6 часа вечерта
     Движението в Даун Таун е в разгара си. Минувачите се заглеждат в струпаните камери, журналисти и бодигардове пред кинотеатъра, което човърка любопитството им. И щом чуват, че Дъстин Хофман е тук - прилепят се към опашката от фенове, за да го видят.
     И той не закъсня. Само 40 минути...
     Първи изскочи от бляскавия черен джип Ферел, облечен като чикагски автобусен шофьор и предизвика взрив от смях.
     - Какво казва? - попитах най-близката дама пред мен, която беше промушила глава между Ен Би Си и Фокс...
     - Ферел се шегува - предава ми Вероника Хинке, репортер на "The Feathered Trumpet" Communications.
     - Ще ставам шофьор в Чикаго - продължава Ферел, - сигурен съм, че ще мина теста. Ще продължа да идвам тук винаги, защото е весело.      Всеки, с когото се срещам излиза чудесен човек. Даже си наех и апартамент.

     Дъстин Хофман - с обич в Чикаго
     Докато той се шегува, Дъстин Хофман минава по червената пътека като непринудено и сърдечно отговаря на въпросите на журналистите.      Не бяха особено остроумни. От типа на "Как се справяте със студа през зимата?"
     "Слагам си ръцете в джоба" - отговори Хофман.
     Така, с усмивка на уста, заехме удобно местата си във фестивалния театър.
     Седнах до Вероника Хинке, за да ми е под ръка, ако не разбера нещо.
     - Това е легендарния чикагски продуцент Бил Къртис, който притежава единствената филмова компания в Чикаго - обясни ми тя, затова той има право да открие церемонията на 42-ия Чикагски Интерфестивал.
     До него бяха двете звезди - Дъстин Хофман и Уил Ферел.
     За откриването всичките три хиляди места в театъра бяха продадени.
     Основателят на фестивала представи наградата "Златният Хуго", която се присъжда на Дъстин Хофман за цялостното му творчество.
     Хофман прие наградата с чувство за хумор. Каза, че е изпълнен със смесени мисли дали наградата не е знак "изпя си песничката, хайде сбогом" и сподели, че когато е разколебан, примерно да приеме или откаже дадена роля, той се обръща към жена си. Тя му помага да не се колебае в избора на по креативното...
     Ферел отново се пошегува.
     - Ти ме караш да се чувствувам като актьор...
     - Ти си! - каза Хофман.
     Преди премиерата на новия филм имаше кратки откъси от ролите, за които Дъстин е получавал награди. При всички от тях, като започнеш от "Абсолвента", "Крамер срещу Крамер" и стигнеш до "Среднощен каубой" и "Тутси", докато гледаш се обливаш ту в сълзи, ту в смях.

     Да вземеш живота си в свои ръце
     Започна филмът "Нелепа Измислица" (Stranger than Fiction). Режисьор Marc Forster, сценарист Zach Helm.
     Форстър определя себе си като човек преобразяващ литературния текст, използувайки метафоричния и лиричен език на киното. Самият той е роден в Германия, израснал в Швейцария, дипломиран в Ню Йоркския университет през 1993 г. Номиниран е с два Оскара.
     Основната идея във филма е да вземеш живота си в свои ръце и да го направиш такъв, какъвто искаш.
     ...Новелистката Карел Ейфел (Emma Thompson) почти привършва своя последен роман, може би най-добрия в кариерата и. Единствено се колебае как да "убие" главния герой. Каква смърт да предложи, за да бъде по-убедителна. Случайно разбира, че нейният литературен герой Харолд Крик (Will Ferrell) съществува в реалния живот и се страхува от нейното решение, с което ще определи съдбата му. Крик се опитва да я накара да промени края - да не го убива, но тя се колебае. Търси помощ и от литературния критик проф. Хилберт (Dustin Hoffman), който му подсказва, че трагедията се превръща в комедия, ако от омразата се зароди любов. Харолд се примирява със съдбата си, и решава, макар и за кратко, да промени живота си. И да прави това, което никога не е правил. Така попада на Ана Паскал (Maggie Gyllenhaal ) отново, която вече познава от данъчните си инспекции. Но от мразещи се врагове преди, сега стават повече от приятели. Те откриват неизползвани територии за самите тях.. Самотното човешко съществуване се променя в името на изкуството... Това е новела за живота, смъртта и цената на човешките решения...
     Филм за размисъл, поднесен с фино чувство за хумор, с пестелива изразителност, но точна рисунка на характера, който пресъздава Ферел.
     Макар и епизодична, ролята на професор Хилберт - Дъстин Хофман е с много подтекст, защото актьор от неговата класа е достатъчно да си оправи чорапите само и картината се променя. Това е и животът - нито толкова тъжен, нито толкова смешен, нали?
     Сканираните визуални ефекти, под формата на часовников механизъм, който отчита всяка наша стъпка, всяко наше действие, внася идеята за все повече роботизиране на нашите действия, което ни отчуждава от обикновените човешки радости, като например да се насладиш на бисквита, поднесена специално за теб.

     В следващия брой ще ви запознаем с филмите от фестивалната програма и получените награди.

Репортаж на Кина БЪГОВСКА

Назад