Представяме ви поетичното творчество на нашата сънародничка Дафина /Дафни/ Кърчева - Оррис. Завършила Великотърновския университет, сега тя е университетски преподавател по английски език във Финикс - Аризона. Своята първа поетична книга, "Горчива наздравица", издава след като се установява в САЩ.
     Повече за таланта й ще научите от рецензията на писателя Мартин Маринов, която поместваме на тази страница, заедно с няколко стиха на поетесата.

     Мартин МАРИНОВ
     "ГОРЧИВА НАЗДРАВИЦА"
     (Промоция през океана)

     Стихосбирката "Горчива наздравица" на Дафина Кърчева /предпочитам това име не само защото стои на корицата на книгата/ впечатлява. Винаги, а особено сега, съм смятал, че в обилния поток от книжнина с претенции за литература, се появяват и образци на споменатото изкуство. Не често и не непременно, защото както е известно, литературата не е задължително явление - но, разбира се, въпросът както винаги е "Как е по-добре"?!
     Пишейки тези редове - от една страна задължителни, понеже съм редактор на стихосбирката, а от друга - проява на желанието ми да съобщя мнението си за нея извън конюнктурната ситуация, ясно осъзнавам, че те ще бъдат прочетени пред общество, което не гледа равнодушно на поредния регистриран литературен факт. Не съм го правил често, защото не е по вкуса ми да надзъртам невъзпитано в чуждия двор на това или онова светоусещане, затова и този път си давам ясна сметка, че го правя не от литературна куртоазия и не от желание да натрапя някому собственото си мнение. Правя го, защото, както вече споменах, книгата впечатлява!
     Ще призная още в началото, че текстове, които "анализират" поезия, винаги са ме отблъсквали. Не вярвам да е възможно по обратния път - след прочита, - да се стигне до инвенцията на някой автор, казал онова, което е почувствал или изрекъл, само защото в изкуството има такава схема: според мен тя е порочна и осъдена да доставя измамни надежди само на лекомислено скроени еклектични буквоеди. Търсещи причините за появата и проявата на един художествен факт в онова, което самият той означава...
     Книгата на Кърчева не предполага такова "проникновено" вглеждане в отделните творби и съответното на това "заяждане на дребно" - нещо, с което толкова основателно се гордееше някога соцкритиката на един период от нашата литературна история, белязал съдбите на талантливи и бездарни автори с едно-единствено нещо: свеждането на тяхното значение до услужлива транскрипция на идеологически кухи и философски изпразнени постулати. Слава Богу, това е спомен.
     Навярно не е задължително да отбелязвам, че познавам Дафина Кърчева от средата на 80-те години, когато бяхме студенти във Великотърновския университет, но ще го направя, защото има значение. И защото ранната младост е показателна за предпочитанията и заблудите на хора, които все още нехаят за скоростта, с която се изнизва поредицата от мигове, бележеща като бяла струйка средата на топлия кафяв шоколад, когото авторката споменава в средата на своите "горчиви наздравици". И не само поради това, а и защото половин век е достатъчно време нещата да се откроят релефно, значимо и съдбоносно, за да се стигне от безгрижното и светло междустудентско "дай един купон за стола" пред мензата в студентския град, до
"Не е виновна страната,
която ме е приютила,
причината неясна си остана
във другата, във моята родина"

