1 октомври 2006 г.
До Чикаго през Париж /3/
Някой да не е чувал за "Парижката
Света Богородица" на великия писател Виктор Юго или да не е гледал
едноименния филм със затаен дъх? От моето поколение няма такъв...
Затваряш очи при смъртоносните скокове
на Квазимодо-Гьрбушкото на върха на кулата с голямата камбана! Любовта
му към Есмералда, потърсила убежище в катедралата, го прави безстрашен
и велик.
"Гърбушкото от Нотър Дам",
под това заглавие първоначално издаденият роман през 1831 г. едва ли
не спасява от разруха готическата катедрала. Защото времето и революциите
заличават сътвореното от скулптори, строители и архитекти. Благодарение
подкрепата на Виктор Юго в кампанията за реставрация всички от 19 век
обръщат внимание на реликвите от Средните векове.
Двете кули на Катедралата са победа и
възхвала на готическата архитектура. Те се извисяват на 69-метрова височина.
Времето е отвяло имената на архитекти и художници, на строители и каменоделци,
творили дантели от каменна украса на орнаменти и фигури. Но това, което
и сами виждаме е безкрайното търпение и артистична съзидателност на
сътвореното.
Знаем поне името на човека, сложил първата
копка - епископът Морис дьо Сюли в 1163 г.
Базиликата Сен Етиен се превръща в Катедрала
Нотър Дам - църква на краля на Франция, символ на средновековен Париж.
Само прозорецът-розетка между двете кули
е дело на четирима архитекти. Знае се и името на Виолет дьо Дук, сътворил
митичните чудовища в началото на 19 век, стряскащи ни и досега като
ги видим.
Още на стария вход на Сен Етиен ще се
запознаем с богатството от скулптурни фигури, каменна декорация от флорални
мотиви, плетеници и спирали с лица на страшилища.
Върволицата от човеци на 21 век се катерим
по вътрешни каменни стъпала с вдлъбнатини - отпечатъци на времето. Достигаме
задъхани до мощна дървена конструкция, стесняваща прохода към огромната
камбана, наречена "Дъ Грейт Бел", отлята по времето на Емануил
Людвиг и Мария Тереза през 17 век, тежаща 13 тона. Само клепалото е
500 кг. Разположена е царствено сред мощни подпорни греди. Дори при
мисълта за звука на тази камбана оглушаваш...
Преодоляваме стръмни, спираловидни стълби
и едва поемайки дъх изведнъж се озоваваме сякаш на небесно килимче,
което те понася по сребристата синевина на Сена. Пред тебе се разлива
реката с нейните вълшебни, неповторими, мостове. Огромна е панорамната
картина от върха на 69-метровата Южна кула, насаме с вятъра, който "разказва"
за любовта на Есмералда и Квазимодо. Тук политаш с птиците. Париж е
под теб с историята, легендите, мечтите и надеждите: Айфеловата кула,
Монмартър, Лувъра, Пантеона, Триумфалната арка и още много, много...
Нотър Дам е символ на средновековен Париж
от 11 - 12 век, от тогава са и известните Кръстоносни походи и рицарски
подвизи, които не отминават и българските земи.
През 12 век България е примамка за новосъздадената
Латинска империя в лицето на император Балдуин. Полакомил се за Тракия
той бива пленен от Калояновата войска и заточен в Търново, чиято кула
и до ден днешен носи името Балдуиновата кула.
И докато войниците разрушават, художници
и архитекти творят ненадминати шедьоври на приложно изкуство.
Средните векове - от една страна кръв,
разруха, инквизиция, от друга - изкуство, архитектура, богомилство.
Може би поради естествения повик на съзнанието да се стреми към това,
което му отнемат и подтискат, средновековният човек не е обърнат само
към Бога в примирено отчаяние, а създава и сцени на веселие, радост
и възхвала на красотата.
Това видях в прекрасните, изтъкани гоблени
в панорамни размери от по 3, 4 и 5 метра, предназначени за дворци и
замъци. С неповторимо умение тькачът-художник извайва с нишката прекрасни
ловни сцени, природни картини, цветя и птици, принцеси и кралски особи,
нагиздени в пищни одежди. Но не само дворцови сцени са увековечени.
Благословеното от бога питие - виното е пресъздадено великолепно в целия
си процес от брането на гроздето до напълването на бъчвите в 5 метров
гоблен. Особено популярна е картината с митичното животно - еднорог,
символ на непорочност и целомъдрие.
С гоблени в средновековието не само са
украсявали стените, но по този начин са се предпазвали от студенината
на камъка.
Всичко описано дотук, заедно с други
безценни предмети на изкуството, е събрано в т.нар. Музей на Средните
векове. Музей, който за малко да отмина непростимо, ако не бяха ме насочили
моите приятели Тана и Ерик. Той трябва да се види на всяка цена. Разположен
между оживените улици Сен Жармен и Сен Мишел, в Латинския квартал, музеят
е архитектурен ансамбъл от Първи и Трети век на т.нар. Гало-Романски
бани и резиденция от 15 век на Абатството Клуни.
Музеят се обогатява непрекъснато с шедьоври
на тъкачеството, златарско изкуство и ковано желязо. Има колекция от
готически скулптури от 12 и 13 век, случайно открити в безистена на
парижка банка през 1977 година.
Движейки се между витражи с ювелирно
изпълнени сцени, каменни стени и коридори, декорирани със скулптурни
изображения, тъкани гоблени, релефи от дърво, нарисувани пищни композиции
с маслени бои върху дърво, особено разпространени в късните Средни векове,
след откритието на маслената живопис от фламандците, си мислиш, че мрачното
средновековие не е толкова мрачно щом мисли и за красота.
Музеят се слави с една от най-добрите
колекции на рицарско оръжие и доспехи, златни и сребърни украшения,
инкрустирани предмети - религиозни и светски, предмети за бита от ковано
желязо. Дори гребенът за коса ме изуми с изключителната си ажурна пластика
в слонова кост.
Ако съдбата отново ме отведе в Париж,
ще отида отново в музея на Средните векове, за да се "разходя"
из цветните градини на царските дворци, където има поезия, музика и
рицарски подвизи, показани в една от най-добрите колекции на тъкаческо
изкуство с изключителни умения на декорация и изработка, започвайки
от античността та чак до Средните векове. И всичко това сътворено на
светлината на деня и свещите. Много светлина ми даде "мрачното"
Средновековие.
Кина БЪГОВСКА