Както е известно в Габрово много неща се случват първи в страната, а понякога си и остават единствени. И съвсем не е случаен фактът, че в нашия град се проведе Националната конференция на тема :"Модернизацията на България и Габрово през ХХІ век".
Голям дял за популяризиране на новото, градивно начало в града и родината ни, има Регионалният Исторически музей, настанен в най-красивата сграда в центъра на града. Музеят, с директор историкът Петър Тоцев, инициира и реализира представянето на най-изтъкнатите днешни предприемачи, родолюбци и дарители, а също така дава простор на изява и на творческата интелигенция. Гражданството проявява интерес и така от месец март тази година почти ежемесечно презентациите в Историческия музей се превръщат в празници. Присъстващите се връщат вкъщи с вярата, че доброто съществува и се умножава.
Габровските бизнесмени предоставят на музея макети - образци на най-новите машини, които работят в предприятията им, и подпомагат реализирането на експозициите.
Освен като успешни предприемачи, завоювали пазари в цяла Европа, тези хора се изявяват и като дарители, общественици и творци. Аз искам да съобщя имената им, защото у нас все още те нямат никакви преференции, остава само нашата благодарност. Сред най-отзивчивите са Пейо Пеев, директор на фабрика "Алфрида - Пеев", дарил на Историческия музей плазмен телевизор и Ди Ви Ди, комплект скенер, принтер и ксерокс, и немалка сума, за да се състои националната конференция, Хари Богданов,поел отпечатване на сборника с материали от конференцията /близо 1400 лв./, Райко Райков, дарил немалка парична сума, Илия Монев... Също и други, които няма да забравим. Сега ще представя Пейо Пеев, а впоследствие и други бизнесмени.
Габровските предприемачи, общественици и дарители са носители на ценностната система на нашите възрожденци, затова точно в деня на будителя, 1 ноември в Историческия музей ще се състои среща на едни от най-достойните наши съграждани, описани в книгите "Габровци на ХХ век". Към инициативата на Историческия музей със желание се присъедини Общината, Държавният архив и Дома на хумора и сатирата, като по този начин се изразява уважение и признателност към труда на хората, които са направили повече, отколкото са били длъжни.
НАСЛЕДСТВОТО ОТ МАЙСТОР
ПРОДАН
"Аз съм горд, че съм габровец, наследник
на габровски предприемачи!"
Казва го Пейо Пеев, един от онези
хора, които днес определят облика на Габрово. Опирайки се на своите здрави
корени и габровски традиции, той стана един от видните промишленици в
региона.
Фабриката
Неговата фабрика "Алфрида-Пеев",
регистрирана като една от първите частни фирми /1990 г./, се специализира
в производството на помпи - пулверизатори, флакони към тях, помпи за вискозни
продукти, а също пластмасови опаковки на парфюмерийната и козметична,
фармацевтична и хранително-вкусова промишленост. Гордост за фирмата и
за града е, че посредством своето производство, "Алфрида-Пеев"
създаде наливната парфюмерия в България: бутилките и флакончетата - габровски,
парфюмите и одеколоните - френски. Продукцията се изнася в Румъния, Русия,
Украйна, Белгия, Холандия, Германия.
През 1998 г. фирмата е удостоена със златен
медал на Пловдивския панаир.
Водно-електрическата централа
Будният и предприемчив габровец не щади
сили и средства за повишаване авторитета на Габрово. С безрезервната помощ
на сина си Велин /завършил магистратура в Габровския Технически университет/,
Пейо Пеев възстановява и модернизира стара, изоставена преди 40 години
електростанция - разграбена и почти унищожена. Днес новата ВЕЦ "Пеев"
се управлява чрез микропроцесор, работи в напълно автоматичен режим и
е включена в националната енергийна система.
П.Пеев. не познава чувството "завист",
нито "омраза", но признава, че не обича хората, които хленчат
и се оплакват и предпочитат да бездействат, вместо да си намерят работа.
Общественикът
В родния си град е известен не само като
успял и развиващ се бизнесмен, заслужаващ уважението на колегите си, на
институциите и на съгражданите си. Не по-малко е известен като дарител,
подпомагащ църквата, изкуството, спорта, училищата, хората.
Известни са грижите му към "Дом за
деца, лишени от родителска грижа" и училището в с. Поповци. Отделя
средства за ски-пистата на местността Узана. Основни дарители, заедно
с приятеля си Илия Монев, са на църквата "Св. Йоан Предтеча".
Финансира изографисването на Соколския манастир. Спомага за обновяване
на църквите в селата Гарвани и Шарани. Главен спонсор е на КК "Янтра"...
Пеев е общински съветник, но не взима определените за тази длъжност пари,
а ги е предоставил за благотворителност.
Чест и добра работа
Може би тази любов към строителството, тази
негова предприемчивост, идват като наследство от дядо му Продан, наречен
майстор Продан /1855-1913/. Той също бил почитан за хубавата му работа
и честност. Няма да изброяваме колко училища, фабрики, хотели, жилищни
сгради и мостове е построил майстор Продан. Ще маркираме само отделни
епизоди от биографията на строителя, за да блесне таланта на самоукия
предприемач и честното му отношение към хората.
Той сам правел сметките и плановете, сам
изобретил воден нивелир, като използвал принципа на скачените съдове.
Като докарали трупи за строежа на крилото на Априловската гимназия, той
се усъмнил в кубатурата, изчислил ги, излезли по-малко, отколкото им ги
зачислил надзирателят. Отнесли се до учителя по математика в гимназията.
Той разрешил спора в полза на майстор Продан, като казал: "Майстор
Продан ще ни сложи в джоба си!"
При строежа на къщата на братя Тончеви,
поради това, че майсторът отсъствал, етажите станали с 0,50 м. по ниски
от предвиденото по плана. Собствениците го обвинили в неустойка. Майстор
Продан съборил къщата и я построил отново, от което загубил 15 хиляди
лева, но доказал, своята честност и, че дадената дума е като неписан закон.
След земетресението, сполетяло Габрово през
1913 г., майстор Продан изобретил манджалък /станок от лостове и синджири/,
с който успял да изправи много паянтови сгради и плевни в града и околията
и така помогнал на пострадалото население.
Прочутият майстор починал с тесла в ръката
с думите: "Гол дойдох на този свят, гол си отивам, но моят труд и
честта ме топлят!"
Ето какви хора са габровци. В Балкана успяват
само честните и силните по дух, които не се боят да рискуват.
И Пейо Пеев, и Илия Монев започват от нулата,
като разчитат само на ум, трудолюбие и на придобития опит. Най-важното
е, че вярват в себе си.
Движещият мотив при двамата е, да направим
България силна и богата, за да живеят тук децата ни и да са удовлетворени
от своя труд.
"Само свободният човек може да твори
и всеки трябва да прави нещо за благото на обществото"- казва Пейо
Пеев. И го доказва ежедневно!
Милка ПУРЕЛ - наш специален кореспондент от България
Пейо Пеев,
един от онези хора, които днес определят облика на Габрово.
Фабриката "Алфрида-Пеев"
