Предизвикани размисли
Горещ юлски следобед. Влизам в прохладната вътрешност на спортен комплекс "La Camarila" - гостоприемният домакин на първата среща на българската общност във Финикс с първите и български вестник, културен и спортен клуб и библиотека. Само от година съм в Америка, но очевидно бързо съм се приспособила, защото гласът на Васил Найденов ме сварва абсолютно неподготвена и буквално затаява дъха ми... Български следобед...
Един разговор - с една българка, за една мечта, за едно българско училище - тотално обърква мислите ми в този иначе лежерен, приятен следобед. Една 8-годишна благородна мечта, превърнала се в реалност, е на път да се срине. Простете, но по български. Защото ние и на Луната да отидем - манталитетът ни си ходи с нас... Не, няма да се обиждаме. И не - мен не ме е срам, че съм българка! Просто не мисля, че трябва да премълчаваме недостатъците си! За какво иде реч? Едни българки имат мечта - Данчето Добрикова, Данчето Грозданова, Илиана Шонгова, Дафи Карчева, Нели Николова и Галя Михайлова са първите, от които тръгва идеята! С години се борят за нея и я осъществяват! Българско училище във Финикс - ето за какво иде реч. През 2002 г. то става факт. С безкраен ентусиазъм и не защото се чудят какво да правят, а с мотива да помагат - на абсолютно доброволни начала започват да учителстват Данчето Добрикова, Катя Вълева, Нели, Лили, Дафи, Ина Йоцова и Стела Костова. Галя и Илиана изрисуват стаята на училището, за да е приятно и уютно на децата. В началото и ентусиазмът на българите е голям - записват и водят децата си (училището е в имота на българската църква ). Преподават се българска граматика, четене и писане, история, география, литература и народен фолклор. Правят тържества, мартеници, суровачки. Децата научават за характерни български цветя и птици, народни приказки... Учителките са професионални педагози от България, повечето преподават и тук - в американски училища. Таксата за родителите е $10 месечно, които да покрият разходите по материали, хартия, ксерокс. Втората година е по-трудна. Едва просъществуват с 4-5 деца. На третата се записват 10 деца, до Рождество Христово все по някое отива в училището, а след Нова Година в класната стая идва само учителката...
Ето на това му казвам аз - хубава работа, ама българска. Не ме разбирайте погрешно! Целта ми не е да обвинявам когото и да било, за каквото и да било (нямам никакво право на това). Всеки сам решава дали да си запише детето, за да запази българската жилка у него. Всеки според възможностите си решава колко често да го води. Зная, че времето тук е най-скъпото и дефицитно понятие. Мисълта ми е друга. Всичките пъти, когато не заведохте децата си, мили хора, защо поне за миг не се замислихте за следното. Че тези жени са вложили време и усилия, за да се подготвят за уроците. Че изкарват част от почивната си неделя не в къщи със семействата си, а с Вашите деца! Че са дошли на свои разноски - някои от другия край на града! Че влагат толкова желание и обич в това, което правят! За Вас и Вашите деца!... За да поседят 2-3 часа в празната класна стая и да си тръгнат с болка и недоумение... Господин Бел е измислил телефона преди повече от век. Не се изисква кой знае какво усилие да набереш един номер и да предупредиш, че тази неделя няма да заведеш детето си! Някои стигнали и по-далеч - да се сърдят, че децата им не получават възможност за изява на тържествата - нищо, че не посещават училището. Пак казвам - целта ми не е да обвинявам! Чуденето ми е свързано с това защо ние, българите, някак все не можем да се научим да уважаваме усилията, времето и доброто желание на хората да ни помагат?! Защото не ни струва баснословна сума? Защото някой е длъжен да прави това за нас? Защо?!
Това е едната страна на въпроса.
Другата, предизвикала пороя от мисли в главата ми, е вечна като света - Свободата и правото на избор. Някой ще Ви каже, че Свободата е пари. Друг - власт. Или комбинация от двете. Трети - да летиш по магистралата с 200 км/ч... За мен лично Свобода означава само едно - да имаш избор! Да правиш това, което искаш и да не правиш онова, което не искаш! Трудно е за постигане, защото не живеем сами, но поне е интересно! Стремежът да го постигнеш движи еволюцията. Всеки от нас, във всяка секунда от живота си прави някакъв избор. Съзнателен или не, успешен или не, важен или не - но избор. Избор е и да решиш пържени картофи ли да ядеш днес, или пържени яйца... Ние, човеците, имаме доста права. И слава богу!
