Преди години българите се съревноваваха истински в Европа и по света само в областта на изкуството и спорта. И имаха успехи. Което показва таланта на нашия народ.
     В останалите обществени сфери като че бяхме "спасени" от тази глобална конкуренция. И си "живеехме добре" по нашите вътрешни правила, закони и изисквания...
     Днес българинът е в центъра на европейската и световна "арена" и е изправен пред невероятна, понякога жестока, конкуренция. От реалните резултати в това съревнование зависи дали в следващите десетилетия нашата нация ще заеме достойното място сред лидерите на световната цивилизация, което безспорно заслужава, благодарение на своята надареност и история, или ще се превърне в обслужващо цивилизованите страни звено.
     Редакцията ни открива рубрика "Нови времена", в която даваме място за мнение на професионалисти в различни области на обществото за предизвикателствата, които ни очакват.
     Образованието, съдбоносният праг, през който преминават нашите деца, е сред най-важните тестове на живота, от който зависи както тяхната лична съдба, така и бъдещето на нацията.
     За днешния облик на образованието в България пише наша кореспондентка от България Илиана Тотева, преподавателка по български език в Първа софийска гимназия, педагог с голям практически опит и познания.

     Всяка година лятото освен сезон за почивка се превръща във война, време на разюздана омраза и злоба, пръскана и хвърляна напосоки и без икономии, покрай изпитните кампании. Ученическите истерии, родителските припадъци, потресаващите разкрития за корупция в образователната ни система изпълват новинарските емисии и първите страници на вестниците. "Покъртени" от всичко това, управленските структури реагират "адекватно", правят сериозни изказвания, взимат спешни мерки, сменят изпити, чиновници и ... така до следващото лято, когато всичко отново се повтаря по абсолютно същия нескопосан сценарий.
     Една от най-мощните атаки, разбирана като достойна реакция на случващото се, е тази срещу съществуващата система за допълни-телна подготовка на децата в годините на кандидатстване - след седми или след дванадесети клас. Тезата, която звучи съвсем приемливо (вярно, честно, отговорно) на пръв поглед е, че за учениците е напълно излишно допълнителното обучение, защото в образователната ни система е предвидено необходимото учебно съдържание, високото качество на образователната услуга и достатъчно време за преподаване и усвояване на конкурсната тематика. В този смисъл частните уроци са нагло ограбване на родителите, сериозна част от сивата икономика в държавата ни, генератор на корупционна спирала, а не на последно място отблъскващо уродлива деформация на идеалните цели на образованието изобщо. Към тези страховити оценки се прибавя и скандалното поведение на педагозите, които се отнасят напълно безотговорно към служебните си ангажименти в държавните училища и с поведението си рекетират беззащитните ученици, като ги принуждават да взимат частни уроци именно при тях. По този начин образованието вече не е безплатно, нещо повече, конституционните права на заинтересуваните са грубо погазени. Изобщо налице е страховито престъпление, което трябва да бъде наказано, без съмнение, с цялата строгост на закона. Излиза, че частните уроци са истинските виновници за една трагедия, която добива национални мащаби.
     И истерията започва да набира скорост. НО...
