Зинедин Зидан ни каза нещо много важно от най-добрата трибуна, която може да си позволи човек в днешния свят - от финала на Световното първенство по футбол, гледано от цялата наша планета.
   Футболист, в чийто професионализъм няма съмнение. Разумен, сдържан, човек. Твърд, мъжествен, характер, какъвто би си пожелал всеки. Капитан на изключително сериозен и улегнал национален отбор от стари и опитни играчи, които знаят какво искат и как да го постигнат. Стожер, около когото се сплотяват също така признати от света футболни таланти. Нерви от стомана, желани не само от спортисти, а и от пилоти, хирурзи, генерали, политици. Идол на звездите във футбола, идол за децата, стъпващи във футбола, идол при необременените с родови и цветни предразсъдъци фенове на футбола.
   Минути преди края на продълженията на световния футболен финал "Германия 2006" Италия - Франция, той се отправи фронтално към един от противниците и го удари с глава в гърдите.
   Италианецът, разбира се, падна, съдията вдигна червен картон, Зидан безмълвно даде капитанската лента на вратаря Бартез, премина бавно през футболния терен, където сега присъствието му беше необходимо до смърт, мина без да погледне към Световната купа, и се скри от света.
   Никой не би могъл да си представи по-неочакван нокаут за един шампионат, подготвен с огромно старание и немска точност.
   Зинедин Зидан сякаш погуби себе си, зачеркна световна титла, правителствени ордени и награди, които го очакваха. Още по-лошо - зачеркна световната титла за Франция, за отбора, с когото толкова време се трудят заедно! Защото с неговото излизане схемата за изпълнение на дузпите, до които оставаха минути, се провали тотално и противникът получи огромна преднина.
   Реферът постъпи според закона. За удар без топка - вън! Ако не беше само рефер, а имаше и правото да е съдия на справедливостта, той би анализирал какво е станало. Би се опитал да смири еднакво виновните провокиращ и провокиран, в краен случай би извадил два жълти картона и би потушил огромен пожар. И днес, и в бъдеще, не би останало съмнението, че Световният футболен шампион 2006 е взел Купата по унизителен начин.
   Зинедин Зидан и Франция загубиха реална възможност за световен футболен триумф. Подведе ги непонятният срив у капитана, който винаги до този момент бе отминавал такива провокации.
   Дано жив остане в него гордият и непобедим човешки дух. Което ни показа.
   В нашия фолклор има има подобни случаи на саможертва, и жертва на най-милото дори...
   "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра?"
   Не я дава. Живота си и нейния дава, но от вярата си не се отказва.
   Глупаво, непрактично, остаряло, не е модно, изобщо - за какво говорим?
   Може би аз бих я дал, защото съм едно цивилизовано животинче, както милионите други сега, които заради парвенюшките си удобства и алчност сме готови да се препродадем колкото се може повече пъти, ако имаме далавера от това, и ако има кой да ни купи, разбира се...
   Зинедин Зидан ни показа, колкото и глупаво и непрактично да е, че има моменти, когато човек трябва да бъде човек. И Мъж.
   Не бих искал той да каже някога коя е била тази дума - убиец, която го накара да да ни поднесе този грандиозен урок по човешко достойнство.
   Груб урок, но не сатанински. Даже не опасен и унизителен за подстрекателя.
   Зидан можеше да се оплаче на съдията и да изкара с това жълт картон за подстрекателя, да заплюе провокатора, да му удари шамар, да му причини болка, да го осакати... Но, не! Като професионалист, той даде най-безопасния урок за италианеца - професионалист, който ще продължи да играе футбол.
   Не бива да я повтаря на глас тази кална дума, защото е обидно и отвратително носещият националния екип на голяма футболна страна като Италия да си позволи да я забоде в колегата си, с когото са дошли да направят спектакъл за цялата наша планета в Космоса! Думата би се вляла във водопада от злост и низости, с който се "възпитава" днешния свят: как да бъдеш на всяка цена "успешен" в живота...
   Та, какъв е "Урокът Зидан" накрая? Има момент, когато забравяш всички уроци и постъпваш така, като ти диктува духът, който живее у теб. Разбира се - ако такъв дух има... И за щастие - много хора разбраха това!

Климент ОХРИДЧАНИ

   ГУНДИ ЗАГИНА СЛЕД ПОДОБНА ПРОВОКАЦИЯ

   Когато гледах финала на Световното и видях какво направи Зидан, веднага си спомних за трагедията с Гунди. Георги Аспарухов беше блестящ футболист и чист човек по душа. Колкото решителен беше пред гола, когато е извоювал победата на отбора си и на националния отбор на България, толкова спортсменски се държеше с противниците си, като ги имаше за партньори на терена, а не за врагове. Старите запалянковци помним фразата: "Пазете Гунди в последните секунди"... Но как да го опазиш?
   "Треньори" прикрепяха към Гунди специални по характер играчи, които през цялото време го провокираха - за сестра му, за жена му Величка, с кого спят в момента, докато той рита на терена... Имаше специални играчи именувани "Втора хирургия", чиято задача беше да ритат не топката, а Гунди. Да го бодат с шило, което стискаха в ръката си по време на мача, когато Гунди скочи за висока топка... Те осакатяваха един майстор, осакатяваха българския и световен футбол. Но клубните интереси бяха по-важни и от България.
   Гунди не отговаряше на провокациите. Чудехме се как издържа. Чудехме се и защо съдиите, ръководството на футбола не защитават и не пазят таланта, а се правят на ударени.
   Най-после се случи и очакваното "необяснимо" явление: Гунди, точно като Зидан, удари с глава провокатора! Явно, без да се прикрива, без да търси справедливост или милост за това, съзнавайки какво може да му коства.
   Дадоха му червен картон. Щяха да се събират да решават съдбата на Гудни след такъв "отвратителен жест". Как така - в един миг от ангел е станал сатана?
   Но съдбата му бе решена вече от провокацията.
   Без правото да играе в следващия след инцидента мач, наказаният Гунди прие поканата за среща с приятели на футбола във Враца. Но не стигна до там. На Витиня познатата на всички кола с четирите деветки катастрофира в навлизащ в платното камион. В нея изгоряха Гунди и Котков. Последният провокатор на Гунди свърши черното си дело докрай.
   Може ли някой да обича толкова низки същества, които не с таланта и труда си, а със способността да изкарват от равновесие достойните и силните, истинските фигури в събитията, носят победи и награди за себе си и за отборите си? И да ги оправдава? Може ли да укоряваш жертвата, вместо екзекутора?
   Това иска да ви каже
   Бай Апостол от Княжево

Назад