губим нещо от душата си. Повечето от децата забравят родния си български език.
     Аз мисля, че възрастните трябва да се занимават с децата си по български и да им говорят повече за България. Защото българските деца в Австралия са загубили много "българско". Затова помогнете на децата си да бъдат българчета и да пораснат българи като самите вас!

     Лиляна Незирева, 12 г., Чикаго, САЩ
     Откак се помня цяло лято прекарвам на полето, сред тютюна. Тази ще ми е първата лятна ваканция, през която ще играя на воля и ще се къпя в Мичиганското езеро. Няма вече бране, низане, сушене, сортиране. Няма ставане в тъмно и лягане премалял от жега и умора. А и най-голямата ми мечта може да се сбъдне - да имам свой компютър. Може би догодина, сега е още рано, само от три месеца сме в Америка. Три месеца, а сякаш е вечност. И като си спомня за село - ще ми се да съм там. Ако знаете само колко вкусен е обядът на полето...

     Жана Громова, 15 г., с. Каменка, Украйна
     Аз бих направила мост - дълъг-дълъг, от Силистра до Измаил, и да ходим, когато искаме, свободно, всеки ден...

     Деница Иванова, 9 г., Чикаго, САЩ
     Миналото лято аз бях на сватбата на вуйчо и Галя. Толкова много ми хареса, че ми се иска и леля да се омъжи, за да отида още на една сватба. Мечтая си отново да препаша кърпа вместо престилка и да поведа цялото хоро.
.....................................
     Поместваме пасажи от всички литературни произведения и всички картини на децата от Чикаго, които са намерили място в Алманаха, както и от творбите на някои от останалите участници в конкурсите на Държавната агенция за българите в чужбина.
     “България 21 век"

Конкурс за рисунка за деца и юноши от всички български общности по света
03.01.2007
ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА
обявява за седми път конкурс за детска рисунка на тема:
"България в моите мечти"
Млади приятели,
През 2007 г. Държавната агенция за българите в чужбина ще проведе седмото издание на Международния конкурс по изобразително изкуство за деца от българските общности в чужбина "България в моите мечти". Каним да участват деца и юноши от всички български общности по света. Всеки малък художник трябва да изпрати не повече от две рисунки с размери до 35/50 см., като може да се използва всякаква техника: акварел, темперни бои, пастели, графика, флумастер, молив, колаж. Творбите не трябва да се паспартират и няма да бъдат връщани на авторите.

На гърба на всяка рисунка е необходимо да бъдат отбелязани четливо следните данни:
Лично и фамилно име на автора, точен адрес
Учебен клас и навършени години
Учебно заведение
Телефон на родителите /и на българското училище/ за контакт

Крайният срок за получаване на рисунките е 30 април 2007 г.
Очакваме вашите творби на адрес:
Държавна агенция за българите в чужбина
bul. Dondukov 2А,
Sofia 1000, Bulgaria
/за конкурса за детска рисунка/

Класирането ще се извърши в три възрастови групи:
първа група: от 6 до 10 г.;
втора група: от 11 до 14 г.;
трета група: от 15 до 18 г.

С удоволствие ви съобщаваме, че през 2007 г. редакцията на детското образователно списание "Арти" по свой избор ще даде допълнителна награда на участник в конкурса.

Резултатите от класирането и наградите за победителите ще бъдат обявени през втората половина на м. май 2007 г. Както всяка година най-добрите художествени творби ще бъдат представени на специално организирана за целта изложба.

Млади приятели,
Надяваме се, че нашият конкурс ще бъде интересен за вас.
Пожелаваме ви успех!

За повече информация, можете да се обърнете на
тел. +359 2 935 06 62
или по електронната поща на адрес:
k.dimitrova@aba.government.bg

Литературен конкурс за деца и юноши от всички български общности по света
ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА
обявява единадесето издание на
Детско-юношеския литературен конкурс "Стефан Гечев"
Традиционен партньор на конкурса е списание "Родна Реч"

За 2007 година предлагаме на младите таланти две теми:

"Коя е моята любима българска поговорка, пословица или гатанка и какви чувства и спомени буди у мен?" и "Как си представям България като член на Европейския съюз?"

Каним да участват деца и юноши от всички български общности в чужбина.
Всеки участник трябва да избере една от двете предложени теми и да напише върху нея есе, съчинение, стихотворение. Няма жанрови и видови ограничения. Единственото задължително условие на организаторите е
писмата с литературните ви изяви да съдържат следната информация за автора:
- лично и фамилно име
- точен адрес
- учебен клас и навършени години
- учебно заведение
- телефон и електронна поща за контакт.

Изпращайте ни вашите работи по пощата, факса или електронната поща, като отбелязвате:
"За литературния конкурс".

Краен срок за предаване: 30.4.2007 г.
Резултатите ще бъдат известени след 15.5.2007 г.

Нашият адрес е:
Държавна агенция за българите в чужбина
Бул."Дондуков" 2а
София 1000, Bulgaria
Телефон: ++359 2 935 0664
Телефон/факс: ++359 2 935 0651
Е-mail: aba@aba.government.bg

Както при предишните издания на конкурса отличените автори ще получат награди, а най-добрите творби ще бъдат публикувани в списание "Родна реч".

С удоволствие ви съобщаваме, че издателство"Любородие" по свой избор ще даде допълнителна награда на участник в конкурса

Назад