Същевременно, нямаме още повече права. За съжаление! Едно от правата, които нямаме - е да избираме родителите си. Какъв човек ще станем и какво ще постигнем в живота си, зависи от много неща - гени, ниво на интелект и образование, обстоятелства, обкръжение... Но най-вече от родителите ни - защото те са средата, в която израстваме и се оформяме като личности. Те "посяват" у нас основните черти на характера, вкусовете, амбициите, комплексите - всичко онова, което по-късно определя живота ни докато си мислим, че ние го определяме. Причините за всяко наше решение, избор, действие или бездействие, са в подсъзнанието ни - там, където е "писал" не някой друг, а родителите ни. За това и често ги обвиняваме за толкова много неща, не мислите ли? Всичко е в главите ни - ако не вярвате - справка Зигмунд Фройд и колеги. Една моя приятелка - психоложка, обича да казва, че ние, хората трябва да получаваме правото да отглеждаме деца само след пълни и успешно издържани психологически тестове. Това от една страна е смешно, защото на този свят просто няма напълно здрав психически индивид. От друга страна - е съвсем сериозно, защото сравняват подсъзнанието с бял лист, върху който ние, родителите пишем. Ама на този лист не можем да пишем, "бришем", и да нанасяме поправки. Подсъзнанието е точно като татуировката - сложиш ли я - за цял живот е. Е, напоследък ги махат с лазер, но е зверски болезнено и скъпо. И повредите в подсъзнанието след време могат да бъдат "ремонтирани" от психолог, но пак е безумно скъпо и болезнено по друг начин. Затова всеки, повече или по-малко запознат с науката психология, има една надежда. И тя е - грубо казано - да "впише" в подсъзнанието на децата си възможно най-малко комплекси, за да станат те възможно по-здрави психически личности. Ако дотук сте съгласни и все още четете, вероятно ще се съгласите, че едно от най-трудните, но най-доблестни неща е да се осмелим да дадем на децата си правото на избор! Защото на 2 месеца, на 1, 5, 10, 15 години - детето е личност! Която трябва да има правото на избор! Като е малко - да плаче, да се бие, да не си дава играчките, да плюе на мама кюфтето... Не казвам, че трябва да ги оставим да ходят на главите си, т.е. буквално да правят каквото си искат, но те така изучават света. И себе си. И ние сега понякога плачем, бием, не си даваме "играчките" на съседа. И защо ние имаме това право, а децата ни - не? Защото сме големи, умни и силни?
Е, ако не обичаме кюфте, не се налага да го плюем - по простата причина, че сега никой не би се осмелил да го тъпче в устата ни, нали така? Тук не мога да устоя да не Ви разкажа една история. Едно малко момиченце не обичало кюфтета. Майка му обаче, била категорична - не може то така! Детето трябва да си изяде кюфтето, защото мама знае кое е най-доброто за детето-о. И то трябва да я слуша. Речено - сторено. На сутринта обаче, какво мислите? С виновен поглед детето попитало: "Мамо, може ли вече да изплюя кюфтето?"... Сигурно се сещате, че момиченцето вече е голямо, но продължава страстно да мрази и да не яде кюфтета. Ето един прост пример как впоследствие ограничаваме децата си като им отнемаме правото на избор за съвсем обикновени на пръв поглед неща.
И сигурно вече се чудите какво общо с темата има кюфтето. Има. Както не би трябвало да тъпчем насила детето, за да му дадем правото като порасне само да реши дали да яде кюфтета или не; така не би трябвало да допуснем то да стане американец до мозъка на костите си. Защото така го лишаваме от правото на избор впоследствие! Лично мнение! Не ангажирам никого с него и не патриотарствам излишно, само споделям разсъжденията си!
Ако децата Ви са родени тук или са дошли много малки, и ако Вие сте от хората, решили да скъсат завинаги с Б-я и всичко българско - проблем нямате. Децата Ви ще знаят къде точно в Източна Европа се намира Б-я само в случай, че си направите труда да им обясните.
Ако не се срамувате от произхода си и правите разлика между страната България и държавата България, вероятно смятате, че трябва да съхраните българското у децата си - език, познаване на култура, традиции, география и история. На етапа, когато децата ни са непълнолетни - ние решаваме къде да израснат и учат за да имат най-добрите възможности за реализация в бъдеще. Но имаме ли право да ги лишим от възможността като пораснат сами да решат къде да се реализират - в България, тук, Европа...
Ще кажете, че те винаги ще могат да изберат. Не, няма. Как ще обмислят варианта България, ако не знаят не само езика, но и нищо за страната?
Така се връщаме към българското училището във Финикс. То е създадено с една цел - да ни помогне да съхраним българското у децата си. В случай, че нямаме достатъчно време, търпение, подготовка и умения да обучаваме децата си сами.
Дали училището няма да затвори врати завинаги, зависи от нас - българите във Финикс. При наличие на деца, уроците ще започнат на 10 или 17 септември, всяка неделя от 10 до 12,30 ч., при Българската Православна Църква "Света София" - 2525 E. Osborn Rd., Phoenix, AZ 85016.
Ако училище няма да има - алтернативите
са две - сами да обучаваме децата си, или през летните им престои в България
да им наемаме частни учители там.
Нямам отговор на въпроса кога, но вярвам,
че все някой ден България ще бъде точно толкова прекрасно място за живеене,
колкото и всяка друга нормално развита в политическо и икономическо отношение
страна!
Вярвам още, че децата ни имат правото на
този бъдещ избор, не само защото на този етап ние сме взели решението
"Америка" не само за себе си, но и за тях! А и защото - нека
да си признаем - вечно ще се питаме: "Правилното решение ли взех?"...
Ако някой има отговор на този въпрос - блазе
му! Аз нямам. Но и не ме е страх от възможния отговор, защото най-важното
е да имаш избор - за да проявиш свободната воля да решиш да го използваш
или не! Поемам отговорността за моя избор, но и няма да лиша детето си
от възможността един ден и то да направи своя избор.
Тина Стоева
