"Град на градовете"
     Всяко камъче на хълма е история, вопъл и зов, страдание и надежда, съдба и прозрение на стотици художници, потърсили пристанище за изкуството си.
     Наполеон Трети и приближените му решават да направят Париж "Град на градовете", привлекателен не само за Франция, но и цяла Европа.
     Едва ли само виното, произвеждано от монахините в околността, внася дъха на предизвикателството. И сякаш всеки, опитал вкуса му, обрича себе си завинаги на Монмартър и Париж.

     Не може да се измисли по-фантастична история от истинския живот
     20 век. В Париж хората на изкуствата и най-вече художниците живеят лудо, динамично и умират бързо, сякаш човечеството се е затичало да опознае себе си в изкушенията.
     В началото на века Монмартър става Меката на художниците. Те прииждат отвсякъде, търсейки признание на таланта си и сродни души. Намират своето величие, но повечето - след смъртта.
     С Монмартър е свързана и трагичната съдба на Амадео Моделияни. Още с пристигането си той се влюбва в Ана Ахматова. Това е първата му любов, но скандалното поведение /стигащо до демонстрации на стриптийз, породен от алкохолния транс/ и предизвикателно държание убива бързо любовта на Ана. След година се разделят.
     Поетесата успява да се спаси от демоничното привличане на Моделяни, но не и Жан Еботерн, последвала го и в смъртта. Тя става негов модел и спътница в живота до края на дните му. Зборовски - арт-колекционер, станал милионер след смъртта на Моделяни с картините, закупени на безценица я запознава с художника.
     Кафетата на Монмартър са като колаж от цветни картини - всяко със свой колорит, със свой дъх, със своя съдба. Някъде из тях все още бродят сенките на художниците и сякаш чуваш "Мосю, сенк франк" /Господине само за пет франка/. Така е уговарял Моделяни туристите из тъмните кафенета, станали непретенциозното студио на художника.
     Издръжлив бил на рисуване, но и на пиене, защото щедростта на посетителите се изразявала по-често в поръчаната чаша вино за него. Той правел по сто рисунки на ден, повечето от които подарявал или разменял срещу храна, която носел и на двегодишната си дъщеря и Жан. Аристократичните родители на любимата му не приемат както неговия произход, така и поведение, зависимо от алкохола. Умира на 35 години от туберкулозен менингит, преследван от кредитори, но обичан от приятелите си и най-близкото му същество - Жан, която само два дни след смъртта му, се хвърля от петия етаж, бременна с второто му дете.
     Неговата история е увековечена във филма "Монпарнас 19".
Моделияни - страст и талант, в кратък живот, оставил изключителна живопис и скулптури, повлияни от наивистичното изкуство, импресионизма и Бранкузи.

     Лотрек - душата на Монмартър
     И друг велик художник не стигнал до четиридесетте години - Тулуз Лотрек. За него казват, че бил душата на Монмартър.
     Аристократ по рождение, той отхвърля аристократичното си потекло, за да прекара живота си сред бохемата на Париж.
     Роден с физически недостатък, резултат от кръвосмешение. За да запазят родовото богатството две семейства женят децата си - първи братовчеди. Лотрек е с тяло на възрастен, но с нисък ръст, поради късите си долни крайници. Сраснал се с живота на куртизанките той става част от тяхното ежедневие. Изключително наблюдателен, рисува сцени от техния живот с пестеливи щрихи и тънко майсторство, пресъздава характери, прототипи на живота в Париж през онова време.
     Без неговите уникални рисунки на литографски камък, по-големи от метър, не бихме могли да си представим първите плакати, рекламиращи театрални събития и изкуството на Мулен Руж.
     Той е и от първите, които днес наричаме дизайнери, в областта на рекламата. На онова време, когато се е ценяла рисунъчната техника, той умело придава монументалност и характер на образа, съчетан с подходящ текст.
     Лотрек умира с иронична усмивка, без капка съжаление, с много приятели до себе си. От сифилис. А картините му през 2005 се продават за повече от 15 милиона долара.
     Рисувал е често танцьорките на кан-кан, танцът - спектакъл, роден в Париж. Той дава облика на Монмартър, създава цяла плеяда от танцьори, артисти, хореографи, станали много известни за времето си.

     Следва - От "Плац Пигал" към "Жорж Помпиду" и Айфеловата кула...

Кина БЪГОВСКА

Назад