Огнено-червени светлини обгърнаха стените наоколо. Въглено-черните силуети сякаш се разбудиха и затанцуваха, докоснати от светлината на огъня Тела на хора и зверове очертани с примитивна простота и детска свобода ни отправят към праисторическите светове - жива история на първичното самопознание.
     Това са картините на художника Иван Узунов, заемащ едно от експозиционните пространства на ARC Галерия в Чикаго.
     Петнадесет живописни платна и седем литографии, обединени в цветова гама и пластична интерпретация на темата, която е колкото интимна в еротичните предизвикателства на Адам и Ева, толкова и универсална, обхващаща сътворението на света.
     - Моите картини са като въпроси, които си задавам и чрез тях се опитвам да подскажа отговора, за да се доближим малко до човешкото познание - споделя Иван.
     Всяко творчество е пътуване към познанието. Само пътищата са различни. Иван избира позитивния, градивен подход. В неговия абстрактен експресионизъм цветовете преливат от оранжево-червени до ръждиво-кафяви и глинено-охри. Те въздействат монолитно с графични акценти като пиктограми, знаци от миналото. Тук-там се обажда линия, едва докосната рисунка на птица или риба...
     Не само рисунъка, а и колорита и фактурата, която той използва е едно богатство от експерименти. Разнообразният релеф на места пречупва светлината по различен начин, прави по материални цветовете и създава впечатление за триизмерност .
     Иван борави с различните техники еднакво добре - маслена живопис, акрилна, темперна.
     Но за мен изключително богатство са неговите литографии на камък, за които използва по 7 - 8 цвята. Без цветът да става самоцел той постига колоритност, чрез тяхното застъпване. Литографската техника, открита през 17 век изисква не само познание, но и физическа издръжливост. Трябва да си влюбен в изкуството, за да се наемеш да подготвяш 7, 8, а и повече камъни за един отпечатък. Иван е премислил добре реда на цветовете и когато с последния удар падне и последния цвят-черния, хармонията е съвършена като многогласен хор под палката на диригента.
     - Как и кога се раждат темите и картините?
     - Те са срещи, емоции и предизвикателства. В Пловдив спечелих конкурс в международния графичен пленер и правото да отпечатам мои литографии в Графичната база. Реших да експериментирам с много цветове - застъпването при отпечатването обогатява графиката.
     - Ти си роден в Пловдив, завършил си Художествената гимназия там, завършил си и Художествена академия в Търново.Имаш многобройни изяви в България, Европа и САЩ. Защо реши да продължиш режисура и филмово майсторство в Сан Франциско?
     - На са ми достатъчни само визуално-изразните средства. С киното добавям още времето и текста. Аз обичам да говоря, пиша сценарии. Открих едно прекрасно кътче в Родопите, където мисля да снимам филм. Там къщите са изоставени, почти няма хора, буташ вратата, влизаш и виждаш легло, маса, на нея чиниите и приборите в очакване на стопаните, които са зарязали дома си. Времето сякаш е спряло.
     А това, което ме впечатли в пещерата "Магурата" - пещерните рисунки на праисторическите хора, пресъздадох в моите картини. Трябва да пътуваш, за да откриваш света. Познанието е като палитрата на художника- непрекъснато се обогатява с нови цветове.
     - Твоите литографиите са с еротични рисунки. В картините има чувства, топлина. Те са сякаш колажи от човешката история - страх, радост, любов. Кое е най-важното за теб?
     - Свободата да твориш, да експериментираш, да вграждаш чувства, мечти, любов. Важно е това, което чувстваш и което правиш да не противоречи едно с друго. Изкуството беше силно в социализма, защото имаше дразнител - нещо срещу което хората се бунтуваха, като мидата от която се ражда бисера. Политиката е временна и преходна. Изкуството е отдушник от суетата, от материалните проблеми на хора, изкушени от цивилизацията.
     Във всичко, което посееш любов, пониква любов. Изкуството на Иван Узунов въздейства не само на сетивата, въздейства на мисълта, може да промени гледната ти точка, ако тя е отправена към бездушното, материално пространство и да я върне към виталните, сакрални истини на сътворението.

Кина БЪГОВСКА

Назад