1 октомври 2006 г.
Ако няма любов у дома, те тръгват да я търсят другаде
Днешните родители изпитват много по-големи затруднения при възпитанието на децата си, отколкото преди години. От журнали и екрани постоянно атакуват младите: "Вземи от живота всичко! Прави онова, което ти се иска!" И те започват да възприемат удоволствията като неотменно свое право, а труд, обучение, грижи - като нарушение на правата им... да правят само онова, което им се иска.
Естествено е проблемите на пола да са особено актуални за младите. Днес се счита, че необузданата полова активност, при това в най-различните й разновидности, е напълно оправдана и нормална. Стараейки се да е "на върха на съвремието" младото поколение започва да рушат всички "стари" морални ценности и с ентусиазъм възприема принципите на "сексуалната свобода".
Но прегръщайки тази "свобода", човек потъва в една особена зависимост - той става роб на своите страсти, често и на хората, с които споделя "сексуалната свобода" Това се случва при все по-млади, почти невръстни, "деца на сексуалната свобода". Според статистиката 55% от юношите в САЩ над 15 години вече имат полов живот, 50% от момичетата над 16 вече са загубили своята девственост.
Мнозина се стараят да определят това като нормално и естествено. Създават се теории и митове, оправдаващи тази разруха на нравственото и духовно здраве на хората.
МИТ 1: ЮНОШИТЕ ИСКАТ ОТРАНО ДА ПРАВЯТ
ЛЮБОВ
Аз не вярвам в това. Тяхната сексуална
разпуснатост в наше време е предизвикана преди всичко от отчаяния стремеж
към любов и разбиране. Децата се нуждаят не от сексуален партньор, а
от човек, който да ги обича. За съжаление родителите "не могат"
да им отделят необходимото внимание, не им дават желаната любов и подкрепа.
Това кара децата да търсят обич и разбиране извън семейството. И колкото
се може по-бързо. Много от 16-годишните момичета при една анкета отговарят,
че не са имали физическа необходимост да избързват със сексуалния си
живот. Искали са да получат душевна близост и любов от младия си партньор,
но просто не са знаели как да кажат "не", как да се противопоставят
на сексуалния натиск. Студенината в родителския дом и чувството на самота
и безнадеждност ги е накарало да се оставят "по течението"
на живота...
Ето какво пише жена на 27 години: "Когато
бях на 14 се запознах с едно момче на 18 години, което ми харесваше
много. Месец след първата ни среща ми каза, че ме обича и трябва да
ме овладее всецяло. Ако не се съглася - не ще може да се бори повече
с желанието си и ще трябва да ме изостави. Аз знаех, че не е добре да
се отдавам на секса в моята възраст, но в същото време не исках да го
загубя. И се предадох. След две години ние все пак се разделихме и при
мен се появи друг ухажор. Всичко тръгна отново по познатия кръг. Станах
кукла в ръцете на мъжете. Всеки ми предлагаше своята любов и дружба
с условието, че "ако ме обичаш - ние ще правим това". А на
мен ми беше необходим просто баща, който да ме обича. Бях невъобразимо
самотна. Бих искала да кажа на момичето, което се готви да се отдаде
на "любящия я приятел", че тя няма да намери любов при този
мъж, който й предлага само секс. Но целият ми досегашен живот премина
в напразно търсене на "бащинската любов".
Ето и думите на още едно твърде младо
момиче: "Аз толкова се нуждая от вниманието на баща ми... Но не
го получавам ето вече осем години - т.е. от седмата си годишнина, когато
баща ми реши, че съм вече пораснала".
Още веднъж: децата искат да бъдат обичани!
И когато не намерят тази любов у дома си, те тръгват да я търсят при
някой друг.
Веднъж гостувахме в едно училище с нашата
програма за нравствено и сексуално възпитание. Интересът у децата бе
огромен и те едва се побраха на удобно място на двора. И ето че по средата
на беседата за отношенията между бащи и деца в училището пристигнаха
млади хулигани на своите мощни мотоциклети. Държаха се гордо и предизвикателно,
стараеха се да ни обидят с цялото си поведение. Бяхме смутени, но не
искахме да викаме полиция, която да свърши "възпитателната"
работа вместо нас. И продължихме с беседата.
И, след малко, водачът на хулиганите
изведнъж се затича към мен, което накара цялата аудитория да настръхне,
защото никой не знаеше какво може да се очаква от такъв разюздан младеж
в кожено яке, накичено с металически вериги и "украшения"
от черепи.
А момчето ми каза:
- Прегърни ме! - и в очите му блеснаха
сълзи, - баща ми никога не ми е казвал, че ме обича!
На болшинството млади хора днес им е
нужен не толкова секс, колкото душевна близост.
Едно 16-годишно момиче сподели: "Искам
да има човек, който ме обича. Нямам предвид физическата близост."
Младите молят за любов, а обществото
грижливо ги учи как да правят безопасен секс. Децата молят "Прегърни
ме", а възрастният човек ги инструктира как да надяват презерватива.
Те търсят грижа и внимание, а им обясняват къде може да се направи аборт.
Децата страдат от недостатък на обич,
който се шири в нашето общество. За да поправим тях, не е ли необходимо
да започнем от нас?
/Следва/
________________
Материалът е част от лекцията на Джошуа Макдаел, предоставена ни
от доктор Ламиди /773 262 1201/, специалист по психология и пастор,
с принос в борбата срещу депресията и други страдания у хората.