     Най-напред трябва обществото да свикне с мисълта, че образованието не е това, което е било нито като цели и методика, нито като същност и идея, нито като значимост и морал. Образованието много отдавна се е простило с идеалната си цел. Тя е потънала там някъде, в миналото. И в тази област животът е наложил своите железни прагматични правила, които не се трогват от ничии сълзи, пък били те и крокодилски... Високият образователен ценз е едно от най-важните условия за качеството на живота на нашите деца, фундаментът на тяхното светло бъдеще, бетонът на социалния им статус, ракетата носител на личностната им реализация. Постигането му не е еднократен акт, а дълъг и дори мъчителен процес, "разтеглен" приблизително в годините между 7-8 клас и завършването на висше образование. Да се покори Харвард или университет от Бръшляновата лига е стопроцентова гаранция за блестяща кариера и немислимо висока за нашите разбирания заплата. Абсолютно същият светкавичен ефект има и дипломирането във висше учебно заведение от първата десетка на английската класация. Примери има още много... А високият скок към заветния световен елитарен ВУЗ не става от кое и да е българско училище (макар и тук да не липсват изключения, но все пак изключения). Той е възможен от прага на престижно заведение - Немската или Първа английска гимназия, Американския колеж и т.н. Ето защо конкуренцията между децата е толкова яростна, а резултатите им закономерно и съвсем не неочаквано "порастват" всяка година. Ето защо обществото е толкова вманиачено, истерично реагиращо и чувствително на тема изпити и класации. Целта оправдава средствата. А целта - завършване на елитна езикова българска гимназия - в светлината на гореизложените факти съвсем не е идеална, а завладяване на първия подстъп към едно чудесно във финансово отношение бъдеще. А и между другото именно некадърните български педагози и пропадналото поради корупция и безхаберие българско училище подготвят тези блестящи млади хора - бъдеща гордост на западната образователна система. Коментарът, както казват, е напълно излишен! Защото всяка година най-умните, интелектуално надарени български младежи, болшинството от тях завършили именно елитните гимназии, пълнят банките на престижните и не дотам престижни западни университети, не за друго, а за да си осигурят в бъдещето добре платена служба, независимо в коя географска точка ще я упражняват (в случай, че ще ги ожалваме като прокудени, не е лошо да се знае, че не училището ги е прогонило...)
     Подобно основание - да си търсят късмета и себеосъществяването другаде, а не в България - не може да бъде критикувано или заклеймено с остарелите морални норми, по простата причина, че е наложено от самата логика на живота. Тогава защо се учудваме и крием от себе си истината за образованието и неговите "идеални цели"... Очевидно, че приемането в езиково училище (и то не кое да е) се превръща във важна инвестиция, която родителите трябва да направят за своите деца. Естествено веднага изскача болезненият въпрос, могат ли всички да си позволят подобна инвестиция. Отговорът е категорично ДА, ако под инвестиция не си представяме единствено и само плащане на пари на определен преподавател, за да подготви кандидатстващия. Могат да се инвестират се и време, и усилия..., стига да съществува желание. Да, това е вярно! Родителите, както им вменява законът като наставници и с решаващ глас за бъдещето на подрастващия, могат да съберат информация (трудна работа!) за училищата (средни или висши), да съставят програма (още по-трудна и задължително времеядна дейност) за сериозна самоподготовка на децата си и да им помагат (най-трудната работа). Ако им стиска...
     Първата и огромна заблуда, охотно тиражирана от управленските структури, е, че подготовката в училище (няма никакво значение държавно или частно) сама по себе си е напълно достатъчна за отличното представяне на нашите деца на изпити. Абсурдна теза! Първо, учебните часове в училище са определен брой, а не безкрайно разтегливо понятие. Тяхната цел е да дадат образователен минимум, което те и правят. В училище се преподават основни знания. Оценяването им се осъществява по критерии, съобразени с наличната аудитория и конкретните образователни цели. Но това са занижени, спрямо конкурсите, критерии. Защото едно е да се оценят тридесетина ученика в един клас, а съвсем друго - да се разпределят кандидати, чийто брой се измерва с хиляди. Весел смях предизвикват родителските претенции, че детето им се е провалило на изпита, а пък в училище винаги е имало само отлични оценки. Съществува проста формула, според която всеки може да прецени нивото на своето отроче в началото на седми или на дванадесети клас: годишната оценка по предмета за предходната година минус две единици дава реалното ниво на детето. Училището няма за задача да подготвя студенти на Харвард, Оксфорд или Кембридж, нито възпитаници на елитни средни училища, колежи и други. Между другото основното образование е задължително у нас. Това означава, че е задължително, както за ученици, така и за педагози. Ясно е, че децата знаят, че и да учат и да не учат, ще завършат. А за учителите остава единствено задължението толкова да свалят летвата на своите изисквания, че и калпазаните да я прескочат. Защото училището трябва да изпълни своя дълг. То е институция, която произвежда грамотност за всички.
