30 август 2006 г.

ОРФЕЙ - СВЕТЛИНАТА ОТ РОДОПИТЕ

     И днес още по Родопите се чува, заедно с вятъра по върхарите на дърветата, с песента на птиците и с гласа на чановете, и чистата родопска песен, която прелита от връх на връх и стига Беломорието.
     На Рожен и днес стават едни от най-големите сборове, на които хората идват, за да облагородят душата си с музика и песен и със срещите си с други добри хора, на Рожен, по тези земи, където е живял и ни е оставил частица от духа си Орфей, загадъчният певец и музикант на човечеството.
     Осемдесетте хиляди гости на наскоро завършилия "Рожен 2006" ни карат да си спомним за този певец - една от най-светлите фигури в човешката история, появил се 5 000 години преди нашето време, когато в света е господствувала грубата сила, робството, военната олигархия. Орфей се опитал да промени света със своята служба на доброто, с ослепителна физическа и духовна красота и божествена муза.
     Но има и различни мнения по този въпрос.
     Ето какво казва за него пророчицата Ванга:
     "Дарбата на Орфей не идва от небето, а от земята. Той слага ухо на земята и пее. И дивите животни стоят и го слушат, но не разбират. Орфей е земен. Той е свирил и на върбово листо и на върбово дръвче, и с кора от бряст, и с кора от бука и дъб. Лежал е на земята и самата земя му е звучала. Орфей пее със земята.
     Където ходи, с всичките дървета свири и птичките му пеят и небето му дава, и пише по земята, и както минава си го чете, и пак пее.
Виждам го първо като окаяно дете, ходи със скъсани дрешки... После минава като неподстриган момък, с големи нокти. И все си пее. Всички гласове му ги дава земята.
     Не знам защо, но след него виждам да върви цар Самуил.
     Аз, като изпадна в транс, тия неща ги виждам, но никой не ми е задавал такива въпроси, че да му кажа. Но като седя така, сама, си мисля: Боже, какво ли не е имало по света!"

     Класическата представа за Орфей е друга.
     Според нея Орфей е син на Аполон и музата Калиопа. Той е създателят на музиката и стихосложението.
     Песните му укротявали дивите зверове, раздвижвали клоните на дърветата, карали камъните да се движат.
     Той участвувал в похода на Аргонавтите и с вълшебните си песни и музика поддържал духа им, дори спасил живота им. Жена му Евридика загинала от ухапване на змия. За да я върне на земята, Орфей се спуска в Ада. Звуците на неговата музика укротили триглавия страж и трогнали Персифона, която му разрешила да изведе жена си от ада, но при условие да не се обръща да я види, да не я заговаря, до излизането на дневна светлина. Орфей не издържал изпитанието и загубил за втори път Евридика.
     Според легендата той загинал от ръцете на вакханките, които се разгневили, че не иска да вземе участие в тяхната вакханалия. Според друг мит погубил го Дионисий, защото Орфей служил на Аполон и музите и пренебрегнал Дионисиевия култ към удоволствията.

     Самото му име значи "Светлина, която лекува". Целебна светлина.
     В митологията се твърди, че получил от Аполан седемструнна лира, към която прибавил още две струни и така се получило съзвучието на деветте съвършени сили на душата.

     Родопите, където живее Орфей, са едно от средищата на онази древна култура, без която не можем да си представим днешния свят. Философия, история, геометрия, математика, астрономия, ораторско изкуство, драматургия и театър, демокрация, история, управление... всичко има корените си в древната земя, част от която са нашите, български, Родопи.

     Може да е пресилено, но може и да има истина в това, че самата природа с тайнствените си сила, скрити в нея, е способствувала тук да се роди Орфей, да се вселят таланти и доброта в жителите на благословения край.
     И днес, на Рожен щом засвирят сто кабагайди, когато започнат надпявания и се извият хора, много родопчани си мислим, че всичката добрина в живота си дължим на Планината. Колкото и далеч да сме от Орфей във времето и по таланти и муза, пак се чувствуваме частичка от същото, което е носил и той в душата си. Чувствуваме го и когато сме през девет земи в десета, чак в Америка, в Чикаго...
     Може би и това ни крепи да стоим на крачка поне далеч от много пороци, които рушат човешката същност - алчност, надменност, властолюбие, измама, насилие, омраза...

Самуил КАВАРДЖИЕВ