15 септември 2006 г.

Златните тайни на нашите предци
(Световно значими археологически обекти и находки от България)
Горнострямската долина на златните вождове в Карловската котловина: раннобронзовият селищно-некрополен комплекс Дъбене

      Когато през 2000 години откриха величествения гробно-храмов комплекс при Старосел, Хисарско, аз все още бях може би една от малцината в България, които бяха убедени, че недалеч от Старосел, от другата страна на Средна гора, в Горна Стряма, е живял две хиляди години по-рано не по-малко велик и също така богат владетел. Дори с Георги Китов издадохме съвместна брошура за Старосел и Дъбене, тъй като проучваното селище край с. Дъбене от 1992 г. с откритата бронзова брадва, две внушителни абсидни постройки и многобройна керамика от ранната бронзова епоха ни позволиха да формулираме хипотезата за поява на чифдъм в Централните Балкани като преддържавно образувание с високо развита социална и политическа организация и многопосочни активни контакти с близки и по-далечни култури. Стратегическата позиция на Карловската котловина е едно от обясненията за появата на центрове на власт през различните ранни исторически епохи като засега Дъбене е най-ранен доказан селищен център на чифдъм от трето хил.пр.н.е. в региона. Данните ни дават основание обаче, да смятаме, че политическият център е бил в Пловдив (Пловдив-Небет Тепе).
      След богатите находки от селището, проучено през 1992-2000 г. от наш екип, през 2004-2006 г. се проучва некропола на селището от НИМ. Независимо от редица неясни подробности, свързани с находките, и мистериозния характер на някои открития, селището предполага богат некропол. Да се надяваме, че бъдещите металографски анализи ще потвърдят, че се касае за автентични находки, между които са повече от 20000 златни орнаменти от богати накити и позлатена кама. Реконструирани са две огърлици, които бяха включени в изложби в Италия и Копенхаген и Варна. Макар и да няма достоверни данни за начина на реконструкцията, най-вероятно поне орнаментите са от Дъбенския некропол.
      Засега от Балканите е известна само една златна кама - от некропола Мала Груда (Черна гора), която обаче, е открита в затворен комплекс. За Дъбенската находка се твърди, че е намерена в началото на август 2006 г. на педя под земята между две могили в площ, разкопана само ок. 4 х 4 м. Мистериозното в случая е, че не е резултат от продължителни разкопки, а появата й е след почти мъртъв сезон на обекта. Едва ли обяснението на работа на металотърсач би помогнало напълно да се изясни ситуацията, тъй като районът е непрекъснато в обхвата на иманяри. Още по-загадъчното е, че на следващия ден се появи в медиите съобщение и за открит съд в могила, в който според Директора на НИМ Божидар Димитров имало два изящни сребърни съда, но те не се споменават в интервю от разкопвача Мартин Христов. Ако такива съдове са открити, то те биха били наистина сензация, тъй като са най-ранните сребърни съдове в България и в континентална Европа. Но дори и малката сребърна кутийка, споменава в интервю от археолога, е значително откритие. За съжаление обаче, винаги ще има след тези находки "но", "ако", "обаче", тъй като не знаем какво е занесено първоначално в НИМ от иманярите, разкопките през 2004 г. на Балинов горун се пазеха в тайна, а през 2005 г. "намерените на място огърлици" се появиха точно преди изложба в Италия и описанието в академичното резюме е много странно и лаконично. Като допълнение, през 2006 г. Директорът на НИМ отиде да прибере находките от Дъбене с бивш министър на вътрешните работи. В същото време, от 2005 г. не спира борбата на карловската общественост да се дадат находките от некропола за съхранение в Исторически музей в гр. Карлово, което поражда обратна реакция в софийските медии - безкритично възпроизвеждане на сензационни новини, някои от които, макар изказани от хора с титли, всъщност злепоставят името на България. Например, на 17.08.2005 г. бе съобщено, че край Дъбене е открито по-голямо и по-ранно съкровище от Троя. Ако на фона на двете огърлици тази новини беше израз на абсолютна некомпетентност, то след мистериозните открития през 2006 г. като че изводът е, че ние просто знаем малко за находките от Дъбене-Балинов горун в всъщност не знаем истината.