     Тъкмо поради това училището не е в състояние да угоди на нервозни и претенциозни родители, които считат, че задълженията им се поемат автоматично от учителите. Последните разбираемо защо и съвсем естествено стават виновни за провала на детето. Кандидатстването в Американския колеж, например, е въпрос на лично желание. Тогава откъде накъде училището е отговорното звено, което трябва да бъде строго осъдено при съответния провал. Ако някой вярва на рекламите на въпросния колеж, че на децата (ама никак!) не им е необходима допълнителна подготовка за изпита, по-добре да отиде да се гръмне. Абсолютна лъжа! Та Американският колеж е частно учебно заведение, което има учебна програма, различна от тази на българското училище. Който не вярва, нека се опита да реши тестовете им, без да го е правил никога, и след това да огласи резултатите си. Отново без коментар!
     Драмата на родители и ученици произтича от факта, че участващите в изпитните процедури страни притежават коренно различна представа и понятие за подготовка. Необходими са усилия най-вече от страна на кандидата. Не може и не бива да се игнорират задълженията и отговорностите на учениците, които в нормалния свят се наричат самоподготовка. Резултатът от абсурдните тези на управляващите (без значение от коя партия и от кое управление са) е печален. Той е отразен в списъците с оценките от положените изпити, а статистиката го формулира като 48 или 50 % слаби оценки. Не на последно място чрез тази теза се открива "истинският виновник" - несвършилият своята работа учител. Има способни и неспособни преподаватели така, както има способни и неспособни лекари, способни и неспособни управници и т.н. Българският учител в последните години беше обект на недопустими гаври по повод и без повод, от страна на куцо и сакато. Нападките - понякога справедливи, а много пъти - абсолютно измислени и несъстоятелни - са съвсем друга тема. А истината е, че днешното интернет поколение е неграмотно. Неговата неграмотност не се съизмерва единствено с това дали знае къде и как да поставя запетаи, а е глобално понятие. На днешните ученици все по-малко им се седи над книгите и учебниците. С тази реалност е задължително да се съобразяват и управници, и родители. А пък учителите най-добре го знаят.
     Подготовката за изпитите и след седми, и след дванадесети клас е сериозно изпитание, неподходящо за немотивирани деца, както и за родители със слаби нерви. Става въпрос за конкуренция, не за друго. В днешно време, както се налага от съществуващата конюнктура, този етап е с времетраене поне от две години. Статистиката на представянето на изпитите показва, че само отличните оценки са гаранция за успешното приземяване в елитно средно училище. В областта на висшето образование всеки, минал по този път, е в състояние да потвърди, че за приемането в престижен американски университет е необходим максимален успех. Само при впечатляващи изпитни резултати управата на учебното заведение отпуска стипендии, които гарантират образованието на децата ни. Друг вариант прави следването невъзможно, защото българите не сме в състояние да плащаме таксите за обучение. И въпреки нашата бедност и непригодност на образователната ни система българските студенти са втората по численост чуждестранна общност в Германия. Там образованието не е натоварено с непосилни за отънелия български джоб такси. Ако някой още не се е досетил защо има ревящи мамички, оплакващи несполуките на децата си да бъдат възпитаници на Първа немска гимназия (защото вече има и Втора такава), то значи тотално не е в час с истинските проблеми на родители и деца, сиреч на българските граждани. А по правило именно провалилите се кандидати и техните родители са истинските неомитолози, създаващи и разпространяващи мита за лошото българско училище и лошия български учител. Българските студенти са третата по големина общност не къде да е, а именно в мечтания Харвард! А не е ли само отличната оценка гарант за следване и за онези специалности в родните ВУЗ-ове, които са трамплин към заминаване в чужбина?! Достатъчно е да се погледнат изпитните резултати на специалностите с биология в Софийския университет, тези по медицина в Медицинска академия, баловете на приетите студенти в специалности с информатика. Те са категоричен и неоспорим факт.
