15 септември 2006 г.

Един ден с Мексиканския Орфей - Измаел Очоа Кантандо

      Далече е Чикаго от Рожен. Далече е планината на Орфей. Не се чуват песните от широките лъки и не стига до нас благата музика на стоте кабагайди.
      Но само наша ли е тази омая на песента, която прегражда пътя на злото към сърцата ни, която гони сатаната от душите ни и ни прави по-добри и човечни?
      И ето - канят ме мои приятели, на които съм разказвал за песните и хората от родния ми край... Канят ме да идем заедно и да чуем песните на техния Орфей, чийто глас и песен са също така божествен дар и благодат за хората. За всички, дето усилено работим през седмицата и жадно търсим утехата на седмия ден, определен от Бога за отдих и укрепване на вярата и душевните сили.
      Пътуваме на юг. Градският пейзаж постепенно се сменя с безкрайната зеленина на царевичните ниви. Пробягват къщички и хамбари на малки и големи ферми, които приличат на детски играчки сред избуялите над човешки ръст стебла на кукуруза.
      Стигаме нашата цел. До нас долита водопад от музика, човешки гласове, една фиеста малко по-различна от празниците по нашия край, но също толкова страстна и обичана от хората тук.
      Първото, което виждаме е ослепителна по своята красота картина: пеещият Измаел Очоа Кантандо, Мексиканският Орфей, върху танцуващия в ритъма на музиката бял жребец!
      Придошлите хора са насядали кой където може. Множеството се е захласнало в спектакъла и не обръща внимание на новопристигналите. Хората припяват с усмихнати лица. И ти се струва, че сред най-добрите средства те да се учат да живеят в мир и разбирателство едни с други е именно песента! "Който пее - зло не мисли" казва народната мъдрост. Песента гони сатанинското от хората. Тя не възпитава в тероризъм. Не се родее с войната. Тя е близка до любовта и мирния живот на човечеството.
      Фермата е в центъра на море от зеленина. В нея живеят хора, коне, крави и волове, овце, кози, зайци, петли, кокошки и още много разни птици. Има кучета, котки, катерици и други видими и невидими крилати, опашати, четирикраки, мучащи, пеещи и цвилещи животни... Полето от ранна утрин до късна нощ е озвучено от многогласния хор на тези живинки, всяка от които сигурно си харесва своя глас толкова, колкото ние се захласвахме по нашия говор и песни.
      На фиестата пристигат хора от близки и далечни краища на земята. Поляци, сърби, хървати и босненци, руснаци, украинци, литовци, порториканци, костариканци, най-много мексиканци и един българин. Това съм аз, Самуил Каварджиев, силно обичащ усмивката на хората, добротата, мирния живот... Още песента, музиката, танците, яркото слънце, плодната земя, чистата природа. И честният човешки труд през работните дни на седмицата.
      Струва ми се, че всички, които сме се събрали на това място, си приличаме. Настроението е повече от великолепно!
      Във фермата има още хиподрум, където се обучават ездачи и коне за състезания. И мнозина бяхме обхванати от желанието да се хвърлим на конете и се почувствуваме като нашите древни прадеди, прекосяващи планини и континенти на конското седло, а не в салона на самолета...
      И аз възседнах един кротък бял кон с подкрепата и куража, който ми даде Исмаел Очоа Кантандо. Конят ме "слушаше" и изпълни няколко мои команди, но ми се стори, че леко се усмихва под мустак за неумелата ми стойка на гърба му. Друго е като усети на гърба си Кантандо.
      Такова нещо, горе-долу, се получава и в управлението на една корпорация или държава. Опитният ездач държи поводите отпуснати и движенията му са плавни и леки, а не спазматични и груби. Когато вложи сила в командата си конят знае, че това е наложително и важно и реагира съответно отривисто и бързо. Новакът постоянно държи поводите натегнато и намира повод всяка минута да ги придръпва и стяга. Народ и държава, ако я водиш по този начин, също не знае как да реагира и не те слуша.
      Измаел и конете, които тренира, се разбират толкова добре помежду си, че те изпълняват командите му по едва доловимото придръпване на юздата само с единия пръст на ездача! Конят сякаш разбира и думите му. Ляга, става, танцува, галопира, ходи, само по едва чуто нашепване от своя треньор и приятел.
      Когато отива при своите ученици Измаел Кантандо се облича в чист, красиво ушит и в приятни цветове треньорски екип. Старае се винаги да е в добро настроение, да е бодър и да има у себе си желанието да работи. Отнася се с безкрайно внимание към коня - опитва се да разбере неговото душевно състояние и настроение за работа. Има дни, когато преценява, че за партньора му е по-добре да не работи и отлага тренировката.
      - Кон и държава лесно се управляват - казва Кантандо, - когато управляващи и управлявани спазват Божите закони!
      Наистина: народът се подчинява на управника, само когато управникът е добър стопанин... на себе си, а не другиму или на своята алчност и властолюбие.
      Чухме песните, погледахме представлението, в което четириногите артисти показаха чудеса и красота, омесени заедно, като вкусна селска пита, славно хапнахме и пийнахме и благодарихме на Бога за този добър ден в живота ни.
      Мир и спокойствие цареше навсякъде около нас.

      Дано даде Бог така да заживее цялото човечество. Задружно и в мир, да бъде сито с хляб и песен, с добри мисли и стремежи. Както са ни учили учителите, като моята преподавателка Величка Кръстева, която ни направи добри работници и хора, както ни учи и Библията /стр. 1144, гл. 6:15-17/:
      15. И обуйте нозете си в готовност да благовестите мира,
      16. а над всичко вземете щита на вярата , с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия,
      17. вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово.

Самуил КАВАРДЖИЕВ