      Данните от ранната бронзова епоха свързват камите както с мъжете, така и с жените и дори децата. Бронзовите ками са широко разпространени, но поне някои от тях са били израз на висок статус, тъй като се откриват и в детски погребения (напр. Дуранкулак). Златна кама е известна от женско погребение от Месопотамия.
      Трапецовидното оформяне на горната част на Дъбенската кама е типично за ранната бронзова епоха и има точни аналогии в Троя. Долната част обаче, е уникална, тъй като е широко и е заострен само един от ръбовете. Не е ясно дали не се касае за вторично оформяне, което би опровергало тезата, че златните ками не са били използвани функционално. Но както вече посочихме, не е правен металографски анализ на находката, свързвана с Дъбене, а отсъствието на затворен комплекс на терена все още не ни дават увереност, че дори има автентичен характер. Твърди се обаче, че заедно с камата са открити халковидни орнаменти, които са типични за Троя и потвърждават датировката на камата, която може би е ок. средата на трето хил.пр.н.е., с други думи, съвпада с хронологията на абсидната постройка.
      По принцип, имайки предвид резултатите от проучваното селище край с. Дъбене, наличието на ценни находки в некропол е закономерност. Появата на златно парадно въоръжение се свързва с Месопотамия и Анатолия, откъдето модата прониква на Балканите. За разлика от Гърция и Цикладите, както и от Северното Черноморие, където разпространеният благороден метал е главно среброто, Балканите и Анатолия са част от златния пояс на т.нар. от нас глобален златен хоризонт от ранната бронзова епоха, който достига на изток то Индия, а на запад през втората половина на трето хил.пр.н.е. обхваща цяла Европа. С други думи, Варненският некропол от късното пето хил.пр.н.е. представя най-ранното злато в света, но едва през трето хил.пр.н.е. златото се разпространява широко в различните слоеве на социалните елити в Евразия, и то заедно със среброто. Последното дори доминира в определени региони като суровина и респективно като готов продукт (напр. Цикладите и южноруските степи).
      Бронзовата епоха в Горномаришкия басейн и басейнът на р. Стряма започва според сегашните данни през втората половина на четвърто хил.пр.н.е. Засега селището край Дъбене е най-ранното основано в този регион (третата четвърт на четвърто хил.пр.н.е.). В един и същ етап възниква и раннобронзовото селище върху селищната могила при с. Юнаците в басейна на р. Тополница. От неговия най-ранен период са две селищни погребения, в едно от които са открити сребърни обеци, които са всъщност едни от най-ранните в Европа. За разлика обаче, от Егея и Северна Понтика, среброто не става популярно на Балканите и подобно на Анатолия, социалните елити предпочитат златото. Една причина би могло наличието на местни източници на злато и особено развитие на технологията на добиване на злато от златоносни реки. Проучвания в басейна на р. Струма от Здравко Цинцов са документирали мъниста и дори спираловидни висулки, които са идентични с откриваните през ранната бронзова епоха. Изследвания обаче, засега в басейна на р. Стряма за евентуално местно добивано злато отсъстват.
      Преди Дъбене, златна обица от селищната могила Юнаците, както и редица златни (по-рядко сребърни) обеци от погребения на Ямната степна култура, открити в Долнодунавския басейн и други богати, но единични находки, не можеха да представят в пълна светлина предполагаемото богатство от по-ранните етапи на бронзова епоха на Балканите, която също е известна и като "златен век на Европа". Първо некрополните находки от Рупите, Кюстендилско, а сега Дъбенските златни находки открехнаха завесата, за да си представим изключително богатия социален елит на Балканите, който явно е бил в непрекъснати постоянни контакти както помежду си, така и със съседните области и преди всичко със Северозападна Анатолия (Троя).
      За разлика от класическата тракийска епоха, през този най-ранен период от тракийската история богат и бедни са живеели все още заедно и златото всъщност се е приемало като свещено и символ на отвъдното. Накитите вероятно са се предавали от поколение на поколение и едва в етап на достатъчно натрупване на богатство част от тях са се трезирали в погребенията като принадлежност на починалите и в същото време вероятно като дарове към предците.
