Държави-Членки
     Европейският съюз вече включва 27 страни-членки.
     Началото на Европейския съюз е поставено през 50-те години с основаването на Европейските общности от шест Държави членки: Белгия, Нидерландия, Люксембург (т.нар. Бенелюкс), Германия, Франция и Италия.
     През 1973 г. към тях се присъединяват Дания, Ирландия и Великобритания, през 1981 г. в блока се включва Гърция, през 1986 Испания и Португалия. С обединението на Германия през 1990 г. източните провинции (бившата Германска демократична република) стават част от европейското обединение.
     През 1995 г. в Европейския съюз влизат Австрия, Финландия и Швеция. Разширяването през 2004 г. доведе в Съюза Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словения и Словакия.
     България и Румъния се присъединяват през 2007 г.
     Бившата Югославска Република Македония, Хърватия и Турция са кандидатки за членство.

     Символи на ЕС
     Европейският флаг е символ не само на Европейския съюз, но и на eвропейското единство и идентичност в широк смисъл.
     Дванадесетте златни звезди, наредени в кръг върху син фон, олицетворяват солидарността и хармонията между народите на Европа, съвършенството, пълнотата и единството. Броят на звездите не съответства на броя на държавите-членки и не се променя в зависимост от разширяванията на Европейския съюз.
     Мелодията на "Одата на радостта" от Шилер, изпълнена без думи е приета за химн на обединена Европа. Химнът възпява идеалите за свобода, мир и справедливост. Поемата на Шилер "Ода на радостта" изразява шилеровата идеалистична визия за хората като братя, която Бетовен споделя. Бетовен композира Деветата си симфония, чиято последна част включва и музиката към "Одата на радостта", през 1823 г.
     Мотото на Европа, залегнало и в конституцията й е "Единни в многообразието". То представя континента като множество от различни традиции и езици, но със споделени ценности.

     Хронология на отношенията на България с Европейския съюз
     Политически отношения
     България установява дипломатически отношения с Европейската Общност през 1988 г. През 1993 г. е подписано Европейското споразумение за асоцииране, което влиза в сила през 1995 г.
     Преговорите за присъединяване на България към ЕС започват на 15 февруари 2000 г. София приключва преговорите на 15 юни 2004 г., шест месеца предсрочно.
     Европейският парламент дава одобрение за членството на България на 13 април 2005 г. с 522 гласа "за", 70 гласа "против" и 69 "въздържали се".
     Договорът за присъединяване на България към ЕС е подписан на 25 април 2005 г. в Люксембург. Въпреки декларацията на ЕС, че целта му е да приеме България от 1 януари 2007 г., споразумението за присъединяване съдържа възможност за отлагане на членството с една година, ако ЕС прецени, че съществува "сериозен риск" страната да не успее да приложи изискваните реформи.
     Редовният доклад на Европейската комисията (ЕК) за 2004 г. посочва реформата в правосъдието и публичната администрация като основни приоритети. България трябва да положи сериозни усилия за изграждането на административен и съдебен капацитет за прилагане на достиженията на правото на Общността (acquis communautaire).
     През февруари 2005 г. ЕК дава положителна оценка за подписването на Договора за присъединяване. До датата на присъединяване Комисията ще продължи да наблюдава изпълнението на обещаните реформи, като въведе в действие система на строг мониторинг. Също така Комисията ще продължи да изготвя годишни доклади за напредъка на България към членство.
     България стана пълноправен член на ЕС на 1 януари 2007 г.

