Шокираща новина бе разпространена от Sofia News Press - на 8 [9]-12.01.2007 г. в Европарламента ще има представяне на предмети от частната колекция на Васил Божков, известен като Черепа и като бос на хазарта у нас. За мен, живееща в САЩ, новината бе толкова шокираща, че трябваше да се опитам за една нощ да събера факти и да намеря обяснение. Основно контактувах по телефона със София и Брюксел. С повечето говорих за първи път, а дори и с Министерството на културата се бяхме позабравили през последните месеци. Установих преобладаващо всеобщо явно неодобрение. Всъщност Антония Първанова и шефката на кабинета на Грeъм Уотсън бяха единствени про. В Министерството на културата се опитваха да бъдат неутрални. Aз бях спокойна, тъй като оттам ме увериха още в 9.00 ч. сутринта, че Министърът на културата няма да бъде в Брюксел. И можех да гледам по-философски на въпроса, но ме болеше като българка, че започнахме нашето членство с фалшив старт. И с интрига, тъй като ние, историците, ще упрекваме Уотсън за най-големия скандал в българската културна история от Освобождението, а Уотсън (лидерът на АЛДЕ и домакин на изложбата) ще упреква Министерството на културата, че си е провалил политическата кариера (едва ли след тази изложба го очаква нещо добро). Ще пропусна съзнателно проблема за комисионните -защо това, че се организира изложба с предмети на най-богат, е очевидно. Накрая заключих, че събитието не стана, но замисълът е бил грандиозен - антуражът на Васил Божков - Черепа, под диригентската палка на Министъра на културата победоносно да се представи в Брюксел като величието на България. Всеки забелязва, че в заглавието няма нито антики, нито находки - алюзията e очевидна. Ние, българите, обаче, знаем нашето величие, но за да започна да се смея, ми трябваха поне 16 часа диалози, за които искам да благодаря на всички вас, българи у нас и по света, че бяхте толкова прекрасни и отзивчиви. Макар и да видим някои в Брюксел в този опит за празнуване от една особена групировка, аз мога с увереност да твърдя, че държавните ни служби като цяло са в добри ръце и изненади като "Великолепието на България" ще бъдат все по-рядко. "Събитието" не се състоя, благодарение на нас, българския народ, и за наша чест, благодарение особено на достойните ни държавни служители у нас и по света. Заедно с един от моите събеседници достигнахме и до общ извод - в демокрацията е възможно почти всичко и нашето социално поведение зависи най-вече от културното ни самосъзнание. По-късно прочетох и материалите във в. Стандарт, с каквито може да се гордее всяка национална журналистика.

Лолита Николова,
Salt Lake City, Utah, USA

Назад