     Да, Дафина Кърчева не остана в "своята" Родина - както мнозина, чийто точен брой едва ли знае някоя статистика, - се озоваха извън нея. Защо - въпросът още е открит. И колкото по-ясен става той, толкова по-неясни ще стават причините за неговата "яснота". Аз лично смятам за изключително лош шанс, че отечеството ни се случи точно в тази държава, но кой може да избира родителите си...
     Няма да гадая излишно - не вярвам да има две еднакви причини за едно и също нещо, както не вярвам, че доверяването на фактите води непременно до изясняване на истината. И този път е неведом...
     "Горчива наздравица" е тръпчив поетичен разказ за съдбата на един противоречиво и чупливо - значи вярно, - устроен човек. За грешните пътища, по които е принуден да върви, опипвайки с мислите и чувствата си грапавините на току-що започналия съзнателен и непознат живот... Позволявам си да кажа това, след като направих по-горе уговорката, че по стечение на обстоятелствата по една отсечка от пътя вървяхме заедно - тази на студентските години. За продължението съдя от съдържанието на книгата.
     Само искам да кажа, че ако стихотворенията бъдат проследени хронологически, читателят ще се натъкне на всичко онова, от което е съставен този необясним феномен, наречен живот. Разбира се, опоетизирани и пречупени през призмата на един любопитен и тънък женски светоглед, "нещата от живота" удивително прецизно и откровено рисуват "картини от една изложба", наредена от Дафина Кърчева. "Навярно дълго ще пътувам, в безсънието си среднощно, назад към корена, от който тъй неистово побягнах" - ще признае още в началото на своите лирични изповеди авторката. Въпреки че "обременява всеки Божи делник с куп ненужни сантименти", тя се заканва "да се вземе във ръце, със пръст на себе си да се закани, да седне и пътека да си начертае, която да се следва неотклонно"... И докато се кани с цялата хипотетична нравственост и утопично женско благоразумие, си признава откровено - "каква е тази смешна мания у мен стотици хора да държа във връзка... Последователно по лирическия хоризонт ще се появят интроспективно набелязаните лични открития на поетесата - "разнолика и непостоянна, аз дори не се познавам", " добър и топъл непознат, лежи съпругът ми до мене, отметнал е ръка назад, а в мен неверницата стене", ще изплаче непроменената жена - "искам бавно, нежно да събличаш дългите ми нощи, късата пола, с топли пръсти да докосваш спомени приспани, голи рамена..", за да изведе в силфидната поанта на това превъзходно стихотворение " и китарите от миналото, подобаващо, тържествено и бавно, жива да ме погребат". Определено считам, че по сполучливи са стихотворенията, в които Дафина упорито се взира дълбоко в себе си и успява да надзърне и в онези ъгълчета защитена женска площ, в която по презумпция никой не обича да надзърта. Ще изброя някои от тях, макар че не са озаглавени от авторката - "В наетата мансардна стая една магия ме разтърси", " Всяка вечер лягам със молитва", "Искам с тебе да се любя, пак на онзи стар таван" - последният стих, на което е чистокръвна, брилянтна поезия, затова ще си позволя да го цитирам: "Дявол в мен ли се загнезди, нямам никакъв покой, докато не стигна до тавана, а пък там - ще се предам".
     Дафина Кърчева не е участвала със свои творби в периодичния печат, докато е живяла в България. Не е висяла пред редакторски врати и не е правила обичайните компромиси, познати на авторите от нейното поколение - нещо, което аз оценявам като изключителен шанс и предимство на закъснелия и дебют, който се опитвам да представя дълго след като той се е състоял в съзнанието и душата и - навярно. Защото Дафина създаде книга, която е отлежала толкова, колкото е било нужно на суровия материал да ферментира, за да се превърне в стойностен, зрял и впечатляваш художествен факт, който би трябвало да радва всички ни - и онези, които я познавахме преди, и онези, които я познават сега.
     На добър час, скъпа приятелко - за таланта никога не е късно...

ИМИГРАНТСКИ ЖИВОТ
Из стихосбирката на Дафина Кърчева - Орис
"Горчива наздравица"

Празен и еднообразен,
Делничен и скучен,
Без мечти и цели -
Просто ден за ден!
Трябва да се оцелее,
Сметките да са платени,
Без печалба, все на кредит,
И си все прецакан!

Материално сме осигурени,
А духовно - просто овехтели.
***

Хербарни спомени,
Нездрави опасения,
Едно след друго се въртят
В безцветния ми делник.

Зрънце по зрънце /нощем/
Нанизвам надежда,
Която на утрото,
С първия лъч,
Ще угасне!
***

В словесния зандан
На чуждата страна,
Нагарча хлябът,
Горчи и шоколада.

Стоят заключени
Емоции и страсти.
Зазидани са здраво
Илюзиите за обратно.

От тук натам летят
Напомпани лъжите,
И хич дори не ми и пука,
А сякаш пъпът ми е хвърлен тука.

В голямата ми къща
Самата аз не се прибирам,
Преспива тялото ми в нея -
Душата ми до тук не стига.
***

Девет години, сякаш са вечност.
Девет години на Диоген с фенера.
Девет години все подир празни химери.
За девет години всичко до нула се свлече.
Ни напред да поема,
Ни назад да се върна!
***

Чужди мисли в чужди думи,
С чужди букви чужди чувства,
Чужденци в чуждата страна,
Изоставили сме всичко: да, и майка и баща.
***

Живях под рента,
Заемах на заем,
Коли пари и мъже.
Не взех и не дадох,
Не вложих и не спестих,
Не скътах и не откраднах.
Но не създадох, не простих.
Не съжалявам, не страдам,
не съм недоволна съвсем,
не съм разорена напълно,
остана ми поне навик
на кредит да карам,
но да я карам както си знам...
***

Дафина "Дафни" Кърчева - Оррис

Назад