15 септември 2006 г.

СТО СТУДЕНТСКИ МИНУТИ

      Български студентски клуб в Чикаго?
      Да!
      За първи път в историята на Илинойския университет на Чикаго студентите от България изграждат свой клуб. Датата е 14 февруари, 2006 година.
      Целите на това жизнерадостно творение са важни и полезни:
      - да образова и да разпространява българската култура и традиции;
      - да подпомага пристигащите студенти в тяхното адаптиране към новата среда и университета.

      - Всеки е добре дошъл в нашия клуб - ми казват младите сънародници. - Дори и с повече годинки на гърба си, даже и ако не си роден в България, но харесваш нашия живот и цели. И българското в него. Просто се присъединяваш към дейността ни в текущия семестър!
      Клубът планира лекции за историческите ценности, завещани на човечеството от вековната история на българския народ. Филми и прожекция на диапозитиви ще привличат нови приятели на клуба. И на България. Хуморът на българския филм "Господин за един ден" бил възприет почти еднакво възторжено от цялата пъстра кинопублика на университета.
      Съвсем наскоро бе проведена и много съблазнителната Дегустация на национални кухни в Илинойския университет на Чикаго, където българските храни и питиета се ползваха с подчертан интерес.
      В деня на нашата среща, 6-ти септември - ден за опознаване на студентите в началото на новия семестър - на открито по широките университетски простори се бяха разположили представители на клубове и организации, които рекламираха своята дейност.
      Българският студентски клуб бе представен почти в центъра на зеления парк и конкурираше всички по дизайн на "павилиона" и гласовито присъствие.
      Снабдиха ме с издадената от клуба брошура - на бяло, зелено и червено - картата на България и една тениска, познайте в кои цветове и се пренесох в студентството...
      Станах част от един пъстър свят, от ляво и дясно - кошер със своя музика, картини, плакати, принадлежащи към дадена етническа общност или клубни интереси.
      Целта беше само една - желание за комуникиране, за интегриране в областта на културата и традицията, доброжелателството.
      Китайски, японски, латиноамерикански студенти, спортни клубове по голф, бейзбол, музикални състави... Тук е и България, част от традициите и културата на този университет.
      Всеки се старае да привлече повече студенти.
      Имаше и представители от американската морска пехота - запишете се в армията! Записалите се вече армейци показваха чудеса от сила и ловкост на различни уреди.
      "Станете наши почитатели" - ни увещаваше музикален състав, който същевременно търсеше нови китаристи.
      Нашите разчитаха на компакт дисковете с омагьосващата българска музика и песен. Раздаваха български фланелки и български десерти, превърнали се в течен шоколад от щедрото слънце, които въпреки това имаха успех.
      Повечето от студентите ни са компютърни специалисти. Има доста пловдивчани. Всички са колоритни личности и пълни с енергия: председателят на клуба Стоян, неговият "вице" Цвятко, Силвия, Катя... Появи се и Манол...

Почти никой от тях не ограничава активността си само в българския клуб. Някои като Цвятко например са членове на още по два-три студентски клуба -Интернационален клуб (IC), Алтернативна пролетна ваканция (ASV). С приятелите си от цял свят ходят да почистват екологични обекти от замърсяване, грижат се за бездомни хора или за животните. Наскоро са участвали в подновяването на цял парк във Флорида. Студентите се учат на полезен за обществото доброволен труд, нещо което има висока стойност в Америка и е част от изискванията, за да те назначат на работа.

- И при нас времето не стига - казва Силвия, която в момента взема две бакалавърски степени - интернационални връзки, комуникация и взаимоотношения. В същото време мусаката, направена от нея специално за тестването на националната кухня, била възприета като едно от вкусните ястия... Сега тя се готви да затвърди репутацията си на перфектен кулинар!

      В университета учат около 100 български студенти.
      - Направихме списък и им изпратихме съобщение за инициативата да основем български клуб - казва Стоян, председателят, в чиято глава се ражда тази страхотна идея. - Петдесетина от тях се отзоваха, събрахме се и клубът вече е факт. Поканихме проф. д-р Христов за наш наставник. Благодарение на неговия авторитет клубът ни има добри възможности за развитие. С негово съдействие на посещение ни беше и генералният консул на България в Чикаго, Иван Сотиров.
      Стоян е от Пловдив, завършва компютърни специалности, смята, че за програмисти винаги има работа.

Катя е оптимистка. Отговаря за финансите на клуба. Мисли, че на първо време стоте долара, събрани при тестването на българската кухня, са достатъчни.
- Не ни трябват чак толкова пари. Главната ни цел е да ставаме все повече и да осъществим идеите си. Имаме в клуба и студенти от други националности. Учат български хора и им харесва!

      Питам ги какво биха искали да четат в нашия вестник.
      Искат да научат повече за българите в Чикаго, за техния живот, история и бъдеще.
      Оказва се, че имаме доста общи теми със студентите. Най-напред - да прокламираме българската култура. Да станем проводници на добрите черти и таланти на нашия народ.
      Младите хора са като слънце след летен дъжд - окъпват наслоения консерватизъм в нас - възрастните - и те огряват с топлината на младежкото си доброжелателство.
      Ако обединим житейския опит с младежкия ентусиазъм, повече идеи ще се радват на добър успех.

Кина БЪГОВСКА