Постоянно срещам обобщени характеристики на понятието "българин в чужбина". Кое от кое по-черногледи, по-нелицеприятни, по-изчерпателни от към лоши качества. И винаги написани от българи. За други българи...
     Няма такова понятие: "други българи". Българите, това сме ние - аз, когато пиша това, вие, когато четете, другите за които пишете... Всеки българин, пишейки за българите като цяло би трябвало да си дава сметка, че пише за себе си, описва себе си. Защото аз, Българинът, не съм изключение от тази общност! Аз съм част от нея и я създавам! Създавам и митовете за общността, публикувайки заключения в медийното пространство. Което е отговорност! А не просто място за изливане на жлъч и натрупани лични комплекси и проблеми.
     Познавам доста български емигранти, предимно в Канада. Личните ми впечатления са, че като цяло тук се научаваме на повече толерантност, че на социална дисциплина и уважение, че си помагаме - кой с каквото може. Събираме се "по български", както го правят и всички други общности, но сме и отворени към нови познанства, култури, виждания... Милеем си за българското. По нашенски. И изливаме болката си от това, че не сме в България също по нашенски - като критикуваме наред. Такива сме си. И не виждам нищо лошо в това. Децата ни говорят български, или поне го разбират, ако са родени и израсли тук. Но говорят перфектно и английски, и френски... Умни са ни децата, спор няма! И ако случайно не могат да напишат правилно някоя българска дума, не виждам защо да ги съдим - все пак това не е езика на ежедневието им, на училището, на бъдещата им работа. Това е език, който е екстра за тях, но той идва заедно с една култура, която като че ли е по-важно да запазят - културните традиции, за които надали някой се сеща да ги изпитва - как се прави вита баница, колко ястия се слагат на коледната трапеза по български обичай, кога е националния празник на България и какъв смисъл има той, кога има имен ден вкъщи, кой е създал българската държава... Такива неща.... За мен те са по-важни от правописа. И именно те ни правят Българи!
     Всеки от нас, когато дойде тук има мечти. И всеки от нас се бори, за да постигне мечтите си. Борим се със зъби и нокти. Не винаги успяваме. Не винаги това, което получаваме е онова, което сме си представяли или което са си представяли близките ни за нас. Понякога изопачаваме истината, когато разказваме за живота си в странство. Но това не е от лицемерие! Това е от гордост! Българинът е горда нация и трудно се признава за победен. Така и трябва. Защото, дори и победен от обстоятелствата, от чуждия и непонятен нему начин на живот, от чуждите езици, той продължава да се бори, да гледа напред, да иска, да мечтае. Рядко ще чуете от българин фразата: "Не ми стигат парите". Ние казваме: "Оправям се!" Но често може да я чуете от канадец. Това е разликата - ние не мрънкаме, ние се борим за нещата от живота си!
     Повечето българи, които познавам тук са УСПЕЛИ. Не с последни модели автомобили или с милиони в банките! Те са успели да съградят наново живота си, да си създадат кръг от приятелства, да запазят семействата си, да дадат на децата си сигурност и възможност да се развиват. Успели са да запазят семейния уют и топлина въпреки трудностите. Успели са да съхранят културата си, въпреки различията.
     Много от българите имат хубави професии, хубави длъжности. Или се стремят към такива. Защото сме умна нация. Защото имаме по-богата обща култура, по-обширна база за преценка, защото постоянно се учим, защото не сме тесногръди, защото гледаме с широко отворени очи към целия свят.
     Когато имам нужда от помощ, се обаждам на някой от българите, които са ми приятели, рядко на някой канадец. Защото сме добри приятели. Защото знам, че освен конкретната помощ, за която съм помолила, ще ми дадат и някой съвет. Защото знам, че ще поживеят известно време с проблема ми, ще ми съчувстват и наистина ще се опитат да ми помогнат да го разреша.
     Доста от българите помагат, без да са били помолени. Просто от добро сърце. Благодаря им.
     Разбира се, има и изключения. Но не изключения като българи, а изключения като хора. Ако една крава не дава мляко, не казваме, че всики крави не дават мляко, нали?
     Нека да бъдем по-толерантни в определенията си към това, което сме, да се уважаваме малко повече като нация и да мислим преди да казваме за себе си, че сме лоши, злобни, измамници и какво ли още не. Звучи грозно, а и съм сигурна, че никой не иска хората да гледат по този начин на българите като цяло и в частност на самия него. Българин - това звучи гордо, не го забравяйте! Българин означава богата история, интересна култура, традиции. Означава нация, по-интелигентна от средностатистическия американец. Означава приятни приятелски вечери с ракийка, салатка, после кюфтенца, сърмички или някоя друга българска вкуснотийка. А не пица по телефона и стек бира. Означава ръченица и родопски народни песни. Означава някои типични изрази, вицове, които само ние си разбираме. Означава спомените за Пирин или стария Пловдив.
     И само от нас зависи да разпространяваме и наблягаме на хубавото в себе си, а не не лошото.
     И да се опитаме да преборим черния мит за Българина по света.

Назад