Уолтър Е. Скот - герой, шарлатанин, принц и просяк
     Въпреки че сама по себе си долината е достатъчно впечатляваща картина, един неин герой заслужава особено внимание. Уолтър Е. Скот. Известен на хората и пресата по това време просто като Скоти. Обявяван едновременно за герой и шарлатанин, кавалер и измамник, принц и просяк, Скоти оставя образа на силно противоречива личност, на която и до днес се приписват различни легенди. За мен живота на Скоти и Алберт Джонсън (за когото ще стане дума по-късно) е история на едно приятелство между две тотално различни личности с една голяма любов - Мъртвата Долина.
     Уолтър Скот е роден през 1872 година в семейство на бедни фермери щата Кентъки. От беднотия или от неспокойния си, авантюристичен дух, още на 11 години хлапето бяга от къщи и отива при братята си във Вирджиния сити, Северна Невада. Макар и съвсем малък, неговият опит с животни от фермата в Кентъки му помага да се включи равностойно в живота на ранчото, където работят двамата му братя. Неуморим, пълен с енергия и детски смях, Скоти бързо става любимец на всички. За една година се "сраства" с коня и хвърля ласо не по-зле от най-добрите каубои. На 12 години вече е ездач с отлични качества и е включен от калифорнийска, изследователска компания в преход с коне през Мъртвата Долина. Сърцето на малкият приключенец е пленено от безкрайната шир и мистичните, цветни каньони. Следва договор с новия работодател и Скоти се връща в Мъртвата Долина и започва работа в миньорската компания Хармони Боракс. Високо оценен като ездач, той е назначен за водач на керван с мулета. На 13 години води 20 мулета с товар от Хармони до Мохаве. А до 1890 г. вече има опит и като куриер, железопътен работник, каубой и ранчер.
     На 18 години висок, мускулест и строен, с руса коса и светли очи, Скоти е завършен модел на американски каубой. Същата 1890 г се явява на конкурс и започва работа като пътуващ актьор в популярното по това време шоу на Бъфало Бил Коди "Дивият Запад". Казват, че в последвалата 10-годишна кариера на актьор - каскадьор, Скоти изстрелял по-вече патрони отколкото думи. Пътуванията и контактите го правят изключително увлекателен разказвач и компаньон. С този си нов талант пленява бъдещата си съпруга Елла Джозефин, която той, необяснимо защо, нарича "Джак". По време на дългото си сватбено пътешествие в Колорадо, Скоти загубва работата си. Дали е въпрос на лична свада с Бъфало Бил или просто образът на каубоя - гангстер е изчерпан, не се знае, но от добре обезпечен, млад актьор, Скоти се оказва на улицата без пукната пара.

     Кралят на Мъртвата долина
     От работата си в шоуто, Скоти е научил, че с добра реклама можеш да постигнеш много. Съчетано с находчивост, авантюристичен дух и таланта да говори, Скоти обръща късмета в своя полза. Използувайки няколко, златни проби, подарени на жена му от роднини миньори в Колорадо, Скоти обявява, че има мина в Мъртвата Долина. Среща се с известния Ню-Йоркски богаташ Джулиан Жерард и успява да заеме 1500 долара за разработка на мината, като му предлага процент. С тази солидна за онова време сума, Скоти се връща на Запад и в продължение на месеци хвърля богати партита на репортери и бъдещи инвеститори в снобските заведения на Лос Анжелис. Жадната за сензации преса доукрасява картината и създава от него един приказен " Крал на Мъртвата Долина ". За известно време Скоти редовно информира първия си инвеститор Жерард за "успехите на мината", като продължава да продава дялове в несъществуващия проект. Жерард инвестира 5000 долара в злато, което така и никога не вижда. Единствената чанта със златен прах, на стойност 12 000 долара, която Скоти "изпраща", изчезва мистериозно на път за Филаделфия. Подкупена и заслепена, пресата раздухва случая и го прави автентичен, а несъществуващата торба златен прах разпалва още повече въображението на тълпата. Заваляват предложения за инвестиции до там, че Скоти сам издава лъскави, фалшиви акции за закупуване на дялове.

     От Чикаго до Лос Анжелис с влака на Скоти: "Пристигнахме така бързо, Че не успЯхме да изтрезнеем!"
     Умът му трескаво работи по всички фронтове за повече популярност. През 1905 г. той финансира с 5500 долара проект за нов локомотив, с който да се установи нов рекорд при пътуването между Чикаго и Лос Анжелис. И наистина разстоянието е преминато за 44 часа и 54 мин. - наистина рекорд, ненадминат до появата на дизеловия двигател. Казват, че Скоти също е бил в машинното и мятал въглища до критичната точка.
     В трите пътнически вагона се сервирало шампанско, пури и хайвер. Пред пресата Скоти се шегувал - "Пристигнахме толкова бързо, че никой не успя да изтрезнее".
     През 1905 - 1906 година Скоти е на първите страници в пресата. Издават книжка с историите му като актьори пише пиеса " Кралят на пустинните мини". Самият той неуморно поддържа своята мистериозна популярност. Веднъж например, изчезнал за около месец в пустинята и се върнал с куршум в бедрото. Носи се слух, че сам е инсценирал инцидента. Да си популярен не е лека задача и Скоти е готов на всичко.
     Следва

Огнян Кърчев - Оги
фотограф, репортер, пътешественик,
наш специален кореспондент

Назад