     Ако детето кандидатства в чужбина, то се състезава вероятно със стотици хиляди младежи от цял свят. Ако атакува роден ВУЗ, си има още седемдесет хиляди кандидати за компания. В случай, че е софиянче и е едва тринадесетгодишно, то ще се конкурира със седем хиляди тинейджъри. Как е възможно при подобна мощна конкуренция да се разчита единствено на преподаденото в училище? Очевидно, че подобна стратегия е, меко казано, недомислена. Остава един-единствен вариант - допълнителната подготовка, осъществена от компетентно лице. Тоталното отхвърляне на този вариант е вредно за бъдещето на децата и е крайно време това твърдение да бъде премислено, преди да се произнасят присъди. Все едно да се твърди, че интензивната (значи допълнителна) подготовка на спортисти преди голямо състезание е напълно излишна, защото те вече са обучени как да скачат, да тичат, да плуват, да ритат и т.н. Че кога друг път, ако не именно сега, когато се явяват на изпити, децата трябва да работят по-усърдно от всякога и да им се помага? И тук силната конкуренция, съществуваща съвсем реално, е тази, която диктува поведението на заинтересуваните страни. Който не разчита нейните послания, е обречен на неуспех.
     И така един от вариантите, за да бъде добре подготвено детето за изпитите, е да посещава частни уроци. Без съмнение онези учители, които си позволяват да принуждават учениците си, да посещават именно и само техните частни уроци, с право ще бъдат низвергнати. Но те са по-скоро изключение, а не правило. И тук не става въпрос за тях. Необходимостта от допълнителни платени уроци, за да се преодолее силната конкуренция и за да се гарантира добро представяне на изпити, роди частните школи. Това не са изкуствено създадени структури, както се чу гласът на определени, вече бивши, управляващи. Те са резултат на обективна необходимост. Частните школи и частните индивидуални уроци се посещават след направен личен избор и доброволно. Не е редно да се намират пари в семейния бюджет за алкохол и цигари, за маркови маратонки и дискотеки, а за учебници и уроци - не. Нека обществото да знае, че учениците в гимназиалния курс често не си купуват учебници под предлог, че са социално слаби. Но същите тези социално слаби деца ежедневно си купуват цигари, естествено с родителска благословия.
     Сигурно е, че не всички родители могат да си позволят децата им да бъдат обучавани в частните школи или на индивидуални уроци. За тях остават алтернативните пътища - да накупят подходяща литература, да разчитат най-вече на самоподготовка, да подтикват децата си да посещават регламентираните консултации на преподавателите по предмети в училищата. И това съвсем не означава, че подобни деца не биха могли да се наредят сред най-добрите. Абсолютно невярна, грозна и злостна лъжа е разпространената от нечистоплътни хора теза, че в елитните училища постъпват само и единствено децата на богатите. Или, че само новобогаташчетата са онези, на които изпитните комисии пишат отлични оценки. Явно съдържанието на дебата отново се подменя - вместо за образование се спори върху проблеми със социален характер. Но нито българското училище, нито учителите, нито самите частни школи носят вина за мизерията и нищетата. В интерес на истината и правата на по-бедните деца са гарантирани - в държавата ни има достатъчно училища, където те могат да получат желаното образование. Истина е и това, че живеем в свят, където за всяко нещо се плаща.
     А очевидно не всички могат да постъпят в престижните училища. И така трябва да бъде, в противен случай не биха били елитни.. И именно това поражда злобата и омразата, разпалва войната. Всяко лято.

Илиана Тотева

Назад