Машината на времето на писателите - фантасти ни е върнала обратно в 18 век или находчиви организатори ни създават илюзии за отминаващото време?
     За Деня на президентите американските ученици посещават музея за да се уверят в реалността на историята - запазени вещи на президентите и балните рокли на първите дами.
     За Деня на Колонията младите американци ги водят във ферми - музеи, където им показват как се е вършеело житото с конски впряг или избивало масло на ръка.
     Но тук в заиграването с миналото са Дукът на Йорк, Британският принц Андрю, третото дете на Елизабет Втора, родено по време на нейното владичество, което много рядко се случва, до него върви губернаторът на Вирджиния Том Кейн, магистрати, военни, бизнес-елитът от Южните щати. Генерал Джордж Вашингтон посреща гостите и разговаря с шефове на корпорации, като "Джак Даниел", "Джим Бийм" и "Дивата пуйка"...
     Той е висок и поприведен, с типичния си жест, положил лявата си ръка отзад на кръста, а в дясната държи гравирана сребърна чаша за уиски, собствено производство. Той не е старият мъж от банкнотата по един долар , младостта на актьора не може да се скрие от перуката и генералската униформа.
     Оркестър от 18 век, работеща мелница с водно колело и спиртоварната с "бушуващия Джон, ечменото зърно" в казаните от мед и стомана. Но вместо ечемик, както е в баладата на шотландския бард Роберт Бърнс, тук бушува ръж. Клисавата почва на Вирджиния ражда друго зърно. Предприемчивият генерал и неговият шотландски майстор променят рецептата и спиртоварната произвежда първокласно уиски, което "много се търси" - по писмо на Вашингтон през 1977 г. до негов племенник.
     През същата 1799 г. спиртоварната му е най-голямата в ранна Америка и през същата тази година е произвела 11 000 галона уиски с ръчния труд на чернокожите - от зърното до бъчвата.
     Джордж и Марта Вашингтон притежават пет семейни плантации, разположени край имението им Маунт Върнън, малък бял замък на брега на Потомак.
     Но генералът е един от първите, който от плантатор се превръща във фермер и вместо тютюн започва да произвежда зърнени храни, плодове и зеленчуци. Този човек на продуктивния бизнес е най-значителният лидер на ранната Америка, главнокомандващ Континенталната армия по време на Американската революция и пръв президент на Съединените щати. Човекът, който отказа на Конгреса да бъде обявен за крал и служи два пълни мандата като президент на малката република. След напускането на президентския пост неговата енергична природа се разгръща в стопанска дейност и предприемачество. Притежава роби, но наема и опитни работници, на които заплаща добре. Сред тях е шотландецът Джеймс Андерсен , фермер от района на Единбург. През 1790 той емигрира в Америка и през 1797 става управител в именията на генерала. Той убеждава Вашингтон да направи спиртоварна до мелницата си и големия кръгъл хамбар. Не било нужно дълго да го убеждава, защото бившият главнокомандващ е нареждал да се дава "в умерено количество" уиски или ром на войниците, за да им повдигне духа и е считал спиртните напитки "съществени за здравето на човека", но само в малко количество. Както винаги той води с личния си пример за умереност и отговорност при консумирането на алкохол. Реконструкцията на неговата автентична спиртоварна отново ще допринася за славата и благосъстоянието на Маунт Върнън, национален и световен музей.

Лада ГАЛИНА
Вашингтонски кореспондент на "Старт BG Чикаго"

Назад