      Засега погребалния ритуал в Дъбенския некропол не е изяснен. Предполага се трупоизгаряне. Останките от кремацията са били вероятно поставени в ями, които са запълнени с камъни - ритуал, който нашите проучвания показват, че се разпространява на Балканите от Централна Европа. Не е ясно и дали неколцината все още запазени надгробни могили са от раннобронзовия некропол или по-късни. Една от тях е проучена, с открити две погребения с трупополагане, за които обаче, се знае, че не са първични. През последните десетилетия в Горна Тракия се откриват редица надгробни могили от ранната бронзова епоха и ритуалът е разпространен на Балканите. Върху откриваните ями се откриват слой от камъни, но няма данни какво е тяхното отношение към древното ниво. С други думи, вероятно бъдещи професионални наблюдения ще дадат възможност да се изясни ситуацията и характера на ритуала.
      Тъй като златните мъниста, свързвани с Дъбене-Балинов горун, които са принадлежали на гердани, имат точни аналогии в Троя, но и в Левкас (югозападна Гърция), явно е, че социалният елит на Дъбене е следвал определен стил, който е имал редица общи елементи в Балкано-Егейско-Анатолийската социална върхушка. Между тях са и спираловидните висулки, които са емблематични и за номадската Ямна култура и указват, че може би златните накити вече не са били белег единствено на най-богатите социални слоеве, но представят и по-широки социални групи.
      В Дъбенското селище е доказано засега производството на бронзови брадви, което предполага наличието на специализирани занаятчии. Характерно е обаче, че за разлика от Юнаците, селищните културни пластове са изключително тънки. Между многобройните възможни обяснения за тази специфика от особено значение е възможността за активно скотовъдство, в резултат на което населението в селищата се е променяло и дори не е изключено дори през лятото селата да са запустявали. Скотовъдството от своя страна предполага не само богатство, но и активни контакти с близки и далечни съседи. Вероятно скотовъдството е било свързано и с активна търговия, част от която е включвала и предмети за елита. Възможни са обаче, и други интерпретационни модели.
      Една от добре запазените абсидни постройки в м. Саровка не е изключено дори да е принадлежала на вожд, погребан по-късно в некропола в м. Балинов горун. Тя е в централната част на селото и е била вероятно с масивни стени, което е причина за укрепване на основите им с камъни. Къщата е горяла и е възможно да е била съзнателно изгорена след смъртта на вожда. Интересно е, че в пласта под запазка на съоръжение се откри подобно на Дядово пласт от горели рушовини на предишно жилище, което може би представлява ритуален израз на приемственост и на култ към предците. В тази къща бе открита голяма каменна брадва без отвор, която може би да е служила за жезъл (известна ни е подобна от Сервия, Гърция). Брадвата е масивна и тежка и следователно неудобна за носене. Тежестта обаче, я прави устойчива, ако е захваната за стабилна дръжка, което от своя страна подкрепя предположението за жезъл. Това е единствената къща, в която се откриха няколко огнища и голямо съоръжение със замазка, което би могло да бъде използвано както за слаб огън, така и за различни практични и култови цели. Именно това е съоръжението, в основата на което има горели рушовини от предишно жилище. Самата къща се вписва в по-голям комплекс, включващ успоредна подобна абсидна постройка, но без никакви находки, както и може би складова постройка с открито на пода горяло зърно. В нито един от проучените други сектори на селището не беше открит аналогичен комплекс. Основите на къщата и днес се очертават на терена от запазените редове от камъни.
      Ранноброзовият комплекс край с. Дъбене е един от новопроучваните световнозначими обекти в Евразийската археология. Неговото научно значение е обуславя от факта, че всъщност Дъбене е едно от най-ранните многослойни селища от ранната бронзова епоха на Балканите и единственото селище с некропол от трето хил.рп.н.е., доказвайки че през трето хил. пр.н.е. златна Троя не е била изключение, а само един от примерите за изключителен просперитет на обществото и особено на социалните елити в огромните пространства на Евразия.

Д-р и. Лолита Николова,
Международен Институт по антропология, Солт Лейк Сити, Юта