1 ноември 2006 г.
10 ГОДИНИ Българска Евангелска Божия Църква "НОВ
ЖИВОТ"
"Нашата мисия е да прославяме Божието
Свято Име", твърди Евангелската Църква днес, в нашия труден век на
несигурност и разочарования. Което по същество не е нещо ново в хилядолетната
история на Християнството. Но има и допълнение: "...чрез нашия начин
на живот да прогласим Спасителната Истина за Христос и да изграждаме последователи
и Християнски морал в тези, които достигаме."
Българската Евангелска Божия Църква "НОВ
ЖИВОТ" отпразнува в края на октомври т.г. своята ДЕСЕТА ГОДИШНИНА
в Чикаго. Това ни накара да тръгнем с моя гост и колега от България Сашо
Токев към концертната зала на "Christian Life College", някъде
на Север - в Mount Prospect, където щяхме да видим юбилейния концерт.
Що за чудеса и тайнства стават при тези
евангелисти, за които си приказваме това-онова през шарения ни емигрантски
делник? Какъв е този "начин на живот", чрез който провъзгласяват
не само Спасителната Истина, но и провличат толкова много последователи?
Иво, насред пътя - в годините между юноша
и мъж, е нашият навигатор към концертната зала и въобще към новия за нас
"Нов живот". Пътят му започва от Ловеч, през Националната спортна
академия и емблематичните барове и дискотеки по Софията, през спонтанните
аматьорски смесени запои по студентските тавани, безработицата, бягството
през океана и стига до суровия бащица Чикаго. Душевна самота, блъскане
с глава по стените на корист и безразличие, съмнителни приятелства и леко
отчаяние с дъх на безнадеждност го карат да свърне една сутрин със сънародник,
в Евангелската Църква "Нов Живот" на Октан Стрийт - Дес Плейнс.
"Дали да си взема и сгъваемия нож,
за всеки случай"... е актуалният въпрос, който го вълнува на тръгване,
спомняйки приказки от Балканския период на живота си. Отказва се, оставя
го под възглавницата вкъщи, отива и загива.
Не е вече с него в живота му ловешко-софийският
Иво.
Живее Иво сега в Чикаго Нов Живот...
Пастор Станимир Танев, когото познавах бегло
от някои срещи при активностите на Българо-Американската Асоциация, привлича
вниманието на събеседника с необикновеното си спокойствие и вглъбеност.
Когато говориш с него знаеш, че той те СЛУША, а не само чака с нетърпение
да свършиш, та сам да заговори. Толкова рядко явление по тия места, по
наше време! В очите му е събрана сила, която не те устрашава, а привлича,
и увереност /дали не е по-точно да кажем направо Вяра?/, която не е агресивна
и не те притеснява... Но щом застане пред хората, дошли да чуят словото
му за Спасителя, стаената в сърцето му енергия и благоговение сякаш избухват
в огнената му проповед.
Той водеше концерта, заедно с още двамата
пастори Владимир Георгиев и Марио Христов, и събитието се превърна в един
непознат за мен феномен, съставен от страстна религиозна проповед и "съвременно
хваление от група "Нов Живот", от виртуозната класическа музика
на Трио 316 и един фантастичен американски вокален ансамбъл, изпълняващ
български фолклорни песни.
Бях гледал /със смесени чувства/ в някаква
телевизионна програма жизнерадостната Евангелска Божия Служба, при която
всички радостно пеят, танцуват и славят Иисус с непонятна за православното
смирение енергия. На място, сред въодушевените от своята искрена вяра
християни, това изглежда прекрасно. И може би в тази "школа"
повечето евангелисти променят себе си, затова и те изглеждат по-спокойни
и осенени от благородни чувства и вярата в Иисус при тях върви ръка за
ръка с вярата в доброто и спасителното чувство, че ние, хората на Земята,
сме създадени един за друг - да живеем в разбирателство и мир.
"Пълен съм с мир" - изрече на
един дъх пастор Танев, и думите му казваха точно това, което мислеха всички
от нас в тази вечер, когато празнувахме - евангелисти и православни, заедно,
Десетата годишнина на Българската църква "Нов Живот" в Чикаго.
___________
В най-светлите страници на летописа на Българската
общност в Чикаго със сигурност са вписани и добрите, християнски, чувства
и отношение между православни и евангелисти. Това беше подчертано и от
пастор Танев и от отец Валентин, когато няколко вечери по-късно празнувахме
в БПЦ "Свети Иван Рилски - Чудотворец" патронния празник на
православния ни храм.
Това е истинската същност на човека, вдъхната
му от Бога. Това е любов, това е мъдрост. Нека вярваме и славим Бога и
нашия Спасител с еднаква любов и вяра, макар и по различен начин. Бог
е един и всички сме негови чада.
Климент ВЕЛИЧКОВ
Назад
|
|