РУСЕНСКИТЕ КАРНАВАЛИ
"Беше като в приказките!" - Елиас Канети
Особен интерес за мен представляваха русенските карнавали от началото на 20-те до 40-те години на миналия век. Свързани са с пролетта и се правят в седмицата между Месни и Сирни заговезни.Те предшествуват Великите пости и преди да настъпи това време хората си устройват веселие и пиршества.
Карнавалните реквизити се доставят от Виена, Мюнхен, Будапеща, Букурещ. Това са малки домина, костюми с аксесоарите към тях, конфети и серпентини и пр. Но русенци и сами си подготвят някои маски. Като най-ранни са надянатият на главата женски чорап или парче плат с дупки за очите, носа и устата. Според някои автори това е под влиянието на турския "Карагьоз театър", който пък е продължение на византийския мимус. Много често младите си чернят лицето и ръцете със сажди, което се приема като равностойно на маската.
В началото на 20 век в Русе и някои други градове се появяват зооморфните маски от картон, оцветени с бои. Под влияние на европейските карнавали се появява и доминото, което в началото се прави саморъчно или се донася от чужбина.
Карнавалните празници в Русе са едно голямо преживяване, в което участвуват всички - българи, арменци, евреи, турци, гърци... Интересни са спомените на Елиас Канети от началото на 20 век:
"По улицата се чуваше весела глъчка, у дома се появяваха маски, не знаеш кои са те - беше като в приказките..."
Характерна особеност на празниците е начинът на чествуването. При което социалната диференциация с течение на времето намира отражение.
На устройвания във Военния клуб "Бал с маски" се допускат само определени лица с покани. Задължително условие е стилният костюм от атлаз, кадифе, креп. Сред по известните костюми от тогава са Хризантема, Абажур, Мак, Кавалер, Клеопатра, Зербинета и др.
Захаринка Стоянова - дъщерята на Захари Стоянов, редовно изпраща от Германия карнавални костюми за приятелките си. Има и награди за най-оригиналните костюми.
До полунощ всички са инкогнито, но в 12.00 лицата се откриват и веселието продължава.
В някои от по-заможните русенски домове също се устройват приеми и маскаради. Вратите са отворени за всеки, има бюфет със закуски и лакомства.
Маските на тези балове са задължителни. Карнавалните костюми целят да предизвикат изненада, а после и смях. Затова тук се появяват и клоуни, самодиви, пирати, калугерки, циганки... Един от примерите е костюмът "Русенска поща" - бяла рокля с напечатани на нея последните новини от Вестника за бала.
Кулминацията на тържествата е пъстрото карнавално шествие по улиците на града, когато светнат фенерите. Шествието е спонтанно, без подготовка, отвсякъде се стичат маскирани групи към главната улица - "Александровска".
Празникът има своето определено значение - да обедини гражданите и да утвърди съзнанието им, че са жители на град с богати традиции.
Заличават се йерархическите граници, личността се чувства извисена и свободна, без да губи своята индивидуалност. Обикновени русенци се превръщат във важни господа с цилиндри и бомбета, до тях - натруфени дами с капели и чадъри. Мяркат се и коминочистачи, тарзани, магьосници, теляци с хавлии и тасове на главите, боксьори, митични чудовища, великани и циклопи, а и неизменните сватбари. Може и с обърнати кожуси, със саби, маски "тиквена глава", нос от кратуна, извършващи еротични движения. Това напомня новогодишните маскарадни обичаи в русенските села Бразая и Джамал, които имат древни славянски корени и обредната им цел е да предизвикат здраве и плодородие.
Създава се неповторима атмосфера на неограничена свобода. От Румъния, по замръзналия Дунав, идват шумни веселяци... В този празник се вижда отношението на хората към заобикалящия ги свят чрез играта и "джумбуша", чрез шегата и пародията.
Карнавалните шествия и маскаради в Русе са в своя апогей до 40-те години та 20-ти век. Блясъкът и масовостта си губят след 1943 г., когато шествия не се провеждат, но баловете с маски продължават по домовете в по-тесен кръг.
Елена ТАБАКОВА
