Вкусът на Дивия Запад
     На 23 февруари 1906 година, Жерард, Алберт, Скоти, брат му Уолтър и няколко минни специалисти, тръгват през прохода Уингейт към тайната мина. В подножието на превала се чуват изстрели и първият куршум се забива в бедрото на Уолтър. Всички очакват Скоти да отвърне на стрелбата, защитавайки образа на светкавичен стрелец, но вместо това той вдига ръце и крещи - " Не стреляйте, ударихте мой човек". 50 години по-късно, един от участниците в засадата Бил Кей, собственик на мина и дългогодишен приятел на Скоти, изплюва камъчето. Засадата е устроена от Скоти, за да сплаши съпътниците си и да им покаже вкуса на Дивия запад. Ако ли пък решат все пак да продължат, ще им покажат мината на Бил Кей. По време на дългото чакане, Бил и неговият приятел индианец, Боб Белт се почерпили порядъчно и първият изстрел попада погрешно в целта. Кракът на Уолтър е спасен благодарение на камуфлажната чанта на Алберт, в която той сложил достатъчно медикаменти.
     Започва свирепа схватка в местния, районен съд на Сан Бернардино между Жерард и останалите инвеститори срещу Скоти. Защитата на Скоти, обаче, успява да докаже, че мястото на инцидента е около 400 м в територията на съседен район Инио, което води до нов съдебен иск в друг съд на 300 км от Сан Бернардино. Обезкуражени ищците се оттеглят.

     С краля на Мъртвата долина е свършено. Заглавията във вестниците вече го представят като "Пустинен шарлатанин ", " Бандитът от Мъртвата Долина" и пр.
     Въпреки анти-рекламата Скоти продължава да поддържа мита за своята златна мина. Изчезва за кратко от сцената и се връща отново с все по-потресаващи истории. Веднъж дори е заловен със значителен товар златна руда, която твърдял, че е от неговата мина. Специалисти, които оглеждали камъните, твърдели че е по-възможно да е руда от Колорадо, отколкото където и да било наоколо.
Може би постепенно Скоти щял отново да спечели пресата, но в желание за бърз успех през 1912 г. прави грешка и заявява, че е продал мината си за 1 000 000 долара. Моментално заваляват съдебни искове от инвеститорите. Скоти е принуден да признае истината. "Моята дупка в пустинята е само мит. Всичко което имам е от Жерард и Алберт".
     Развенчан и дискредитиран, той се оттегля в малката си виличка в "Грейпвайн Каньон ". На 40 години, изгубил измамното си величие, Скоти прави плах опит да заживее отново с жена си Елла, която е оставил до този момент в малък апартамент в Рино. В една от тия редки срещи му се ражда син Уолтър Пери Скот. Скоти вижда сина си няколко месеца след неговото раждане и тутакси се връща отново в пустинята. Семейният живот се оказва непосилно бреме за свободния му дух и той никога по-вече не опитва.

