Кои са тези момичета?

     "Два чифта очи - кадифе, слънчеви усмивки, в добавка към две стройни фигури, изпълват пространството наоколо, докато разбереш, че не става въпрос за мултиплицирано, виртуално изображение, а за близначките Добринка и Ганка Ташеви. Родени в България, по-точно Пловдив, зодия "Стрелец", улучват винаги в десятката, две прекрасни създания, които първо те респектират с одухотворената си красота, а после с вродената си интелигентност, капитал, който не се получава от придобитото образование, ти просто се раждаш с него. И той е неизчерпаем извор на мъдрост и позитивност към живота".

     Това е денят, когато преди година те поемат по своя артистичен път в света на американската естрада. По пътя на една от големите мечти в своя живот.
     Идва и първото турне. Пътуват 2 часа. 12 часа пеят. Преди това са работили денонощно, за да изпълнят дизайнерските си проекти. Не спят. За храна пък съвсем не се сещат. Тичат като на пожар за репетиции. Скачат на сцената и се хвърлят през глава в песента...
     Детройт ги очаква. 6 000 души на крака в салона.
     После отново на колела.
     И ето ги в Чикаго. На празника в Равиня.
     Равиня е като Ла Скала за Милано. Концертна зала на открито в огромен парк. Музиката сякаш извира от дърветата...
     Пеят Пати Лабел и нашите момичета. Пеят и техните почитатели, 10 000 души.
     Музика от 70-те години, музика от душата, която те кара да танцуваш, да си щастлив.

     Дошли са от всичките събърби на Чикаго и Даунтаун, обединени от любовта си към песента и ритъма.
     - Това искаме да правим непрестанно! Сцената ни опиянява. Любовта на публиката. Страхотно е! - с искрящи очи споделя Бинка.

     Промъкнахме се през охраната и ние, българската група, мама, татко, роднини и приятели. С вълнение очакваме да се докоснем до звездната слава.
     И ето, че към нас се втурва кълбо от усмивки, размахани ръце, съпроводени с възгласи "Обичаме ви!". Бинка и Ганка, Дон и Джейн, - същинско торнадо от любов и емоция.
     Всеки иска да стисне ръцете им, да се снима с тях, да се докосне до нещо, сякаш неземно.

     Как издържат? Как оживяват сред целия този водопад от музика, концертни сцени, овации и непрекъснато "още, още"...

     "Учили са ме да пестя силите си в началото, за да останат за края, аз имам друга тактика и давам всичко още от самото начало, недопускайки някой пред мен - казва Ганка."

     Пътуват. Спират. Пеят. Сцената е като наркотик - не можеш да спреш, не можеш да се откажеш. Колкото повече пееш - толкова повече искаш още да пееш!
     Самата Пати е такава. Раздава се с песните си за своите приятели. Раздава и почти всичко, което има, за благотворителност. За раковите изследвания и лечение, които могат да спасят много хора.
     Трябва да си извънземен, за да издържиш на темпото.
     ...Пееш. Раздяла след много бисове. Отново на път...
     Бинка казва:
     - Когато сме на сцената, ние летим! Много е хубаво, но не можем да заменим рисуването с музиката. Обичаме ги и двете. Ще ги правим заедно.
     Телефонът прелита до България:
     - Дядо, много ще се гордеете с нас! Стягайте багажа и идвайте при нас!
     Ганка крещи:
     - Разбихме ги! Те ни приеха!
     Пати казва на един концерт в Ню Йорк:
     - За тях няма пречки, няма конкуренти! Музиката, която носят в сърцето си е като ураган, за който няма прегради! Аз се страхувам от тях...

     /Текстът в курсив е от книгата "Български щрихи в американски пейзаж" на Кина Бъговска и Климент Величков, публикувана през 2005 година.

     Очаквайте продължение на репортажа за двете български момичета, художнички и дизайнерки, които превзеха и американската музикална сцена/

Kина БЪГОВСКА

Назад