     Икономически отношения
     Европейската комисия през 2002 г. обявява България за страна с функционираща пазарна икономика.
     Рамката на двустранните търговски отношения между България и ЕС е Европейското споразумение за асоцииране. То урежда широк кръг от въпроси, с фокус върху;
     - търговската либерализация;
     - политическия диалог;
     - сближаването на законодателствата;
     - развиване на сътрудничество в други области, сред които индустрията, околната среда, транспорта и митническата политика.
     През 2003 г. България е вече 35-ят търговски партньор на Съюза с обща стойност на двустранния стокообмен (внос и износ) 9.2 милиарда евро - почти двойно в сравнение с 1995 г., когато влиза в сила Европейското споразумение. През 2003 г. относителният дял на българския експорт към ЕС е 56.6% ( 3.769,8 милиарда евро) от общия износ на страната.
     Двустранната търговия се състои предимно от текстил и облекло (1.48 милиарда евро за 2003 или 16% от общата двустранна търговия за 2003 г.), машини (1.8 милиарда евро или 19 % от общия стокообмен за 2003) и химически продукти (0.9 милиарда евро или 9.8% от общия стокообмен през 2003). Търговията със земеделски продукти възлиза само на 0.7 милиарда евро или 7.6% oт общия стокообмен през 2003 г.
     Излишъкът в полза на ЕС в търговията с България нараства всяка година и през 2004 г. достига 1,482 милиарда евро, което е със 17% повече в сравнение с 2003 г.
     Инвестиционните отношения между ЕС и България са съществени и в сравнение с 1995 г., когато влиза в сила Европейското споразумение, са нараснали с 95%.
     През 2004 г. ЕС осъвремени Европейското споразумение с България, за да го адаптира към разширяването на ЕС с 10 нови държави-членки.
     _______________
     Меглена Кунева, досегашен министър на България по европейските въпроси, е първият български еврокомисар в Брюксел със заплатата от 228 000 евро годишно, писа британският в. "Файненшъл таймс". Тя ще отговаря за защитата на потребителите.
     _______________
     Най-малко 11 държави ще наложат "преходни ограничения" за българите и румънците за работа в ЕС, включително Великобритания, Франция, Германия, Италия и Испания. Тези ограничения им отказват нормалната свобода, гарантирана от законите в ЕС, съобщава "mediapool.bg"
     Напълно отварят вратите си за българи и румънци някои от новите страни членки, които се присъединиха през 2004 г., както и Финландия и Швеция. Все още не е ясен подходът на Унгария и Португалия.
     Всичко ще зависи от това колко големи ще са трудностите…
     Празнуващите (по случай приемането в Европа - бел. ред.) в Букурещ и София изглежда смятат, че членството в Европейския съюз носи несметни блага, писа списание "Иконъмист".
     Осемте бивши комунистически страни, приети през 2004 г., се справят добре. Но балканската двойка се различава от предшествениците си по своята изостаналост.
     В България Брутният вътрешен продукт (БВП) на човек от населението бе едва 3480 долара, а на Румъния - 4490 долара, докато в осемте страни, приети през 2004 г. той възлизаше на 9240 долара, а средно съюза БВП е 29 330 долара, продължава "Иконъмист".
     При това, инфраструктурата и обществените услуги са по-лоши от другите страни в Източна Европа, корупцията е широко разпространена, а политическата култура е съвсем крехка, отбелязва списанието.
     Слабите институции и бедността, а също значителните етнически малцинства, както и ромското населените са други общи черти.
     България и Румъния се различават по брой на населението си (българите са близо три пъти по-малко от румънците), територия, история, политика и икономическа структура, по етническия си корен (латински - славянски), по отношението си към Русия; различават се още по интереса на инвеститорите към тях.
     Според "Иконъмист", най-силна тревога предизвиква беззаконието. В Румъния то се проявява като корупция, а в България - като организирана престъпност.
     _______________
     От 1 януари, 2007-ма България и Румъния са вече пълноправни членове на Европейския Съюз, но техните поданици бързо ще разберат, че са граждани на ЕС от втора категория, пише германското списание "Дер Шпигел". Предаваме статията със значителни съкращения.
     До момента няма признаци за гръмогласни протести срещу начина, по който са третирани двете страни. Всъщност, доминиращото чувство е на облекчение, че тяхното членство не беше отложено за 2008 г., отбелязва списанието.
     Тази констатация на "Дер Шпигел" сякаш напомня за вица, че когато се вдигат цените на отоплението, на Запад хората свалят правителствата, а в България - радиаторите!
     Европейската комисия отказа достъп до вътрешния пазар на ЕС за всички български авиолинии, защото остаряващият флот от самолети не отговарял на западните стандарти за безопасност, продължава списанието.
     През идните седем години гражданите на тези страни няма да имат право да работят в редица от старите страни членове на ЕС.
     А датата за влизане на Румъния и България (за свободно пътуване на гражданите им - бел. ред.) в Шенгенската зона без граници дори не е обсъждана.
     Проблем за двете страни обаче остават защитните клаузи. Страните от ЕС имат право на поискат от Европейската комисия да наложи предпазни клаузи, ако специфичен промишлен сектор от нова страна член представлява конкурентна заплаха за тяхната собствена индустрия.
     Ако Европейската комисия заключи, че желанието за реформи спада, тогава тя може да оттегли някои права на новите членки и да ограничи достъпа им до вътрешния пазар на ЕС. ЕК може да наложи търговско ембарго върху някои стоки, да откаже да признава дипломи или да замрази структурни или селскостопански субсидии, подчертава "Дер Шпигел".

Надя Милчева
по материали от "mediapool.bg", сайтовете на Европейския съюз и на Европейската комисия, по материали от чуждестранния печат

Назад