- Есил, как мина турнето ти в Щатите?
     - Много успешно. Щастлива съм. Събрах толкова впечатления и вдъхновение, че смятам като се прибера от него да направя най-добрата си песен!
     За концертите си във Финикс благодаря на Николай Очков - собственикът на българския ресторант; както и на семейството му, на Катя - те се грижиха за мен през престоя ми - осигуриха ми комфорт и ми показаха красотите на Долината на Слънцето.
     - Имаш невероятен глас - ти ли избра музиката или тя теб?
     - От малка имам влечение към изкуствата - започнах с танци, а по-късно разбрах, че пеенето ме влече повече. В крайна сметка на сцената комбинирам двете си умения. Аз не правя специална хореография на изявите си, всичко е импровизация на това, което чувствам. В нашата професия има много изненади, особено при задгранични турнета. Така че моят опит от преди като певица на поп, джаз и всякаква друга музика много ми помага. Пяла съм на увеселителни кораби при много тежки условия - 6 часа пеене на живо...Тази рутина ми помага да се справям сама на турнета извън България.
     - Имаш ли музикално образование?
     - Да, висше музикално - естрадно пеене, в класа на Ирина Чмихова. Един певец не трябва да забравя хората, изградили го като такъв, защото професионален изпълнител не се става от само себе си. Да твърдиш, че си на върха само благодарение на таланта си - е нелепо и неблагодарно! Няма да изброявам имена, защото са много, но съм безкрайно благодарна на всички, направили от мен това, което съм.
     - Жесток ли е музикалният бизнес?
     - Колкото е блазнещ за публиката, толкова е жесток за нас, изпълнителите. В смисъл, че когато постигнеш много и си актуален, свикнал си на внимание, разкош и блясък...е много трудно да се разделиш с всичко това...А краят така или иначе идва един ден. Това е много жесток момент за всеки артист - да се раздели със сценичния си облик и с цял един начин на живот. Популярността е опасна - падения и промени винаги има - но трябва да намериш сили да станеш и да продължиш. Голяма промяна е раждането на дете, например. Абстрахираш се за известен период от сценичния си облик, за да бъдеш пълноценна майка. Първоначално е много трудно да комбинираш двете роли. Аз се радвам, че се справих, но в началото е странно. Хората искат да изглеждаш като звезда винаги, а в парка с количката и всичките биберони и памперси е смешно да изглеждаш като звезда - атрактивен тоалет, тежък грим и два пласта мигли... Хората понякога са учудени, че и ние можем да бъдем обикновени хора, някои дори не го приемат.
     - Докъде стигат мечтите ти, музикалните ти амбиции?
     - Аз съм много амбициозна. Вложила съм огромен труд, за да стигна дотук и винаги съм знаела накъде вървя и как да го постигна. Имало е много отчайващи моменти, но не се предавам! Преживях тежка катастрофа, с много наранявания, но нито за миг не си помислих, че това е краят на кариерата ми. Иначе съм от хората, които си вдигат летвата толкова, колкото могат да скочат. Мечтите - детската ми беше да обиколя света - и ето сега къде давам интервю... Доскоро мечтаех да имам едно страхотно семейство, топъл дом, да бъда прекрасна майка. Свалям шапка на жените, които съумяват да бъдат страхотни във всичко - като майки, съпруги, и в кариерите си. Това е изключително трудно, така че се надявам да се справям добре! В кариерата - искам да запиша джаз албум. Лошото е, че в България няма пазар за подобен продукт. Дори тук - в родината на джаза пазарът е свит. Когато дойдох в Щатите за пръв път, това е което исках да видя са джаз клубовете, небостъргачите не ме вълнуват. Исках да направя сравнение на това докъде аз съм стигнала в тази музика и тя накъде върви. Сбъдна се и една от най-големите ми мечти - да видя и чуя на живо Арета Франклин!
     - Джаз значи...защо тогава избра поп-фолка?
     - Един истински музикант трябва да изпълнява всичко. Това е професията ми и тя трябва да ме храни. У нас периодът преди 2000 г. беше тежък за музикалния пазар. Джаз - немислимо. Джазът не е музика за всеки, влечението към него идва на един по-друг етап - когато си по-мъдър, по-извисен духовно. Така че като практичен човек реших да изпълнявам джаз само за удоволствие. Поп-фолкът беше, и е хит в България - достига до сърцата на много хора и търпи развитие. Това определи насоката на избора ми, както и "Пайнер", които ме лансират много професионално. Аз съм закърмена и с турска народна музика, така че имах дадености, които трябваше да се отключат. Не беше лесно! Първо смяната в постановката на гласа ми. После - имаше период, в който всичко трябваше да бие на кючек. Радвам се, че поп-фолкът търпи развитие и вече се прави на професионално ниво. Чувствам се еднакво добре и в джаза и в поп-фолка - намирам начин да изразя себе си!
     - Какво ти дава и какво ти отнема музиката като професия?
     - Дава ми много - възможността да пътувам, да срещам много хора, да опознавам различни култури. Отнема също много. Домашния уют. Толкова години по хотели...Мечтаех да сготвя нещо сама, в собствения си дом, обзаведен по мой вкус. И съм щастлива, че вече го имам! Друг негатив е, че не можем да бъдем със семействата си по празници - винаги имаме участия. Жълтата преса също - измислиците често нараняват хора, на които държиш.
     - Кой е музикантът, с когото мечтаеш да пееш на една сцена?
     - Моят идол Принс! Много е нестандартен, див, необуздан. Бих пяла също с големия джазмен Тони Бенет.
     - Ако те помоля да запееш нещо кое е първото, което ще излезе от сърцето ти?
     - Моята любима песен - "Smile" - на Чарли Чаплин. Тя ме вдига винаги на крака в трудни моменти!
     - Интересуваш ли се от политика?
     - Вълнувам се. Що се отнася до това България да стане европейска страна в буквалния смисъл на думата. Това, което се случва сега не ми харесва. Ние сме много независими, защото нищо не зависи от нас... Богатите стават по-богати, бедните - още по-бедни. Трябва да се даде шанс на средната класа. Иска ми се в много отношения България да заприлича на Щатите - тази подреденост, спокойствие за утрешния ден, законите... У нас нищо не е сигурно, всичко става случайно. Така, може би, е по-интересно, но е огромен стрес. Не бива вечно да живееш "интересно", всеки нормален човек иска да планира по някакъв начин живота си, да отгледа и образова децата си... Много ми е мъчно и за възрастните хора. Нелепо е да си работил цял живот, та да оставиш един имот, за който децата ти да се съдят помежду си...И да получиш пенсия, която не ти гарантира и физическото оцеляване... Много тъжно. Иска ми се нашите майки и бащи да знаят какво е да отидеш на заслужена, безгрижна ваканция с кораб, например. Да носят красиви дрехи, да пият шампанско и да танцуват танго...
     - Есил, какво ще пожелаеш за себе си и на българите в Щатите в навечерието на Новата 2007 г.?
     - Да сме здрави! Всичко друго се постига! С повече или по-малко усилия! Да имаме топлина, повече поводи за усмивки и верни приятели!

Интервю на Тина НЕДЯЛКОВА

Назад