     Замък в пустинята
     Последната глава от живота на Скоти е изцяло свързана с Алберт и жена му Бесси Морис. Въвлечен в цялата сага, Алберт открива своята голяма любов - Мъртвата Долина. Дълбоко религиозни, двамата с жена му решават да си построят ранчо в това подходящо за медитация и уединение място. За целта през следващите няколко години Алберт изкупува около 6 000 дка. земя в местността Грейпвайн каньон. През 1922 година започва строежа на ранчото, известно по-късно като "Замъкът на Скоти". Приятелството между двамата разцъфтява все по-силно. Благосклонен към шумния характер на Скоти, Алберт няма нищо против да заема втора позиция, що се отнася до външни изяви.
     Появата на толкова скъпа постройка скоро връща Скоти на сцената. Алберт се задоволява да подмята: " Аз съм само негов банкер ". Старите истории с несметни богатства и златни мини изплуват отново. Скоти е във вихъра си и не оспорва ничии догадки. Шумът около него забавлява Алберт и Бесси и за да подсилят ефекта, на входа на ранчото гравират върху камък инициалите А С.
     Скоро от скромната идея за ранчо Алберт решава да построи истински замък. Първоначално възлага проекта на Франк Лойд Райт, но модерната сграда му се вижда не на място и проектът е направен от Мат Рой Томпсън. За вътрешния дизайн и част от мебелировката е нает талантливият унгарски архитект Мартин Де Дубова.
     Начинанието е грандиозно и специалисти и работници са наети от цялата страна. Общи работници са набрани от местните индианци Шошонг. Започва се с обновяване на съществуващата постройка. Стените са утроени и допълнително изолирани. Едновременно на около 12 м северно, започва строеж на втора сграда, свързана с първата посредством каменна арка. Огромна, кръгла кула от южната страна и квадратна от северната, подсилват впечатлението за замък. Ръчно дялани греди, груба замазка и турски керемиди придават средиземноморски вид на тази внушителна постройка. 4 000 кв.м. под покрив, сградата е снабдена с течаща вода, канализация, и водно-охладителна система. Висока, каменна сграда с форма на военен форт, съдържа 7.5 киловата генератор а електричеството се съхранява в акумулаторни банки. За постоянен водоизточник е каптиран малък извор и отведен до къщата с 20 см. тръба. Постоянният поток пълни 200.000 литра резервоар с дебит 800 л в мин. Топлата вода е от слънчеви батерии монтирани по покривите на спалните. Започнат е дори 150 метров басейн, но по-късно е изоставен недовършен. Вътрешността е още по впечатляваща. Резбовани тавани, испанска керамика, ковано желязо и медни обкови, сребърни рамки и персийски килими. Всичко това е съчетано с детайли от местната индианска култура. За молитвените церемонии и партита на семейство Джонсън е монтиран орган с 1 121 тръби с големина от 5 м. до няколко см. Цялото разностилие, обаче, е обединено в прекрасен ансамбъл от изтънчения вкус на Алберт и Бесси.
     Блестящият разкош е благословия за Скоти. С няколко подмятания пред пресата от сорта, че смята да постави нов скоростен рекорд при самолетните полети, че търси цял табун понита за лично ползуване в замъка си и пр. бившият каубой е отново "новината на деня". В редките си визити в Лос Анджелис той пак щедро харчи пари по снобските заведения и събира около себе си повече репортери отколкото клиенти.
     "Истина ли е, че вашият замък струва милион?"- запитал го веднъж репортер. "Само вратите са 8 000, а вътре има желязо на стойност 160 000 долара ". - отговаря уклончиво Скоти. Споменавайки мимоходом цифри като "50 000 за орган, 150 000 за басейн, 80 000 часовниковата кула", Скоти влудява въображението на пресата. Преразказвани в домашни условия историите забавляват Алберт и Бесси.

     Старият каубой описва несметните си богатства докрай!
     Замъкът е дострояван и модернизиран дълги години. След внезапната смърт на Бесси при автомобилна катастрофа през 1943 г., Алберт изгубва интерес към него. Същата година той прави опит да продаде цялата сграда на държавата като национален паметник. Но по това време се води Втората световна война и Вашингтон не проявява интерес. През 1947 г. Алберт дарява цялото си имущество на калифорнийска религиозна фондация и година по-късно, на 7 януари 1948 г умира. В договора за дарителство има клауза, която дава право на Скоти да живее и разполага със замъка до края на живота си. До последните си дни през 1954 г Скоти подържа мита за несметните си богатства. Старият каубой е забавна, мистериозна атракция за прииждащите туристи.
     До днес собствеността на замъка е спорна в очите на много хора, но предназначението му е ясно. Монумент на едно необяснимо, но трайно приятелство.
     През 1970 г замъкът е откупен от държавата на оригинално предложената сума 850 000 долара и е собственост на агенцията на националните паркове.

Назад