Вечеринка в меката чикагска есен
На вечерта, когато в Българската Православна Църква "Св. Иван Рилски - Чудотворец" бе честван Патрона на Храма, усетихме едно радващо духовно израстване на българската общност в Чикаго. Сплотеността и укрепването на вярата имаше като свой белег достойното присъствие на хората. Църковните салони бяха изпълнени до край. Беше и приятно да си сред дошлите с открито сърце, вярващи, сънародници. Тази вечер и в тази зала нямаше и помен от недоверие и неприязън, злословие и изясняване на отношения, което често помрачава обществения живот на българите.
Църквата посреща ласкаво и грижовно своите енориаши с удачно преоформената си зала, където дори малката сцена има своето голямо и важно място. На тази сцена години вече работи един пословично предан на театралното изкуство човек - Добри Карабонев. Режисирал е неизброени още от нас, зрителите, постановки. Театрални сцени по текстове на класици, по свои текстове и по текстове събрани, преработени и скроени от целия театрален екип - и всичко това с една голяма и вечна цел: да удържа буден българския дух, нашата родна реч и българското ни самосъзнание!
Може би е късмет, може да е и награда за всички нас в Чикаго, че имаме Театър "Апостоли". С какво сме го заслужили не знам, но и тази вечер гледахме с удоволствие неговия цялостен сценарий на художествената програма за тържествената вечер.
Сега, обаче, драматизацията на представените текстове за кратката, но трогваща пиеса, с която ни припомниха нетленното дело на Рилския Светец бе на учителката в Неделното училище на "Свети Иван Рилски" Румяна Станкова. Нейни ученици бяха и актьорите. Едно ново лице на чикагската сцена, съвсем младият Михаил в ролята на зографа, който рисува иконата на Светеца, ни пренесе в онова време, когато изкуството е било вдъхновение и талант да правиш хората просветени, морални, устремени към величието на духа. Негови партньори бяха Ася, Натали, Женя и Симона. Усетихме таланта на артистите. Ако са работливи и упорити, с малко късмет още, могат да стъпят и на пътечката към голямата сцена...
Друго, също така добре познато, явление е Фолклорният ансамбъл "Хоро", ръководен от Тодор и Ирина Гочеви. И те, както и "Апостоли" растат под крилото на тази жилава, устойчива, църква. "Свети Иван Рилски", която явно окриля не само вярата, а и талантите и добрите страсти, на които се посвещават хората.
Едно семейство, в което и двамата делят поравно обичта и с изкуството, ни даде в Чикаго уханието на Родния край, пренесе за нас през океана свидни спомени. И двамата играят на хорото наравно със своите талантливи ученици. Наближава Рождество Христово, идват новогодишните празници - нашата надежда е да ги изживеем, така както и тази вечер, заедно! Където е "Хоро" там е радост за душата, там е и предизвикателство за тялото - всеки, които може рипва и играе... докъдето може!
Сред изненадите на вечерта беше новата книжка "Живот в Православието", която църквата "Свети Иван Рилски" издава. Похвален е доброволният труд на списващите това скромно по обем, но разкошно със съдържанието си издание. Сред най-четените материали безспорно е удивителният пътепис на отец Божидар "Едно пътуване до святото място, наречено Атон". "Като пристигнахме, сълзи напираха в очите ни..." пише авторът за посещението на Зографската Света Обител, навярно сълзи ще бликнат и в очите на читателите, когато си представят това близко до сърцето на всеки българин място и видят фотоса на "стария и мъдър дядо Пахомий", който на своите 87 години се грижи за тамошните светини на българския род.
Да ви приказвам за признатата българска кухня, която крепи тялото като никоя друга храна или за неспирните хора и танци, които я последваха - ще бъде повторение и споделяне на отдавна добре познати неща.
Но бих споменал отец Валентин, комуто, с риск да наруша канона на църковния език казах, как виждам и високо ценя в него "професионалиста". Може и да не е угодно такова сравнение, но аз мисля, че професионалистът във всяка дейност е такъв защото влага на първо място до край сърцето и себе си, целия, в това на което служи. А отец Валентин служи на Бога и Православната вяра. И, като е отдаден изцяло, го прави достойно. Бих казал Истински! И още: със своето старание и преданост е направил този български дом и църква обичан и желан. "С нетърпение чакам близкия ден, когато ще направим и последната вноска, за да кажа: Братя, от днес този Храм и Дом е завинаги ваш, на православните българи в Новия свят!"
О.К! Това ще бъде истински празник на нашата вяра и нашия народ!
Репортер Охридчани
Михаил в ролята на зографа, Ася, Натали, Женя и Симона, ученици от Неделното
училище към БПЦ "Свети Иван Рилски" в постановката, посветена
на Патрона на православната ни църква в Чикаго.
Ген.консул на България в Чикаго е на хорото с издателите на в. "България"
Хамид Русев и Лина Кърк.
Една майсторска продукция на Ансамбъл "Хоро" под ръководството
на Ирина и Тодор Гочеви.
