Миналата седмица се изигра Дванадесетият
кръг на елитната ни футболна група. На терените се появиха 16 отбора,
около 300 професионални играчи, сред които няколко десетки закупени от
Африка, Европа и Южна Америка. Всичките тези отбори имат свои стадиони,
щабове, треньори, началници, и собственици, които трескаво развиват футболна
и други видове дейности.
С учудваща последователност продължават
да се купуват и продават все нови и нови играчи, въртят се някакви, отнякъде,
нечии, пари.
Има и резултати. 3:2, 1:0, 0:0... и пр. Без резултати не може. Дори отбори
от детската градина могат да завършат 0:0 или 9:5.
Но има и други резултати, които в последно
време са по-впечатляващи.
Марек и Рилски спортист завършват мача
си от този 12-ти кръг с 3:2 за домакините. На "Бончук" са дошли
да ги аплодират 200 зрители. Данните са официални - поместват се и в пресата.
Всеки отбор - резерви, треньори, лекари
и масажисти, технически персонал и разните началства - се състои поне
от 30 човека.
Няма да им броим парите, с които се възнаграждават
за спектакъла, представен пред 200-те зрители - толкова, колкото се събират
в едно селско кино. Няма да броим колко е и печалбата от тези продадени
200 билети в Дупница. Ще пресметнем само, че от този мач са се заинтересували
средно по 6.666 зрители на глава от играчите и ръководителите на двата
отбора. Значи, ако всеки от тях хване за ръка жена си, големия син, баща
си, дядо си, чичо си, комшията и един приятел и ги заведе на трибуните
- ще се получи над 7 зрители на всеки играч на терена и неговите управници
и благодетели. Така отборите просто ще ударят от земята и надскочат тази
конфузна цифра - 200 посетители на мача.
Друго шокиращо преброяване на зрителите
по трибуните установява, че Стадион "Георги Аспарухов" в София
вероятно е поставил уникално отрицателен рекорд. На "Левски"
- "Берое" присъствуват също само 200 човека.
По-малко не може да бъде, защото без софиянци,
само софийските и старозагорските старозагорци са били поне 100.
Причината тук е явно наказателната акция
на привържениците на "Левски" -"Отборът на народа",
след изживяното потресаващото унижение в мача с "Вердер" за
Европейската шампионска лига. Тогава те разбраха, че с тяхната любов се
подиграват, или най-малкото не се интересуват от нея. Защото безбройните
"левскари", а не временното ръководство, са истинският "Левски".
И да лансираш грубо и безпардонно едно посредствено осемнадесетгодишно
момче, при това и премного арогантно, тъй като е син на председателя на
БФС - в интерес на бъдеща кариера и трансфери, не може да не преобърне
колата на доверието.
Този случай припомни и аналогичните положения
в националния състав, където също лансиран заради трансферни интереси
вратар, с два "удара" в два мача изхвърли България от световното
първенство. Това бе катастрофа за силното поколение български футболисти,
които пропуснаха безценния четиригодишен цикъл. За българския футбол и
за българските любители на футбола просто да не говорим.
Помпозно заявяваната гениалност на "Героите
от САЩ,94" в управленчески аспект се оказа надут балон, който всеки
момент може да се спука окончателно.
Това личи и по безотговорната политика за
бъдещето на българския футбол. Изпаднала в мениджърските мрежи на съвремието,
България се превърна от производител на футболисти в консуматор на световните
отпадъци, които заемат мястото на българските таланти и държат в безтегловност
развитието на играта у нас.
Четейки тим листите на някои отбори не може
да не се стреснем от това, че за Ловеч, например, играят Сичеро, Груич,
Слайтер, Родич, Сандриньо, Берберович - шестима легионери, край които
има място за по-малко, само за петима българи. Трябва ли да се питаме
защо "Литекс" щял да търси друг град, където да играе - например
в Плевен, защото местните младежи не идвали на стадиона да гледат таланта
на един Груич и друг Слайтер...
Други световно неизвестни футболисти се
състезават за "Вихрен" - Алмейда, Георгиевски, Серджиньо, Ододжи
и Окуй! Къде са детските и юношески школи в Югозападна България, които
да създават футболни таланти от тамошните здрави и силни деца?
Трудно е да преценим как се чувствуват привържениците
на ЦСКА, които от доста време бойкотират своя отбор, щото иначе ще трябва
да се възхищават от румънската тройка Трика, Петре и Пицурка и да услужват
хора, които се отнасят към клуба им като стока за пазара.
И идва ред на един конкретен въпрос.
Може ли да се занимаваме по вестници, радио,
телевизии, по кръчми и ресторанти дори, с футболен мач на който са присъствували
100 души, какъвто е случаят при "Родопа" варненският "Спартак"?
Или с грандиозната победа на "Славия"
над недоразумението "Черноморец Бургас" - София, което ни кара
да се съмняваме в способността на БФС да управлява футболния "процес"
в страната. На този мач присъствуват 63 души. Вероятно това е абсолютен
световен рекорд за елитно първенство. Или може би се е случвало в Науру,
но не и в страна, играла полуфинал на световно първенство. По нашата статистика
на всеки един член на футболните екипи на двата клуба се падат по 1.005
поклонници на таланта им на трибуните.
За какво да говорим повече?
Станислав СТРАНСКИ,
Наш кореспондент от България
