Street Thief и Steel City - Сащ
     Кратка анотация за двата наградени американски филми, специално за нашите читатели, представя чикагската журналистка Вероника Хенке, The Feathered Trumpet Communications

     Филмът Street Thief е творба на роденият в Южно Чикаго режисьор и актьор Малик Бадер и печели наградата на Чикаго.
Bader Brother Productions за първи път прожектира филма в Чикаго, след неговото заснемане през 2004 г. Снимките са направени изключително в Чикаго:
     "Готин и издръжлив, стар и мръсен Чикаго" - казва Малик.
     Показано е ежедневието на професионалния крадец Каспър Кар. Базира се на действителен криминален случай. Малик сам изпълнява ролята на Кар Изключително отдаден на своята "кариера" Кар се скрива от приятели и приятелки, за да запази своята анонимност. Изгражда ярък характер, познат на мнозина от зрителите, защото това е тяхната среда. Каспър е прасе, той яде като прасе и се държи като прасе. "Живее живота си" - живот посветен изключително на картите и кражбите. Този образ е прекрасно разбираем за аудиторията и тя го възприема, още повече, че режисьорът не се опитва да го осъжда.
     За да финансира филма Малик рефинансира своята къща. Накрая взимат със своя по-малък брат Сам лентата и заминават в Ню Йорк. Там филмът е приет много добре и още през 2005 г. печели положителни отзиви на "Tribeca Film Fest", Ню Йорк.

     Интересна е и историята на втория филм, Steel City, режисьор Bryan Jun.
     След като печели многократно награди в Оскарите, Thomas Guiry в Mystic River, заедно с Джон Харт и Америка Ферeра реализират филма "Стоманеният град". Темата е, че мъжете понякога се разбират помежду си по-добре, отколкото с жените. Става дума за безгласната мъжка солидарност.
     Веднага след премиерата, миналия януари, филмът печели широка аудитория. Една от причините е, че това, което се показва в него, е повече или по-малко познато на почти всички и хората се интересуват как другите постъпват при подобни ситуации. Филмът се радва на добро разпространение и незатихващ интерес и вече е продаден на компанията за международна дистрибуция.

     Два часа с възхитителния талант на Лайза Минели
     Представена по един неповторим начин, звездата Лайза Минели - актриса, певица и танцьорка, поднесе по време на 42-я международен кинофестивал в Чикаго една очарователна вечер за своите почитатели в "Торн Аудиториум", намиращ се на "Чикаго Авеню".
     Джон Тейлър, световна величина в областта на телевизионната, кино и арт-критика, пишещ за "Таймс" в Лондон, разговаря с актрисата пред чикагската аудитория.
     Неповторима в актьорските си превъплъщения, тя ни покори и с чувството си за хумор в ролята на интервюирана от Джон Тейлър.
     Облечена цялата в черно, седяща в комфортно кресло, на фона на белия екран, на който се появяваха от време на време откъси от нейни филми Лайза умело фокусираше погледите на публиката върху изразителните жестове и чаровната си усмивка.
     Джон Тейлър е критикът, който първи отразява нейната успешна изява в "Лондон Паладиум", заедно с талантливата й майка, известната в шоу бизнеса Джуди Гарланд.
     Запазила чаровното си излъчване и темперамент, с които я помним от филма "Кабаре", дал и известност и най-престижната Академична награда през 1972 г.
     Лайза Минели разказваше с неподправеното си чувство за хумор за "прохождането си на сцената" - още като била на 3 години. Но първият си истински успех реализира вече 16-годишна при самостоятелния си дебют с песни и танци на Бродуей, където на голям плакат и с големи букви за пръв път се появява нейното име, редом с популярното вече Джуди Гарланд.
     - След концерта останах сама с мама на сцената. Щом можах да издържа тогава, аз никога повече не се страхувах от появата пред публиката, - каза Лайза.
     Още от малка тя се занимава сериозно с танци и с музика.
     - За мен беше естествено да пея и да танцувам покрай мама. Аз израснах на сцената, аз дишах въздуха на сцената!
     Не само майка и, а и баща и, режисьорът Уилям Минели, с когото тя също си сътрудничи, е критерий и помощник в нейната творческа кариера.
     На 19 години печели първата си награда Тони. През 1972 наградата за "Кабаре", през 1981 - "Златен глобус Артур".
     Дори на 60 години продължава да доказва незалязващия си талант на актриса и певица, обикаляйки света в турнета с нейни изпълнения.
     Тя ни разказа още за успехи и за трудни моменти от сценичната си кариера, където понякога дори и с травми се е налагало да танцува. Както във филма "Ню-Йорк, Ню-Йорк" се качва по стълба, независимо че е с фрактура.
     Лайза говори и за срещата си с известния режисьор Боб Фос, който й предлага ролята в "Кабаре". Наблюдавайки я как танцува, той й казал:
     - Чудесно! А можеш ли да се съблечеш гола пред публиката?
     - Зависи колко гола?
     - Без горната част, например.
     - Изключено! - отсича Лайза. - Да си актьор - значи да си отговорен пред това, което правиш.
     След интервюто директорът на Фестивала Майкъл Куца връчи наградата "Хуго" на Лайза Минели, на актрисата с изключителни заслуги към театъра и киното.
     Съпроводиха я нестихващите аплодисменти на изправената на крака публика.
     Лайза изведнъж запя на сцената с типичния си топъл алтов глас и доказа още веднъж изключителните си дарби - да си забележителен актьор, да танцуваш и пееш непрестанно!

Кина БЪГОВСКА

Назад