Каквито и да са - жълти, некултурни, неграмотни, безочливи, шибани български медии - те изглежда, си вършат своята работа. Понякога само те, единствени, се изправят срещу някои партийни или "независими" политици, които премного се увличат в своите, или партийните, интереси и погазват както писаните, така и неписаните, морални, закони, недоглеждайки и толерирайки дейността на познатата прослойка личности, придобили огромна власт и сила с посъбраните капитали.
Характерен бе случаят със скандалната изложба на антични предмети, с която най-богатият човек в България, хазартният бос Васил Божков "представи" страната ни за "първо" пред Европа в Брюксел. Или уникалното по безочие въдворяване в сан "Архонт", дадено от Старозагорския епископ на Слави Бинев, също добре познат на българите нов бизнесмен, вероятно заради 30... 300 000-те, които бил харизал някому някъде. И в двата случая, както и друг път, повечето български медии твърдо застанаха срещу този нов "европейски поход" за изпиране на мръсните пари, за избелване лицата на притежателите им и за узаконяване на тъмната приватизация при последвалия неконтролируем "бизнес".
Образът на "Народен закрилник", какъвто все още мнозина в България виждат в лицето на БСП, доста избледня след като народът усети партийната закрила към домашните ни олигарси. Партийни личности като професорите Божидар Димитров и министър Стефан Данаилов, постъпиха неразумно, ако не са били принудени от обстоятелства, които не знаем, въвлечени в гротеската, наречена "Великолепието на България". За министъра това наистина е като опит за политическо самоубийство. Бъдещето ще покаже доколко успешен.
Не с подвиване на колена пред уникалните български капиталисти, с които България отново никак не случи, хора които не изградиха нито един завод, не направиха ни една ферма, не построиха даже и една чешма в страната си, а вдигнаха замъци, накупиха самолетчета и пръснаха парите по световните банки, може да се стигне до обществен мир и благосъстояние.
Не само софийската преса и радио, а и българите в чужбина се вълнуват от това състояние на нещата. Естествена е реакция на археоложката д-р Николова от Антропологическия институт в Солт Лейк Сити и нейната петиция до министъра на културата, която върви в Интернет. В нея се отправят такива въпроси като чия е първоначалната инициатива за изложбата на частната колекция на Васил Божков, "представяща Великолепието на България", пред Европейския съюз в Брюксел?
Защо е нарушен държавният принцип да се избягват средства, които идват от дейности, които не представляват утвърдени добродетели в човешката култура, какъвто е хазарта? Тези ли предмети на частна сбирка, без изяснен произход и начин на придобиване, в списъка за проверка от Главната прокуратура, са Великолепието на България? Тя казва още:
"Тази изложба ни кара да се безпокоим за нас и нашите деца днес дори ходейки по улиците, защото не знаем дали Вашето задочно толериране на главен бос на хазарта няма да направи нашите деца вместо честни и почтени българи - жертви на хазарта. Безпокоим се и за нашето археологично наследство - тази изложба стимулира иманярството, тъй като частните колекционери - щедри клиенти, се надяват с колекциите си да печелят решаващо политическо влияние за сметка на достойнството ни като нация. Тези безпокойства и съмнения се дискутират широко в българските и световни демократични медии, от българите в цял свят."
А докато се чака отговорът на министъра
на културата Светият Синод успя бързо да се разграничи от соловата акция
на старозагорския владика.
След "шума" на медиите, стана
ясно, че свещенослужителят бил отишъл сам, може би и на свои разноски,
заедно с бизнесмена, в Италия и сам си наел огромния и великолепен храм,
като платил със собствени пари, сам е поканил Слави Бинев в храма и сам
му е поднесъл титлата "Архонт", каквото чудо изобщо не съществува
в православната ни религия. Като при това заблудил, както се казва официално,
колегите си от Ватикана.
За какво му е на познатия с парите и скандалите
си около тях Слави Бинев да е църковен Архонт?
Като че това бяха първите две пробни преборвания
между новите български олигарси и българското общество за узаконяване
на ситуацията: който успял - взел, който не - да си сърба супата! Узаконяването
на беззаконията изисква да се похарчи някой лев за приятелства и подкрепа,
да се намерят нестандартни начини за избелване на имиджа и после да се
посегне пряко към властта.
Но времената вече като че са други. Благодарение
на тези шибани български медии, които все пак отварят очите на мнозина
и благодарение на свободния дух, който трябва все пак най-после да вдигне
чело, под хуманното и демократично крило на Европа, може и да не се случи.
Станислав СТРАНСКИ
Кореспонденция от България
